15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна). Остават 138 дни до края на годината.

Събития

    718 г. – Арабите свалят обсадата на Константинопол.
    797 г. – Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
    1002 г. – Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).
    1248 г. – Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви.
    1534 г. – Създаден е орденът "Общество на Исус" от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж.
    1570 г. – Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим.
    1856 г. – В Шумен е организирано първото театрално представление в България – Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.
    1866 г. – Лихтенщайн получава независимост.
    1914 г. – В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно.
    1945 г. – Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.
    1947 г. – Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.
    1948 г. – Състои се церемонията по основаване на Република Корея.
    1960 г. – Република Конго обявява своята независимост от Франция.
    1969 г. – В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.
    1979 г. – Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия.
    1981 г. – На връх Рожен започва национален събор-надпяване.
    1981 г. – Започва втората международна асамблея "Знаме на мира - София".
    1990 г. – Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя — дисидент Александър Солженицин.
    1998 г. – В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени.
    2001 г. – Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

Родени

    866 г. – Робер I, крал на Франция († 923 г.)
    1750 г. – Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?)
    1769 г. – Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.)
    1771 г. – Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)
    1785 г. – Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.)
    1813 г. – Жюл Греви, френски общественик и политик († 1891 г.)
    1842 г. – Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.)
    1859 г. – Христо Паков, български офицер († 1941 г.)
    1865 г. – Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.)
    1867 г. – Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.)
    1868 г. – Васил Димов, български певец и гъдулар († ?)
    1872 г. – Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.)
    1875 г. – Александър Манов, български революционер († 1968 г.)
    1877 г. – Стефан Руневски, български писател († 1919 г.)
    1878 г. – Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.)
    1878 г. – Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)
    1878 г. – Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)
    1879 г. – Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)
    1880 г. – Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)
    1883 г. – Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.)
    1884 г. – Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.)
    1888 г. – Томас Едуард Лорънс, английски разузнавач
    1891 г. – Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)
    1892 г. – Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.)
    1901 г. – Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)
    1901 г. – Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († ?)
    1908 г. – Кръстьо Генов, български литературовед
    1909 г. – Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)
    1911 г. – Атанас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист
    1912 г. – Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.)
    1917 г. – Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)
    1922 г. – Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)
    1924 г. – Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.)
    1925 г. – Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)
    1926 г. – Константинос Стефанопулос, гръцки политик
    1930 г. – Донка Петканова-Тотева, български литературен историк († 2016 г.)
    1935 г. – Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести
    1937 г. – Константин Косев, български историк
    1938 г. – Янка Рупкина, българска народна певица
    1938 г. – Януш Зайдел, полски писател
    1944 г. – Силви Вартан, френска певица
    1945 г. – Ален Жюпе, френски политик
    1946 г. – Доротея Тончева, българска актриса
    1950 г. – Принцеса Ана, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II
    1950 г. – Томи Олдридж, американски рокмузикант
    1957 г. – Валентин Фъртунов, български писател и журналист († 2014 г.)
    1962 г. – Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол
    1963 г. – Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор
    1963 г. – Димитър Борисов Главчев, български политик
    1968 г. – Дебра Месинг, американска актриса
    1969 г. – Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор
    1972 г. – Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент
    1973 г. – Адам Уилърд, американски барабанист
    1974 г. – Наташа Хенстридж, актриса
    1986 г. – Крум, български певец
    1989 г. – Джо Джонас, американски певец
    1993 г. – Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист

Починали

    423 г. – Хонорий, римски император (* 384 г.)
    465 г. – Либий Север, западноримски император (* ? г.)
    778 г. – Роланд, франкски водач (* 736 г.)
    1038 г. – Ищван I Свети, пъви крал на Унгария (* 975 г.)
    1040 г. – Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.)
    1057 г. – Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.)
    1118 г. – Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.)
    1369 г. – Филипа д'Авен, кралица на Англия (* 1311 г.)
    1621 г. – Джон Баркли, шотландски писател (* 1582 г.)
    1728 г. – Марен Маре, френски придворен композитор (* 1656 г.)
    1767 г. – Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.)
    1789 г. – Едуард Уоринг, британски математик (* 1734 г.)
    1860 г. – Анна Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1781 г.)
    1870 г. – Иван Шопен, руски етнограф и историк от френски произход (* 1798 г.)
    1883 г. – Панайот Семерджиев, български възрожденски писател (* 1855 г.)
    1889 г. – Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.)
    1904 г. – Димитър Душанов, български възрожденски просветител (* 1837 г.)
    1915 г. – Константин Варламов, руски артист (* 1848 г.)
    1915 г. – Рафаело Джованьоли, италиански писател
    1917 г. – Коста Шахов, български общественик (* 1862 г.)
    1931 г. – Алберт Сониксен, американски журналист (* 1878 г.)
    1935 г. – Уайли Пост, американски авиатор (* 1898 г.)
    1935 г. – Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.)
    1935 г. – Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.)
    1936 г. – Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 г. (* 1871 г.)
    1940 г. – Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.)
    1949 г. – Растко Петрович, сръбски поет и писател (* 1898 г.)
    1951 г. – Артур Шнабел, австрийкси и полски пианист (* 1882 г.)
    1962 г. – Панайот Сантурджиев, български военен деец (* 1868 г.)
    1963 г. – Всеволод Иванов, руски писател (* 1895 г.)
    1967 г. – Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.)
    1970 г. – Виктор Сапарин, руски писател (* 1905 г.)
    1971 г. – Пол Лукас, американски и унгарски актьор (* 1887 г.)
    1978 г. – Михаил Попов, български оперен артист (* 1899 г.)
    1982 г. – Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1903 г.)
    1990 г. – Виктор Цой, съветски рок-певец (* 1962 г.)
    1991 г. – Богомил Симеонов, български драматичен и филмов актьор (* 1922 г.)
    2002 г. – Юрий Яковлев, български актьор (* 1930 г.)
    2004 г. – Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1916 г.)
    2006 г. – Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.)
    2008 г. – Илия Буржев, български поет (* 1931 г.)
    2012 г. – Хари Харисън, американски писател (* 1925 г.)

Празници

    Православна и Католическа църква – Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос – Дева Мария), в България празника е известен още като Голяма Богородица
    България —
        Ден на Варна – Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
        Празник на Несебър – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 г.
        Празник на град Стражица – Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 г.,
        Празник на Ихтиман
        Празник на град Шипка - Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
        Празник на историческото селище Арбанаси – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
        Ден на селата Добри Дял и Виноградец
        Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг – Идеята за отбелязване е на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус
        Ден на спасението – ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. За първи път ще се отбележи през 2013 г.
    Индия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1947 г., национален празник)
    Коста Рика – Ден на майката (по повод смъртта на Дева Мария)
    Лихтенщайн – Ден на Лихтенщайн (национален празник)
    Нова Скотия, Канада – Национален празник
    Полша – Ден на армията
    Република Конго – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
    Русия – Ден на археолога
    Южна Корея – Ден на независимостта (от Япония, 1945 г., национален празник)
    Япония – Край на Втората световна война (от 1963 г. се почитат загиналите във войната)