53 процента от българите подкрепят въвеждането на данък "вредни храни", а 44% от гражданите са заявили, че са против. Останалите са обявили, че нямат мение по въпроса. Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч",

Запитването "Подкрепяте ли въвеждането на данък обществено здраве?" беше проведено в периода 10-18 ноември сред 1 100 души.

 От проучването е установено, че българските граждани са относително слабо запознати със съдържанието на онези съставки в храните и напитките, които се предвижда да бъдат обхванати от данъка. Все пак социолозите отчитат, че 53% четат етикетите, а 25% са започнали да обръщат внимание през последния месец в резултат на дебата по темата за данъка. Почти половината- 45% от българите не проверяват съдържанието на храните и напитките, които купуват.

Всеки втори смята, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар. Същевременно 43% не са запознати дали в използваните продукти има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини.

Попитани имат ли достатъчно информация за съдържанието на купуваните храни и напитки, само 10% отговаря утвърдително. 26% казват "не", 49 на сто - "отчасти", а 15% не знаят или не са се интересували.

На фона на слабата запознатост притесненията са големи – 57% от хората се притесняват за въздействието на повишеното съдържание на сол върху здравето им, 56% - за хидрогенерираните растителни мазнини, 55% - за захарта, и 50% - за наличието на кофеин и таурин. Притесненията нарастват още повече, когато става дума за консумираните от децата храни и напитки - опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-81%.

Подкрепата за въвеждане на данък "вредни храни" е по-голяма както сред хората с по-високо материално положение, така и сред тези с най-ниски доходи, определяни като потенциално най-потърпевши. От "Алфа Рисърч" отбелязват, че именно последните са най-притеснени за съставките и качеството на храните и напитките, които консумират. Затова, когато става въпрос за здравето, особено за това на децата, акцентът е не върху поскъпването на продуктите с рискови съставки, а върху промяна в рецептурите на производителите, която би ограничила рискове за здравето.