© МОН
В конферентния център на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ министърът н а образованието и науката проф. Тодор Танев получи от проф. Франсоа Велас доклад с модел за развитие на национален университет на третата възраст в България,съобщиха от пресцентъра на МОН.
В приветствието си към президента на Международната асоциация на университетите на третата възраст проф. Велас министър Танев сподели за препятствията при първоначалното лансиране на идеята у нас и се спря на позитивите от развитието на такъв вид обучения: „Човек, който е достигнал или е близо до своята пенсионна възраст, няма смисъл чрез държавни средства да получава още една диплома за висше образование, след като с това образование няма да може да практикува определена професия поради възрастови причини.
Никой в България не е възпрепятстван, независимо от възрастта си да получи висше образование и всеки възрастен човек може да седне на университетска банка наред с по-младите. Възрастните хора, които са особена аудитория, имат нужда от различни знания – за да имат активно участие в полза на обществото. Те се интересуват от политика много повече от някои по-млади хора, интересуват се от философия, от която не са се интересували по-рано, интересуват се от религия, от отношения с младото поколение, от наследствено право, от изкуство. Те искат да се срещат помежду си, те искат да получават известни възможности за преквалификация или доквалификация. Точно това е акцентът на университета на третата възраст.“
В създаването на такъв вид университет у нас са ангажирани както МОН, така и Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата в партньорство със Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.
Министър Танев каза, че някой може да оспори дали названието университет на третата възраст е подходящо. „Бяхме убедени да следваме това, което е възприето по света“, каза той и добави, че такива университети има хиляди в Китай, в Русия, в Полша, в англоезичния свят има много. Ние избираме европейския модел“, коментира проф. Танев и отправи благодарности към българския екип, участващ при изработването на модела. С латинската мъдрост bene vertat quod agis (на добре да върви това, което с;е започнали), министърът увери участниците в срещата и специално проф. Велас, че е необходима втора фаза на работата по проекта.
Президентът на международната асоциация на университетите на третата възраст проф. Франсоа Велас заяви: „За нас е голяма чест да ви представим доклад върху университетите за третата възраст. Връзката между поколенията е основата на университетите на третата възраст. Като президент на Международната асоциация на тези университети искаме по-скоро и български университет на третата възраст да участва в международната общност.“
В хода на разговорите бе уточнено, че този тип организация може да е част от консорциум на университети, може да участват фирми, неправителствени организации. Възможно е да се създаде и фондация с такъв профил на дейност.
Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ г-н Георги Вълчев каза, че висшето училище вече има натрупан опит в тази сфера. „Мисля, че това ще се утвърди като неотменна част от образователните дейности на всички университети в България“, подчерта той.
Презентации по темата изнесоха Надежда Храпкова, генерален секретар на Международната асоциация на университетите на третата възраст, и експертите от университета в Тулуза, членове на същата организация, г-н Лионел Башрел и Жереми Боер.
Срещата бе модерирана от г-н Георги Станков, съветник на министъра на образованието и науката. На презентацията присъстваха експерти от МОН, преподаватели от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, представители на неправителствени организации и клубове.
|