Историята на чая започва още през 2737 г. пр. н. е., когато той е открит от втория владетел на Поднебесната империя Шен Нунг. Легендата гласи, че той случайно изпуснал няколко листенца на чаения храст в чаша с гореща вода и така открил невероятния вкус на топлата напитка. По-късно при управлението на династията Цин (221–206 пр.н.е.) чаят придобива по-широко разпространение, но популярността му като тонизираща напитка идва едва по време на династията Тан (618-907). През този период чаят става известен и в Корея, Япония и Виетнам.

В Европа чаят се появява едва в началото на 17–ти век, като през 1610 г. се внася за първи път в Нидерландия с корабите на Нидерландската източноиндийска компания.

Днешната така традиционна за великобританците напитка е въведена за първи път през 1662 година от Катарина де Браганса, а първият чаен магазин отворя през 1717 г. Негов управител бил търговецът Томас Туининг (Thomas Twining), чието име днес носи една от най-прочутите чаени марки. 

Класическата технология на чая изисква листа на растението Camellia sinensis, което вирее в тропичните и субтропичните райони, да се попарят в гореща вода. 
Наименованието на чая в почти всички световни езици произлиза от китайски, като в България например е заимствано от северните му диалекти, където думата се произнася "ча", а в Англия пък - от южните, където произношението е "те".

Първоначалната употреба на чая е била лечебна, като по-късно се отдава и заслуженото значение и внимание на вкусовите му качества. Общата обработка на растението включва бране, увяхване, навиване, ферментация, фиксация, сушене и сортиране.

Днес на света са познати шест основни вида чай - бял, жълт ,зелен, улун, пуер и черен. Има и стотици други разновидности. Предполага се, че дневно се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което го превръща в една от най-консумираните напитки в световен мащаб.