Снимка: Министерство на културата
 

По предложение на министъра на културата Вежди Рашидов и в Париж честваха 100 години българско кино.На 28 ноември в престижните зали на Espace Pierre Cardin в градините на Шан-з-Елизе френски и български интелектуалци, представители на индустриалните среди, дипломати, артисти и приятели на България, за да бъде отпразнувана 100-годишнината на българското кино, информираха от пресслужбата на културното министерство.

Проявата бе организирана от Националния филмов център и Българския културен институт в Париж. Сред гостите можеха да се видят Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, Ангел Чолаков, посланик на България в Париж, представители на големите френски киноразпространителски фирми, представители на френски медии, както и много творци, свързани с българското кино.

В своето слово по повод юбилея изпълнителният директор на Националния филмов център Камен Балкански очерта спецификата на българското кино. На гостите бе представен прекрасният игрален филм от 1967 т. на режисьора Гриша Островски по романа на Блага Димитрова „Отклонение”. Филмът и изпълнението на изключителните актьори Иван Андонов и Невена Коканова развълнува дълбоко публиката.
В престижните зали на Espace Pierre Cardin бе подредена изложба плакати на знакови български филми. Плакатите ще бъдат изложени през месец януари в галерията на Българския културен институт в Париж.

 Тази вечер отбелязваме 100-годишнината на българското кино и в столицата на световното изкуство Париж. Ще направим това с един забележителен филм – "Отклонение", който заслужено е заел своето място в българската кинокласика. Ще рискуваме да го наречем българският "Един мъж и една жена", макар че той многократно надхвърля сантименталните внушения на Клод Льолуш. Авторите му, представители на най-високите етажи на българската култура, разгръщат една силна любовна история на драматичен исторически фон. 

Посланието им е универсално и вие ще се уверите, че то издържа на времето – едно малко „отклонение”, едно дребно и дори нежно предателство към младежката любов с годините води до големи „отклонения” и фрустрации. Майсторската игра с времето, наслагването на романтична носталгия и остър психологизъм, обаянието на черно-бялото изображение артистично изграждат чувствена атмосфера, но и безрадостната морална равносметка на едно поколение - младите от края на 40-те, която обаче възприемаме като дилема за щастието на влюбените от всички епохи.