На днешната дата, през 1835 година, е роден един от най-видните български революционери – Бачо Киро. Той се ражда в село Горни Турчета, както е бил известен град Бяла черква, в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години и трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 година майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо. След 1852 година учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни турчета, където преподава до смъртта си през 1876 година. Бачо Киро въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“.

Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. Уважават го както българи, така и турци. През 1869 година учредява първото селско читалище в България - "Селска любов". През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870-1871 година е дописник на вестник "Македония".

През 1864 година повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий. В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознва с ред видни дейци на ВРО. Близйк приятел на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 година е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски. След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 година успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на легендарния поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба.

 Взема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 година в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван. Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, спечелил дори враговете с достойното си държане, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей направил опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Бачо Киро е обесен заедно с Иван Семерджиев на 28 май 1876 година в Търново.