Търси
Актуално
Раздел категории
| Новини от Кубрат [1102] |
| Новини от региона [1778] |
| Новини от страната [2830] |
| Европа [258] |
| Новини от света [531] |
| Любопитно [480] |
| Здраве [62] |
| Спорт [151] |
| История и култура [444] |
| IT Новини [1] |
Времето
Реклами
за реклама
.
,
Новини » 2016 Февруари 15 » Навършнат се 374 години от рождението на Галилео Галилей
08:22 Навършнат се 374 години от рождението на Галилео Галилей |
 Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана на 15 февруари 1564. Той е първото от седемте деца на Винченцо Галилей и Джулия Аманати, дребни благородници. Винченцо е музикант, композитор и музикален теоретик, автор на „Диалог за съвременната музика“ (1581).
Галилео е обучаван от родителите си до десетгодишна възраст. Когато през 1574 семейството се премества във Флоренция, с образованието му се заема живеещ наблизо свещеник. Впоследствие постъпва в манастира Санта Мария де Валомброза, където получава религиозно образование. Религиозната му кариера е прекъсната през 1579 — баща му го връща във Флоренция, позовавайки се на заболяване на очите на сина си.
През 1581 Галилей постъпва в Пизанския университет, където първоначално учи медицина и философия, а след това математика. Въпреки че е принуден да напусне по финансови причини, през 1589 със съдействието на маркиз Гуидобалдо дел Монте му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Падуанския университет, където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610. През този период той се занимава и с научна дейност и прави някои от важните си открития.
Въпреки че е вярващ католик, Галилей става баща на три извънбрачни деца от Марина Гамба:
Виргиния (1600-1634), приема името Мария Челесте при влизането си в манастира Сан Матео в Арчетри, Флоренция,
Ливия (1601-?) също е монахиня в Сан Матео под името Арканджела,
Винченцо (1606-?), по-късно е официално признат от баща си, съпруг е на Сестилия Бокинери.
През 1610 Галилей получава почетна длъжност в двора на Козимо Медичи, велик херцог на Тоскана и негов бивш студент. През 1612 пътува до Рим, където се включва в Академия деи Линчеи и наблюдава слънчевите петна. По същото време се засилва противопоставянето на теориите на Николай Коперник, които той подкрепя. През 1614 проповедникът Томазо Качини публично осъжда възгледите на Галилей за движението на Земята, обявявайки ги за опасни и близки до ерес. Галилей отива в Рим, за да се защити срещу тези обвинения, но през 1616 кардинал Роберто Белармино лично му връчва забрана да защитава или преподава коперниканска астрономия, защото тя противоречи на приетото тълкуване на Светото писание.
През 1622 Галилео Галилей пише книгата „Saggiatore“, одобрена от цензурата и публикувана през 1623. През 1624 той разработва първия известен микроскоп. През 1630 се завръща в Рим, за да получи разрешение за издаването на „Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo“ (Диалог за двете главни световни системи), публикувана във Флоренция през 1632. Въпреки това през октомври същата година той е извикан да се яви пред Инквизицията в Рим. Съдът издава осъдителна присъда и принуждава Галилей да се отрече от книгата си. Той е изпратен в Сиена, а през декември 1633 му е разрешено да се премести във вилата си в Арчетри. През 1634 умира любимата му дъщеря - сестра Мария Челесте. През 1638, почти напълно ослепял, той публикува в Лайден последната си книга „Due nuove scienze“ (Две нови науки). Галилео Галилей умира в Арчетри, Флоренция на 8 януари 1642 в присъствието на своя ученик Винченцо Вивиани.
Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосредствен предшественик на Галилей, започва да използва експерименти, но без количествения подход към тях. В същото време бащата на Галилео Галией - Винченцо Галилей, прави експерименти, при които открива вероятно първото нелинейно отношение във физиката - връзката между опъна и честотата на звука в напрегната струна. Тези наблюдения са в духа на известната на майсторите на инструменти питагорейска традиция, според която целочислените отношения дефинират хармонични гами.
Галилео Галилей, свидетел на наблюденията на баща си, има възможност да ги обобщи на съвсем друго ниво. Той първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, „езикът на Бог е математиката“. Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания.
Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Така например:
Той разбира математическата парабола, както като конично сечение, така и като квадратична зависимост.
Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на триене или други препятствия. Той дори поставя ограничения за валидността на тази теория, като казва, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични съображения, смята, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата.
Той осъзнава, че експерименталните данни никога няма да съвпаднат точно с някаква теоретична или математическа форма поради неточността на измерванията, непренебрежимостта на триенето и т.н.
Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.
През 20 век някои изследователи, най-вече френският историк на науката Александър Койре, поставят под съмнение валидността на експериментите на Галилей. Например опитите за определяне на ускорението на падащи тела, описани в „Две нови науки“, изискват прецизно измерване на времето, което би трябвало да е невъзможно с техниката от началото на 17 век. Според Койре Галилей стига до закономерността дедуктивно и използва експериментите само за демонстрация. Според други изследвания, опитващи се да възпроизведат опитите на Галилей, те са напълно валидни и описваната от него точност е постижима.
|
| Категория: История и култура | |
| Коментари: 0 | |