България е постигнала значителен напредък в подобряването на жизнения стандарт на всички българи през последните десетилетия. Тя е направила значителни стъпки за настигане на останалите държави от Европейския съюз, като брутният вътрешен продукт на глава от населението, претеглен през покупателната способност, е нараснал от 29% от средния за общността през 1997 г., до 45% през 2013 г. Това показват данните на Световната банка. В резултат 1.7 милиона българи са се измъкнали от бедността, предаде "standartnews.bg".

Делът на българите в риск от бедност обаче остава висок. Възможностите за повишаване на доходите са ограничени, особено за най-бедните 40% от населението, а световната финансова криза през 2008 г. сложи спирачка за задвижвания от чуждестранни инвестиции икономически растеж, съобщава Нова Телевизия.
Повишаването на доходите на населението, особено на бедните, ще остане нисък, ако икономиката на страната продължава да расте със сегашния темп от около 2% годишно. Бързият растеж трябва да бъде подкрепен от по-висока производителност, повече работни места и по-голямо участие на работната сила, смятат от Световната банка.

България се представя трайно по-зле спрямо почти всички други членки на ЕС като показатели за държавно управление. Разликата е най-голяма от гледна точка на принципите на правовата държава. Регулациите и администрацията са неспособни да гарантират спазването на договорите и правото на собственост. Полицията и съдилищата са неефективни, като нивата на свързана с насилие престъпност са големи.

От 1998 г. България е напреднала в преодоляване на изоставането си в тези области, но е все още е далеч от другите държави в ЕС. Освен това тя изостава и по отношение на прозрачността на изборите и политиките.

Управлението на публичните инвестиции не се съобразява с най-добрите практики. То не подкрепя определянето на национални приоритети и контрол върху качеството на инвестиционните предложения, както и контрол върху инвестициите на местно ниво

Достъпът до публични услуги е труден поради несъответствия във формулировките за управление и изпълнение, неефективни държавни институции и администрация. Системните реформи в публичната администрация са в застой. Административната реформа в последните години се състои основно в намаляване на персонала, премахване на дублирането на някои функции и промени на възнагражденията на държавните служители. Основните структури на управление и техните методи на работа обаче остават като цяло непроменени.

Демографските промени създават опасност за икономиката в дългосрочен план. Населението на България бързо намалява и застарява. Само за три десетилетия тя се превърна в третата най-застаряла държава в Европа, а през 2050 г. броят на българите в трудоспособна възраст ще е с 40% по-малък, ако настоящите тенденции продължат. Това ще е най-големият спад на работната сила в света.

Политиката на държавата спрямо младите българи е неадекватна. Качеството на образованието намалява и силно зависи от благосъстоянието на техните семейства. Учениците с по-висок стандарт на живот и тези, които живеят в градовете, показват много по-добри резултати от бедните и учащите се в по-малките населени места. Неравенството на образованието в България започва от ранна възраст.

България има най-ниския процент на обучене в целия ЕС. в резултат намалява способността на работниците да сменят работодателите, отраслите и регионите, търсейки работа с по-висока стойност. Образователната система не дава необходимите основни познавателни умения, които да позволят на българите да учат, както останалите граждани на ЕС.

За да се ускори развитието на българската икономика, според Световната банка са необходими решителни реформи в три основни области. Първо, укрепване на институционалната и правната рамка на държавното управление. Второ, увеличаване на уменията и пригодността за заетост на българите и трето, подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи.

Почти половината от живеещите на границата на бедността 40% от населението са или безработни, или извън работната сила. Положението на ромите заслужава специално внимание, защото те ще формират голяма част от бъдещата работна сила в страната. В същото време тяхната пригодност за заетост е ограничена заради липсата на професионален опит, социална интеграция и образование.
Световната банка също така препоръчва на България да намали ДДС на лекарствата, защото половината от доходите на бедните българи отиват за медикаменти.