Първото Правителство на Петко Каравелов е второ правителство на Либералната партия  (умерени и крайни либерали) и четвърто начело на Княжество България.

 Назначено е с Указ № 735 от 28 ноември 1880 г. на Александър I Батенберг и управлява страната до наследяването си на 27 април 1881 г.

Новото правителство продължава активната законодателна дейност на своите предшественици. Приети са "Закон за българското поданство" и "Закон за подобрение положението на земеделческото население по господарските и чифликчийските земи". Допуснатите грешки при разрешаването на редица стопански проблеми, както и противоречията в партията на либералите по отношение практиката на управление отслабват политическото ѝ влияние в страната. Окончателно се обособяват две либерални течения – умерено и крайно.

Във външната политика на Каравеловото правителство изпада в международна изолация. Рязко се обтягат българо-турските отношения във връзка с опитите на кабинета да провежда независима политика. Силното руско влияние в България и нерешените въпроси по жп линията Русе-Варна (в нея са инвестирани значителни английски капитали) стават причина Великобритания да застане в подкрепа на турските земевладелци при разрешаване на поземления въпрос. Възползвайки се от противоречията между либералите и от смъртта на император Александър II, княз Александър I Батенберг извършва държавен преврат и възлага на ген. Казимир Ернрот да образува служебно правителство.

 Кабинетът на Петко Каравелов е свален  от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив 1883-1884 г.

Източник: Уикипедия