Росен Плевнелиев е четвъртият демократично избран президент на България. Той печели президентските избори през ноември 2011 година и встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г. Първото си официално посещение като държавен глава Росен Плевнелиев прави в Италия, на 29 март 2012-та година.

Президентско вето.
Според Конституцията и законите на страната, държавният глава участва в законодателния процес като обнародва законите. Президентът може, в 15-дневен срок от приемането на закон от Народното събрание, мотивирано да го върне за повторно обсъждане в парламента, което не може да му бъде отказано (отлагателно вето). Чрез ветото президентът търси нова възможност за обсъждане на спорни пунктове от приет закон – съответствие с Конституцията, с международното право, с европейското право, с действащото законодателство, или по целесъобразност. Ветото може да бъде преодоляно, ако Народното събрание приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. В този случай държавният глава е длъжен в 7-дневен срок от получаването на закона да го обнародва в „Държавен вестник”.
След встъпването си в длъжност, президентът Росен Плевнелиев е упражнил правото си да налага вето 14 пъти в рамките на мандата си:
1. С Указ №231 от 14 юни 2012 г., президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от 41-то Народно събрание на 07 юни 2012г.
2. С Указ №234 от 16 юни 2012 г., президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от 41-то Народно събрание на 13 юни 2012г.
3. С Указ №422 от 12 декември 2012 г., президентът връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, приет от 41-то Народно събрание на 29 ноември 2012г.
4. С Указ №153 от 24 юли 2013 г., президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, приет от 42-то Народно събрание на 11 юли 2013г.
5. С Указ №168 от 7 август 2013 г., президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013-та година, приет от 42-то Народно събрание на 1 август 2013г.
6. С Указ №207 от 4 ноември 2013 г., президентът връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в република България, приет от 42-то Народно събрание на 24 октомври 2013г.
7. С Указ №12 от 29 януари 2014 г., президентът връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, приет от 42-то Народно събрание на 16 януари 2014г.
8. С Указ №31 президентът връща за ново обсъждане Изборния кодекс, приет от 42-то Народно събрание на 21 февруари 2012г.
9. С Указ №70 от 9 април 2014 г., президентът връща за ново обсъждане Закона за сметната палата, приет от 42-то Народно събрание на 28 ноември 2014г.
10. С Указ №73 от 11 април 2014 г., президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, приет от 42-то Народно събрание на 4 април 2014г.
11. С Указ №142 от 9 юни 2014г., президентът връща за ново обсъждане Закона за МВР, приет от 42-то Народно събрание на 28 май 2014г.
12. С Указ №157 от 30 юни 2014г., президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, приет от 42-то Народно събрание на 18 юни 2014г.
13. С Указ №197 от 14 октомври 2015г., президентът връща за ново обсъждане Закона за военното разузнаване, приет от 43-то Народно събрание на 1 октомври 2015г.
14. С Указ №127 от 9 май 2016г., президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 43-то Народно събрание на 28 април 2016г.

Взаимодействие на президента с Конституционния съд.
По силата на закона държавният глава може да отправи искане до Конституционния съд – за даване на задължителни тълкувания на Конституцията; за произнасяне по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание. В рамките на своя мандат президентът Росен Плевнелиев е сезирал Конституционния съд по различни причини общо 8 пъти:
1. През 2013-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за изменение у допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
2. През 2013-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за установяване противоконституционност на част от разпоредбата на § 39 – относно чл. 112, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
3. През 2013-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 19 юни 2013 г. за отмяна на Решението за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, прието от парламента на 14 юни 2013 г.
4. През 2014-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за обявяване противоконституционност на точки 2 и 3 на § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
5. През 2015-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация и на чл. 165, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в частта „при отказ за издаване, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или“, както и за несъответствие на посочените разпоредби с международните договори, по които България е страна.
6. През 2016-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на § 18 относно чл. 46л, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
7. През 2016-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност в частта относно въпроси с номера 2, 4 и 6 на Решение за произвеждане на национален референдум, прието от Народното събрание на 12 май 2016 г.
8. През 2016-та година президентът сезира Конституционния съд с искане за Зздължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията на Република България.

Референдум.
През 2014-та година президентът Росен Плевнелиев предложи на Народното събрание да вземе решение за произвеждане на национален референдум с 3 въпроса:

1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
В мотивите на държавния глава за инициираният от него референдум се посочваше, че гражданското общество недвусмислено показа своята готовност да бъде активен участник при взимането на решения. След дълги дебати в пленарна зала депутатите одобриха единствено въпроса за електронното дистанционно гласуване и той стана обект на общонационално допитване на 25 октомври 2015 г., заедно местните избори. На него отговор „Да” дадоха 1 883 411 души, а с „Не” гласуваха 704 182.

Служебни правителства.
В рамките на мандата си, реализирайки конституционните си правомощия, президентът Росен Плевнелиев назначи две служебни правителства.
След оставката на първото правителство с мандат на ПП ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов, на 13 март 2013 година президентът Росен Плевнелиев издаде указ, с който назначи служебно правителство със служебен премиер и министър на външните работи Марин Райков.
Служебното правителство има следния състав:
Марин Райков - министър-председател и министър на външните работи.
Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие.
Деяна Костадинова, вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
Илияна Цанова, вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз.
Драгомир Йорданов, министър на правосъдието.
Проф. Иван Станков, министър на земеделието и храните.
Калин Христов, министър на финансите.
Кристиан Кръстев, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката.
Проф. Николай Петров, министър на здравеопазването.
Петя Първанова, министър на вътрешните работи.
Петър Стойчев, министър на физическото възпитание и спорта.
Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство.
Тодор Тагарев, министър на отбраната.
Владимир Пенев, министър на културата.
Юлиан Попов, министър на околната среда и водите.
Асен Василев, министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, разполага с пълния обем от правомощия, които Конституцията и законите предвиждат за Министерски съвет, излъчен от Народно събрание, но с ограничения в неговите правомощия, които произтичат от невъзможността на този кабинет да предприема действия, за които е необходим акт на парламента.
Служебното правителство не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и данъчната политика. Ако не е налице предварително съгласие, дадено от настоящото Народното събрание, служебното правителство не може да взема държавни заеми.
Служебният кабинет не може да изпраща български въоръжени сили извън страната или да разрешава пребиваването на чужди на българска територия, тъй като това е от компетентността на Народното събрание. Правителството, назначено от държавния глава, не може да сключва също така международни договори или да денонсира сключени договори, за които чл. 85 от Конституцията изисква ратификация.

След назначаването на служебното правителство, с друг указ държавният глава разпусна 41-то Народно събрание на 15 март 2013-та година и насрочи парламентарни избори на 12 май 2013-та година. След провеждането им е съставено правителство с мандат на БСП и министър-председател Пламен Орешарски, което управлява страната 434 дни. Под натиска на общественото недоволство премиерът Орешарски депозира оставката му на 23 юли 2014-та година, а на 6 август президентът Плевнелиев разпуска 42-то Народно събрание, назначава служебно правителство с министър-председател проф. Георги Близнашки и насрочва парламентарни избори на 5 октомври 2014-та година.
Служебното правителство е в състав:
Проф. Георги Близнашки, служебен министър-председател.
Екатерина Захариева, служебен вицепремиер по икономическа политика и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране.
Проф. Йордан Христосков, служебен вицепремиер по социална политика и министър на труда и социалната политика.
Христо Иванов, служебен вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието.
Илияна Цанова, служебен вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз.
Васил Щонов , служебен министър на икономиката и енергетиката.
Мирослав Ненков, служебен министър на здравеопазването.
Йордан Бакалов, служебен министър на вътрешните работи.
Румен Порожанов, служебен министър на финансите.
Николина Ангелкова, служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Доц. Румяна Коларова, служебен министър на образованието и науката.
Велизар Шаламанов, служебен министър на отбраната.
Даниел Митов, служебен министър на външните работи.
Мартин Иванов служебен министър на културата.
Евгения Раданова, служебен министър на младежта и спорта.
Васил Грудев, служебен министър на земеделието и храните.
Светлана Жекова, служебен министър на околната среда и водите.

След оставката на второ правителство с мандат на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване - дали в последните три месеца от своя мандат държавният глава насрочва нови парламентарни избори, без да е разпуснал Народното събрание. Държавният глава се обрна към Конституционния съд, за да се избегне противоречивото тълкуване на Конституцията и да се предотврати вакуум в конституционната система.
Основният закон предвижда възможност в чл. 99, ал. 7, при която депутатите в действащо Народно събрание не могат да постигнат съгласие да формират правителство. Когато трите опита някоя от парламентарните групи да състави правителство са неуспешни и това се случва в последните три месеца от мандата на действащия президент на Републиката, тогава държавният глава съставя служебно правителство, но не разпуска парламента. Съществуват различни мнения в общественото пространство и в правната литература по отношение на продължението на процедурата по смисъла на чл. 99, ал. 7 от Конституцията. Първата теза е, че през последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание и не може да насрочи нови избори, а в неговата компетентност е само да назначи служебно правителство. Втората теза е, че през последните три месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.
В крайна сметка Конституционния съд отклони искането, а действащият държавен глава остави съставянето на бъдещо служебно правителство на новоизбрания президент Румен Радев.

Съвет на президентите.
Съветът на президентите е нова инициатива на президентската институция, реализирана от държавния глава Росен Плевнелиев. На нея президентът кани своите предшественици на ежегодна среща, за да бъдат дискутирани приоритетни въпроси и теми. Съветът на президентите се провежда всяка година през януари, когато българският държавен глава встъпва в длъжност. Целта на инициативата е да създаде нова традиция на приемственост в президентската институция, търсене на конструктивен диалог и обмяна на идеи.
Първият съвет на президентите се провежда на 22 януари 2013 година. На него участие вземат всички български президенти от 1990 година насам – Жельо Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. „Съветът на президентите не е „Съвет на старейшините” или „таен център на власт”, а резултат от нагласата да говорим неформално като хора, които работят за България”, каза Плевнелиев по време на срещата и обеща тя да бъде провеждана ежегодно на „Дондуков” 2.

Месец на политическите консултации.
Президентът Росен Плевнелиев въведе инициативата „Месец на политическите консултации”, провеждащ се ежегодно с парламентарно представените политически сили. На тях държавният глава обсъжда с ръководствата на партиите ключови за страната политически теми, а след приключването им прави обръщение към Народното събрание, в което обобщава обсъжданите приоритети.

Консултативен съвет по национална сигурност.
Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, чийто статут е определен със закон, на основание чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България. КСНС се възглавява от президента на Република България. Той обсъжда въпроси и изготвя становища и предложения свързани с политиката за националната сигурност, гарантирането на гражданския мир, обществения ред и правата и интересите на българските граждани и действията при възникване на опасност за националната сигурност. Цел на Консултативния съвет е постигането на политическо съгласие и единодействие по приоритетни теми на сигурността и отбраната на страната.
Заседанията на КСНС са редовни и извънредни, като редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца, а извънредните - по решение на президента на Републиката. Заседанията са закрити.
В рамките на мандата на президента Росен Плевнелиев са проведени 13 заседания на КСНС:
1. На 25 април 2012 година КСНС провежда заседание, на което изработва становище и отправя предложение за продължаване на реформите в сектор „Сигурност”.
2. На 26 юли 2012 КСНС провежда заседание, на което обсъждиа актуалното състояние на средата за сигурност и на системата за национална сигурност, в контекста на терористичния акт на летище Сарафово.
3. На 5 февруари 2013 КСНС заседава след нападението над Ахмед Доган по време на Осмата национална конференция на партия ДПС в НДК.
4. На 26 февруари 2013 КСНС провежда заседание с цел изработване на становище относно рисковете и заплахите за сигурността в страната, произтичащи от политическата и социалната криза.
5. На 20 юни 2013 КСНС провежда заседание, на което обсъжда актуалната политическа обстановка в страната.
6. На 20 ноември 2013 Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за националната сигурност на Република България, произтичащи от: обществено-политическото напрежение в страната; кризисните процеси в Близкия Изток и в Северна Африка и свързания с това засилен миграционен натиск към страната.
7. На 4 февруари 2014 Консултативният съвет за национална сигурност обсъди стратегическите приоритети на Република България и приноса на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014 – 2020 г. за постигане целите на Националната програма за развитие България 2020.
8. На 24 март 2014 Консултативният съвет за национална сигурност обсъди развитието на кризата в Украйна и произтичащите от нея рискове за България.
9. На 17 юни 2017 КСНС заседава с цел изработване на становище и предложения за националната сигурност относно актуалната политическа обстановка в страната.
10. На 27 април 2015 Консултативният съвет за национална сигурност обсъди състоянието на Въоръжените сили на страната и перспективите за тяхното развитие, в контекста на динамично променящата се среда за сигурност.
11. На 10 ноемврви 2015 Консултативният съвет за национална сигурност обсъди промените в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи, както и способностите на държавните институции ефективно да им противодействат.
12. На 14 април 2016 Консултативният съвет за национална сигурност обсъди промените в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи, както и способностите на държавните институции ефективно да им противодействат.
13. На 29 ноември 2016 се проведе КСНС на тема „Актуалната политическа обстановка в страната и набелязване на мерки за излизане от политическата криза“.

Награди, ордени и отличия.
За своя петгодишен мандат президентът Росен Плевнелиев е удостоен с множество отличия и ордени.
Носител е на наградата „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа” за 2015-а, присъдена му за изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите.

Удостоен с наградата „Личност на годината” на Украйна за 2015 година, за своята обществена и политическа дейност в европейски и международен план.

Носител на международната награда „Низами Ганджеви“ за принос в областта на междукултурното разбирателство, толерантността и уважение към световното културно многообразие.

Удостоен с престижната награда „ERI prix” на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа.

Удостоен с Годишната награда за проевропейска политика в България за 2015 г., учредена от телевизия Европа.

Носител е на „Особена степен на Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия“.

Носител е на „Орден за заслуги пред Италианската република“ със степен „Кавалер на Големия кръст с лента“, за принос за развитието и задълбочаването на двустранните отношения между Италианската република и Република България.

Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Република Австрия „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги“ за приноса си за развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия.

Удостоен с най-високото държавно отличие на Унгария „Голям Кръст на Унгарския Орден с огърлие и звезда със златисти лъчи“.

Удостоен с най-високото държавно отличие на Молдова „Орден на Републиката“.
Носител на ордена „Почетен кавалер на Националния орден за заслуги“ на Република Малта.

Удостоен с най-високата степен на „Орден на Южния кръст“, за приноса си за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия.
Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Република Полша - орден „Бял орел” за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша.

Удостоен е с най-висшето държавно отличие на Румъния „Звездата на Румъния“, за приноса му за развитието на демокрацията, просперитета и регионалната сигурност, както и за насърчаването на сътрудничеството и приятелските отношения между България и Румъния.

Удостоен с най-високото държавно отличие на Черна гора Орден „Черна гора“ с лента за последователната подкрепа за приобщаването на страната към ЕС и НАТО.

Носител е на най-високото държавно отличие на Украйна орден „Княз Ярослав Мудрий“ I степен.

Носител е на най-висше държавно отличие на Словашката република орден „Двоен бял кръст“ - първа степен за приноса му в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения.

Носител на най-висшия държавен орден на Република Гърция - “Голям кръст на Ордена на Спасителя”.

Носител на огърлие на ордена „Макарий III“, за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване.
Удостоен е с „Орден на националния флаг“ на Република Албания за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания.

Удостоен с най-високото отличие на Долна Австрия "Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция Долна Австрия".

Удостоен с орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“ в Австрия.

Носител на Орден на Сао Пауло за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб.

Удостоен с „Орден за изключителни заслуги” на Република Словения за приноса му за мирното, демократично и европейско развитие на държавите от региона и в знак на признателност за дейността му за задълбочаване на сътрудничеството между България и Словения.

Удостоен с „Великия орден на крал Томислав с лента и голяма звезда” на Република Хърватия заради заслугите му за мирното и демократично развитие на региона и за създаването на дълбоки и всеобхватни двустранни отношения между двете държави.

Удостоен със степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Република Гърция.

Удостоен със степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Република Корея.

Удостоен със степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Азербайджан.

Възложени правомощия на вицепрезидента Маргарита Попова.
С Указ № 13 от 23 януари 2012 г. на основание чл. 104 от Конституцията на Република България президентът Росен Плевнелиев възложи на Вицепрезидента да упражнява следните правомощия:
- право на помилване
- даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него
- предоставяне на убежище
Заедно с това възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 7 от Конституцията по Закона за българите, живеещи извън Република България.