Природата е най-изящното творение, което не е създадено от човек и никога не спира да ни изумява. Живеем в свят пълен с чудеса и невероятни места могат да бъдат откривани всеки ден, както от професионални фотографи, така и от аматьори. Различни географски локации, климатични условия или дори сезони предлагат разновидности от природни феномени: розови езера, полета от лалета, каньони и планини взимащи дъха, както и куп други места, които е трудно човек да повярва, че съществуват. Повечето места на тези снимки, лесно могат да бъдат посетени пътувайки, докато в други рядко стъпва човешки крак.

Има обаче и прекрасни местенца, които са изцяло създадени от човешка ръка и напомнят на илюстрация от приказна книжка.

1. Замъкът Нойшванщайн, Германия

Замъкът Нойшванщайн е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II, послужил за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни“.

Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, баварският владетел Лудвиг II, наричан още Безумния, започва през 1869 г. строеж на „замък на мечтите“, но никога не го завършва. Строежът му продължава  17 години по проект на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк в автентичен стил на старите германски рицарски крепости и е едва частично завършен преди смъртта на краля през 1886 г.

 Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер - „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда, който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не. Красотата му вдъхновява Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро“.

2. Езерото Блед, Словения

В северозападния ъгъл на Словения си е намерило местенце приказно езеро, по средата на което се намира и единствения остров в страната. Това от една страна превръща Блед в неповторимо и забележително място, притегателен център за все повече туристи. Островът на цар Блед, настанил се в средата на ледниково езеро е спечелил със своя чар възхищението на посетители от цял свят.

Езерото Блед е разположено на 50 км северозападно от столицата Любляна в прекрасен планински курорт. Още от XVII век е станало популярно благодарение на горещите извори, което му е затвърдило репутацията на място за перфектна релаксация.

Езерото се е сгушило в билото на планината. Изторически замък, издигащ се величествено от едната му страна придава красив финал на пейзажа. През лятото езерото предлага на своите туристи идеални условия за пикник, разходки, почивки. Предлагат се и най-различни видове водни спортове: водни ски, уиндсърфинг, ветроходство, гребане, плуване. Всичко това превръща местността в прекрасно място за прекарване на времето със семейството или с приятели и за премахваето на стреса разбира се.

3. Каса Бальо, Испания

Пъстра сграда в центъра на Барселона, която привлича вниманието на туристи от цял свят. Керамидите на покрива и фасадата са изпъстрени с разлини цветове, а интериорът вътре е като от приказката за "Пепеляшка".

4. Кападокия, Турция

Кападокия  „Земя на красивите коне“) е историческа област в Мала Азия, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Халис. Попада под римска юрисдикция през 18 г. сл.н.е., когато клиентният на Рим владетел на Кападокия Архелай е призован от император Тиберий и арестуван в метрополията поради подозрения в нелоялност.

Кападокия възниква като ахеменидско сатрапство, завладяно от Александър Велики. След смъртта на македонския завоевател районът се управлява от слаби монарси, попадащи лесно под влиянието и контрола на съседите си, особено след Митридатовата война. Главният град Мазака, по-късно преименуван Цезарея, се е намира в полите на планина Аргей. През 114 г. Траян закратко прехвърля Кападокия към състав на провинция Армения.

След като Кападокия става римска провинция, тя остава такава до разделянето на империята, когато попада под управлението на Константинопол. През IV век провинцията е сфера на действие на Кападокийските отци, считани за първите, формулирали Християнския Символ на вярата.

5. Омагьосаната гора, Ирландия

По пътя, който минава покрай едно малко селце в северноирландското графство Антрим, вече над 300 години расте прекрасна и тайнствена гора – наричат я Тъмната алея. Казват, че буковата алея се е появила на това място около 18 век и с нея семейство Стюард искало да впечатли височайшите гости на великолепното си имение.

Няма данни дали наистина разкошната букова алея е впечатлявала гостите на ирландските благородници, безспорен факт е, че днес буковите дървета, насадени от двете страни на пътя, със сигурност впечатляват посетителите на имението или просто минаващите оттам – толкова силно са преплели клоните си, че са образували невероятно красив естествен тунел арка, където светлините и сенките играят причудливо през тясно преплетените клони.

Освен хиляди туристи, Омагьосаната гора привлича и множество фотографи, които наистина успяват да направят потресаващи снимки на омагьосаната алея – обвита в булото на мъглата или пък с играещи слънчеви лъчи. Като всяко старо имение и като всяка омагьосана гора – и тук няма как да минем без легенди и без бродещи призраци.

Местните хора разказват, че призракът на прислужница в имението на Стюард, загинала при трагични обстоятелства, броди по алеята – мълчаливо се движи по нея и изчезва, след като стигне последното дърво от нея. Според друго предание пък всяка година по време на Хелуин по алеята се движи призракът на момиче, похитено от злодеи преди столетия в гората. Е, това е Ирландия – светлина и тъмнина в едно, красота и тайнственост, стари имения, страховити легенди и духове. Струва си да се види. И да се преживее.

6. Манастир "Леговището на тигъра", Бутан

Забраненото кралство – само това име е достатъчно, за да придаде приказност на мястото. Другото име на това кралство е Бутан. То се намира на границата между Индия и Китай. А манастирът Такцанг-лакханг е като излязъл от приказките. Всъщност приказно е и неговото име, на езикът на местните това означава "Гнездото на Тигъра". 

Последното независимо будистко планинско кралство в Хималаите, Бутан (Друк Юл, Страната на дракона гръмовержец) е едно от най- затънтените и примамливи кътчета на Азия. Седемдесет процента от неговите 47 500 кв.  км площ са заети с гори, а нацията се отнася към природата с достойно за възхищение уважение – кралят е млад и особено държи на защитата на природата, а в много от високите части на страната почти няма следи от човешко присъствие, непокътнати образци на бързо изчезваща хималайска природа.