17 март е 76-ият ден в годината според григорианския календар (77-и през високосна). Остават 289 дни до края на годината.
Събития
45 г. пр.н.е. – В битката при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Младши и Тит Лабиен, неговата последна победа.
180 г. – Комод става римски император, след като баща му Марк Аврелий умира във военен лагер Виндобона (днешна Виена).
455 г. – Петроний Максим става западноримски император.
624 г. – В Мека Мохамед удържа ключова победа над своите опоненти в курейши.
1229 г. – Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход навлиза в Йерусалим.
1845 г. – В Англия е патентован ластика.
1861 г. – Провъзгласено е Кралство Италия.
1891 г. – Край Гибралтар потъва британския параход SS Utopia, загиват 574 души.
1899 г. – Астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – естествен спътник на Сатурн.
1901 г. – Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след смъртта му, предизвиква сензация.
1915 г. – Основан е ФК Тунджа Ямбол в читалище „Съгласие“.
1931 г. – Невада легализира хазарта.
1942 г. – Холокост: Гестапо започва депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на смъртта в Белзец (Полша).
1948 г. – В Брюксел е подписан договор за военен съюз между Великобритания, Франция и Бенелюкс – първообраз на НАТО.
1951 г. – Издаден е указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България за всенародна безплатна медицинска помощ.
1959 г. – Тензин Гятсо, 14-я далай лама, напуска Тибет и отпътува за Индия.
1965 г. – Създаден е Съюзът на архитектите в България.
1969 г. – Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.
1980 г. – Английският парламент решава да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.
1982 г. – В европейския клубен шампионат ЦСКА елиминира тогава действащия шампион Ливърпул след 2:0 в продълженията.
1991 г. – Служебното правителство на Димитър Попов подписва първо споразумение с Международния валутен фонд.
1992 г. – Самоубийствен атентат с кола-бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), загиват 29 души и са ранени 242.
Родени
763 г. – Харун ал-Рашид, арабски владетел († 809 г.)
1733 г. – Карстен Нибур, немски изследовател († 1815 г.)
1834 г. – Готлиб Даймлер, немски инженер и индустриален дизайнер († 1900 г.)
1839 г. – Йозеф Райнбергер, немски композитор († 1901 г.)
1856 г. – Михаил Врубел, руски художник († 1910 г.)
1865 г. – Габриел Нарутович, първи Президент на Полша († 1922 г.)
1881 г. – Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973)
1885 г. – Сид Чаплин, англо-американски актьор
1902 г. – Боби Джоунс, американски голф играч († 1971 г.)
1912 г. – Сегундо Дурандал, боливийски футболист († неизв.)
1920 г. – Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.)
1921 г. – Меир Амит, израелски политик († 2009 г.)
1923 г. – Ангел Ангелов, български художник († 2008 г.)
1929 г. – Нено Дончев, български аграрен учен († 1991 г.)
1930 г. – Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.)
1930 г. – Черемухин, български хуморист († 2003 г.)
1935 г. – Оскар Пано, аржентински шахматист
1938 г. – Рудолф Нуреев, руски балетист († 1993 г.)
1944 г. – Георги Братанов, български писател († 2000 г.)
1945 г. – Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.)
1948 г. – Уилям Гибсън, американски писател
1950 г. – Румянчо Горанов, български футболист
1951 г. – Кърт Ръсел, американски актьор
1955 г. – Йорданка Стефанова, българска актриса
1962 г. – Васил Драголов, български футболист
1964 г. – Роб Лоу, американски актьор
1980 г. – Галин Михайлов, български футболист
1986 г. – Един Джеко, босненски футболист
Починали
45 г. пр.н.е. – Тит Лабиен, римски генерал (* 100 пр.н.е.)
180 г. – Марк Аврелий, римски император и философ (* 121 г.)
460 г. – Свети Патрик, покровител на Ирландия и ирландците по цял свят (* ок. 390 г.)
1516 г. – Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински аристократ (* 1479 г.)
1680 г. – Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател (* 1613 г.)
1782 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик (* 1700 г.)
1830 г. – Лоран Сен Сир, френски маршал (* 1764 г.)
1845 г. – Кирил Пейчинович, български духовник и просветител (* ок. 1770 г.)
1853 г. – Кристиан Доплер, австрийски математик (* 1803 г.)
1876 г. – Бьортън Гунльойсон, исландски математик и картограф (* 1788 г.)
1897 г. – Виторио Ботего, италиански пътешественик и изследовател (* 1861 г.)
1921 г. – Николай Жуковски, руски учен, създател на науката аеродинамика (* 1847 г.)
1937 г. – Остин Чембърлейн, британски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1863 г.)
1950 г. – Адолф Майер, швейцарски психиатър (* 1866 г.)
1956 г. – Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка през 1935 г. (* 1897 г.)
1970 г. – Фернан Кромелинк, белгийски драматург (* 1886 г.)
1974 г. – Луис Кан, американски архитект (* 1901 г.)
1976 г. – Лукино Висконти, италиански режисьор (* 1906 г.)
1987 г. – Асен Василев, български художник, резбар (* 1909 г.)
1993 г. – Хелън Хейс, американска актриса († 1900 г.)
2001 г. – Борис Викторович Раушенбах, руски физик (* 1915 г.)
2002 г. – Васил Митков, български футболист (* 1943 г.)
2003 г. – Хърбърт Аптекър, американски историк (* 1915 г.)
2011 г. – Майкъл Гоф, английски актьор (* 1916 г.)
Празници
Бостън (САЩ) – „Ден на евакуацията“ (през 1776 английската войска се евакуира в Бостън)
Ирландия и Северна Ирландия (Великобритания) – Ден на Свети Патрик (национален празник)
|