| Новини от Кубрат [1102] |
| Новини от региона [1778] |
| Новини от страната [2830] |
| Европа [258] |
| Новини от света [531] |
| Любопитно [480] |
| Здраве [62] |
| Спорт [151] |
| История и култура [444] |
| IT Новини [1] |
01:38 103 години албанска независимост |
С декларацията от Вльора, издадена на 28 ноември (15 ноември стар стил) 1912 г., се обявява независимостта на Албания от Османската империя. Декларацията е предшествана от три години албански въстания (1909-1912 г.), предизвикани от опитите на младотурското правителство за централизация на османската държава. Целта на въстаниците е да постигнат административно обединение на земите, населени с албанци, и постигане на политическа и културна автономия в рамките на империята. През лятото на 1912 г. въстаническите успехи принуждават османското правителство да направи отстъпки. Според постигнатите договорености се обособява албанска общност, която обхваща вилаетите Шкодра, Янина, Косово и Битоля – т. е. не само днешни Албания и Косово, но Западна Македония и Епир. Споразумението между османските власти и албанските въстаници обезпокоява балканските християнски държави, които се стремят да завземат Македония и да си поделят албанските земи. В края на септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя. Черногорските войски нахлуват в Северна Албания и обсаждат крепостта Шкодра. Няколко дни по-късно конфликтът прераства в Първата балканска война с включването на България, Сърбия и Гърция на страната на черногорците.
До края на ноември сръбски и черногорски войски проникват дълбоко в Северна и Средна Албания и достигат Драч, а гърците обсаждат Янина. В тази обстановка в Драч, Тирана, Елбасан и в други части на Албания се провеждат събрания, на които е прокламирана албанската независимост.
На 28 ноември във Вльора се събират 83-ма делегати от цялата страна. Те избират временно правителство начело с Исмаил Кемали, а той провъзгласява албанската независимост и се обръща за помощ към големите европейски държави срещу аспирациите на Гърция, Сърбия и Черна гора.
 На Лондонската мирна конференция през декември 1912 г. представителите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Великобритания и Италия) се обявяват за автономна Албания. Тази декларация е потвърдена с Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война на 30 май 1913 г.
Под натиска на Австро-Унгария и Италия Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатическо море през Албания, Черна гора отстъпва от Шкодра, а Гърция – от Вльора. На 29 юли същата година Великите сили приемат Органически устав на Албания.
С него се създава формално независима държава с неутрален статус в международните отношения, начело с княз (принц) от германски произход (Вилхелм Вид) и чуждестранна комисия за административен и финансов контрол. Заради териториални спорове с Гърция границите на новата държава не са окончателно утвърдени до началото на Първата световна война.
Косово и Метохия, които са окупирани от сръбските войски през есента на 1912 г., са оставени в пределите на Сърбия, а впоследствие и на Югославия.
Албания е планинска държава в западната част на Балканския полуостров с излаз на Йонийско и Адриатическо море. Днес Албания е модерна и отворена за света страна, която привлича все повече туристи.
Територията на страната през различни исторически периоди е била част от Първото и Второто българско царство и там от векове живеят и хиляди българи, които са запазили своя език и обичаи.
|
| Категория: История и култура | |
| Коментари: 0 | |