Навръх Великден в цариградската църква „Свети Стефан”, при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава в празничната литургия Вселенския гръцки патриарх, а само султана.

Това се случва на 3-ти април 1860 година. С този акт Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия и обявява своята независимост. За първи път в световната история без да имаме институция държава, защото е още поробена, ние отстояваме право на Независима българска църква.

Според църковните канони това означавало отхвърляне властта на патриарха. Примерът на цариградските българи бил последван в цялата страна. Една след друга общините се отказвали от гръцките си духовници и признавали единствено Макариополски за свой църковен глава. Това се случва на 3-ти април 1860 година.

 

 

С този акт Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия и обявява своята независимост. За първи път в световната история без да имаме институция държава, защото е още поробена, ние отстояваме право на Независима българска църква. Така българите извоюват своето право да възстановят църковната си независимост под формата на Екзархия. Въреки, че гръцката патриаршия не признала Екзархията, възстановяването на църковната независимост представлявало крупен успех за възрожденските българи.

 

Победата в църковното движение укрепила националното самочувствие, единството и вярата на българите. Натрупаният опит и нарасналото обществено влияние на възрожденската буржоазия се оказали необходими условия за осъществяването на българската националноосвободителна революция и за предприемане на крупни действия за освобождаване от Османската власт.