Някои от най-вредните човешки навици се оказват и добър показател за нивото на интелигетността, само че не в логичната посока.

Поредица проучвания, събрани от "Индипендънт", показват, че черти в характера и поведението на човек като мързел, вулгарност, разхвърляност и нарочно будуване нощем, са всъщност присъщи на по-интелигентните хора.

Мързелът

Университет във Флорида провел експеримент сред част от студентите си. Чрез тест определили кои от тях мислят повече и кои по-малко, след това им раздали устройства, които да следят движението и натоварванията им в продължение на една седмица. Резултатът бил изненадващ и категоричен - по-интелигентните от тях се движели значително по-малко от другите.

Учените установили драстични статистически разлики между двете групи за времето, което са прекарали в седедене или в ходене от понеделник до петък, но стойностите били наравно през уикенда. "Мислителите" се движили много по-малко от другите през работната седмица и повече в събота и неделя, а другата група - обратното.

Според изследователите обяснението е, че високо интелигентните хора не се оттегчават лесно и могат да се концентрират за дълго върху нефизически дейности, докато по-ниско интелигентните се нуждаят от външни стимули и движение, за да се разнообразяват. Негативната страна е, че това означава и по-заседнал начин на живот за интелигентните, който е изключително вреден. За щастие, имат капацитета да си дадат сметка за това и да си наложат да полагат усилия, което вероятно обяснява активността през уикенда, коментират авторите на проучването.

Вулгарният език 

Още като деца ни учат, че да псуваш показва беден и немощен речник. Вулгарни определения дават хората, които не знаят как иначе да се изрязяват. Но това не е вярно според съвместно проучване на два американски университета, публикувано в журнала за езикознание Language Sciences. Дори напротив - експериментът показал, че с ругатни по-често си служат по-интелигентните хора.

Изследователите провели серия от езикови и емоционални тестове на голяма група хора. Установили и коефициентът им на интелигентност. Така достигнали до заключението, че дар словото си е дар слово дори и по отношение на ругатните. По същия начин, по който човек с по-богат речник може да даде по-добро описание или да изрази по-ясно мислите си, така и може да обиди или възкликне много по-остро, когато ситуацията го налага.

Будуването до късно

Един от абсолютните принципи на здравословния живот е навременното лягане вечер и пълноценен 7-9 -часов сън през нощта. Но за някои хора да си легнат преди полунощ означава, че са болни. За тях малките часове на денонощието са любими и често пъти - най-продуктивни. Такива личности в историята са например Чарлз Дарвин и Уинстън Чърчил.

Проучване, публикувано в журнала Psychology Today, показва, че децата, които си лягат и стават по-рано се справят по-добре в училище, обаче още в пубертета тенденцията се преобръща, а възрастните с навика да будуват до късно са по-успешни и се отличават с високия си интелект.

Учени от университета в Мадрид доказали това чрез тестове сред около 1000 тийнейджъри, като първо установили дали са "сови" (будуващи) или "чучулиги" (ранобудни), след това измерили интелигентността им и накрая на учебната година съпоставили резултатите с оценките им. Една четвърт от учениците били от ранобудния тип, близо една трета - от тези, които си лягат късно, а останалите не пасвали в нито една от двете категории.

Хаосът

Освен с гениалността си Алберт Айншйн бил известен с абсолютно неразбираемия си почерк и отчайващия хаос в кабинета му. Университетът в Минесота твърди, че това са отличителни черти на всички високо интелигенти хора. Тезата им е, че хората, чиито умове са заети с идеи и въпроси, не обръщат внимание на безпорядъка и не намират за съществено да слагат нащата в ред.

Разхвърляната обстановка дори стимулира креативността, показала поредицата от експерименти на американския университет. Те поканили доброволци да попълнят тест, но при различни условия - едните били въведени в чист и подреден офис, другите - в разхвърлян, с бюро, отрупано с хартии и вещи. На излизане били попитани дали ще дарят за благотворителност и им бил даден избор да се почерпят с ябълка или с шоколадов бонбон.

Хората, излезли от подредения кабинет, направили точно това, което се очаква от един подреден човек в тази ситуация - дарили повече пари за благотворителност в сравнение с другите участници в експеримента, и повечето избрали ябълката. На тестовете за креативност вътре обаче, тези от разхвърляната стая измислили много по-оригинални решения на задачите - например да намерят нови приложения за топчета за пинг понг.