Битката при Аламо

23 февруари е 54-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 311 дни до края на годината (312 през високосна).

Събития

    303 г. – Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните.
    840 г. – Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция.
    1796 г. – Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.
    1826 г. – Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия.
    1836 г. – В Сан Антонио започва битката при Аламо.
    1871 г. – В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор.
    1886 г. – Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания.
    1893 г. – Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов).
    1905 г. – В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия „Ротари“ клуб.
    1909 г. – Самолетът „Silver Dart“ прави първия си полет в Канада и Британската империя.
    1918 г. – Немският електроинженер д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма“.
    1918 г. – В Съветския съюз войските на Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството.
    1919 г. – В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.
    1933 г. – Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.
    1934 г. – Състои се премиерата на американския филм „Болеро“.
    1943 г. – Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите.
    1943 г. – Сформирана е Група армии „Африка“.
    1944 г. – По заповед на Сталин над 400 000 чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия.
    1947 г. – Основана е Международната организация по стандартизация ISO.
    1953 г. – Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война.
    1955 г. – Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО.
    1958 г. – Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион по Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.
    1959 г. – Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека.
    1963 г. – Българската телевизия става член на Интервизия.
    1963 г. – Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески.
    1973 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже без работа.
    1981 г. – В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро де Молина.
    1981 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Дом за нежни души.
    1987 г. – Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.
    1992 г. – Официално са закрити 16-те зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.
    1996 г. – Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.
    1999 г. – Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.
    1999 г. – Лавина, тежаща 300 000 тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания.
    2000 г. – Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-я си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд.
    2001 г. – Пусната е на вода утрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.
    2001 г. – Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.
    2001 г. – Радио Сити започва излъчване в по-големите градове на България.
    2005 г. – За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.
    2006 г. – За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.
    2007 г. – Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.
    2008 г. – Зов тигра в Приморски край на Русия е обявен за национален парк.

Родени

    1417 г. – Павел II, римски папа († 1471 г.)
    1443 г. – Матяш Корвин, крал на Унгария († 1490 г.)
    1633 г. – Самюъл Пийпс, английски писател († 1703 г.)
    1685 г. – Георг Фридрих Хендел, германски композитор († 1759 г.)
    1744 г. – Майер Ротшилд, немски предприемач († 1812 г.)
    1782 г. – Йохан Пол, чешки ботаник († 1834 г.)
    1823 г. – Найден Геров, български писател († 1900 г.)
    1834 г. – Густав Нахтигал, немски лекар († 1885 г.)
    1837 г. – Димитър Душанов, български книжовник († 1904 г.)
    1840 г. – Всеволод Крестовски, руски офицер († 1895 г.)
    1847 г. – Атанас Свещаров, български революционер († 1930 г.)
    1864 г. – Вилхелм Щрайберг, немски лингвист († 1925 г.)
    1864 г. – Кръстю Златарев, български офицер († 1925 г.)
    1876 г. – Сенджуро Хаяши, министър-председател на Япония († 1943 г.)
    1878 г. – Казимир Малевич, украински художник († 1935 г.)
    1882 г. – Димитър Дичев, български революционер († 1934 г.)
    1883 г. – Карл Ясперс, немски психиатър († 1969 г.)
    1889 г. – Виктор Флеминг, американски режисьор († 1949 г.)
    1894 г. – Димитър Атанасов, български учен († 1979 г.)
    1897 г. – Валтер Денкерт, германски офицер († 1982 г.)
    1899 г. – Ерих Кестнер, немски писател († 1974 г.)
    1901 г. – Едгар Енде, немски художник († 1965 г.)
    1905 г. – Асен Лазаров, български агроном († ? г.)
    1915 г. – Пол Тибетс, американски генерал († 2007 г.)
    1918 г. – Ричард Бътлър, американски фашист († 2004 г.)
    1928 г. – Василий Лазарев, съветски космонавт († 1990 г.)
    1929 г. – Алексий ІІ Московски, руски патриарх († 2008 г.)
    1932 г. – Мейджъл Барет, американска актриса († 2008 г.)
    1934 г. – Жак Сегела, френски рекламист
    1940 г. – Георги Чалдъков, български учен
    1940 г. – Здравко Велев, български дипломат
    1940 г. – Илия Раев, български актьор
    1940 г. – Питър Фонда, американски актьор
    1941 г. – Венцеслав Андрейчев, български физик († 2001 г.)
    1943 г. – Вера Ганчева, българска преводачка
    1944 г. – Олег Янковски, руски актьор († 2009 г.)
    1945 г. – Пламен Вагенщайн, български оператор († 1996 г.)
    1946 г. – Камен Веселинов, български учен
    1947 г. – Димитър Цеков, български футболист
    1953 г. – Сатору Накаджима, японски пилот от Формула 1
    1954 г. – Борислав Китов, български политик
    1954 г. – Виктор Юшченко, президент на Украйна
    1964 г. – Джон Норъм, норвежки китарист (Europe)
    1965 г. – Хелена Сукова, чешка тенисистка
    1972 г. – Явор Гърдев, български режисьор
    1983 г. – Красимир Гайдарски, български волейболист
    1983 г. – Мидо, египетски футболист
    1984 г. – Мамуту Кулибали, малийски футболист
    1986 г. – Каменаши Казуя, японски идол
    1989 г. – Килиан Шеридън, ирландски футболист
    1989 г. – Амара Бейби, френски футболист
    1992 г. – Кирякос Пападопулос, гръцки футболист
    1994 г. – Дакота Фанинг, американска актриса

Починали

    1447 г. – Евгений IV, римски папа (* 1383 г.)
    1603 г. – Андреа Чезалпино, италиански учен (* 1519 г.)
    1704 г. – Георг Муфат, бароков композитор (* 1653 г.)
    1717 г. – Магнус Стенбок, шведски генерал (* 1664 г.)
    1766 г. – Станислав Лешчински, крал на Полша (* 1677 г.)
    1820 г. – Альойзи Фелински, полски поет, драматург и преводач (* 1771 г.)
    1821 г. – Джон Кийтс, британски поет (* 1795 г.)
    1822 г. – Йохан Матеус Бехщайн, германски естественик (* 1757 г.)
    1848 г. – Джон Куинси Адамс, 6-ти президент на САЩ (* 1767 г.)
    1855 г. – Карл Фридрих Гаус, немски математик (* 1777 г.)
    1859 г. – Зигмунт Крашински, полски поет (* 1812 г.)
    1870 г. – Ансън Бърлингейм, американски политик (* 1820 г.)
    1876 г. – Рафаил Попов, български епископ (* 1830 г.)
    1879 г. – Албрехт фон Роон, пруски политик (* 1803 г.)
    1908 г. – Александър Георгиев, български революционер (* ? г.)
    1908 г. – Зиновия Константинова, българска учителка (* ? г.)
    1921 г. – Ото Пипер, немски изследовател (* 1841 г.)
    1930 г. – Хорст Весел, националсоциалистически композитор (* 1907 г.)
    1931 г. – Рачо Славейков, български теоретик
    1934 г. – Едуард Елгар, английски композитор (* 1857 г.)
    1939 г. – Александър Егоров, съветски маршал (* 1883 г.)
    1939 г. – Алфонс ван Геле, белгийски изследовател (* 1848 г.)
    1942 г. – Георги Костадиев, български революционер (* 1879 г.)
    1943 г. – Александър Матросов, съветски военнослужещ (* 1924 г.)
    1944 г. – Георги Колушки, български химик (* 1864 г.)
    1944 г. – Моньо Минев, български партизанин (* 1918 г.)
    1945 г. – Алексей Николаевич Толстой, руски писател (* 1883 г.)
    1954 г. – Жак Мизес, немски шахматист (* 1865 г.)
    1960 г. – Александър Алберт Маунтбатън, маркиз на Карисбрук (* 1886 г.)
    1965 г. – Стан Лоръл, британски актьор (* 1890 г.)
    1976 г. – Лорънс Стивън Лоури, британски художник (* 1887 г.)
    1990 г. – Джеймс Гавин, американски офицер (* 1907 г.)
    1997 г. – Димо Коларов, български кинооператор (* 1924 г.)
    2000 г. – Стенли Матюс, английски футболист (* 1915 г.)
    2000 г. – Тончо Жечев, български литературовед (* 1929 г.)
    2006 г. – Александър Алексиев, писател от Република Македония (* 1929 г.)
    2006 г. – Бранко Пендовски, писател от Република Македония (* 1920 г.)
    2008 г. – Пол Фрер, белгийски пилот от Формула 1 (* 1917 г.)

Празници

    Бруней – Национален ден на Бруней (от 1984 г., национален празник)
    Гвиана – Ден на републиката (1972 г., национален празник)
    Русия – Ден на Червената Армия /Защитника на Отечеството (1918 г., национален празник на Мъжа)