Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане разработените проекти на учебни програми за профилирана подготовка на гимназистите, която ще се придобива в ХI и XII клас от учебната 2020/2021 година, съобщи пресцентърът на ведомството.

Учебните предмети за профилираното обучение са 15 – математика, български език и литература, чужд език, информатика, информационни технологии, история и цивилизации, география и икономика, философия, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, музика, изобразително изкуство, предприемачество, физическо възпитание и спорт. В разработването им са участвали университетски преподаватели и учители.

Целта на новите учебни програми е да дават не само теоретична подготовка, но и да развиват социалните, гражданските и културните компетентности на учениците, да подобряват уменията им за изразяване чрез творчество и да усъвършенстват дигиталните им компетентности.

Профилираната подготовка е съвкупност от три до четири учебни предмета – два от тях опредени на национално ниво, а останалите – на училищно. Едновременно с това всеки учебен предмет ще се състои от задължителни и избираеми модули.

Програмите са дискутирани с учители и преподаватели преди да бъдат предложени за обществено обсъждане, отбелязват от министерството на образованието.

В края на профилираното обучение по математика учениците ще трябва да владеят прилагането на определения и на теореми при обосноваване на изводи, да моделират различни ситуации, да изследват модели и да интерпретират получени резултати. Те ще трябва да могат да прилагат вероятностни модели, както и да пресмятат вероятности на основата на комбинаторни съображения или на знания, извлечени от данните от наблюдения и експерименти, да използват подходящ софтуер за решаване на проблеми, свързани с изучаваната тематика.

Чрез изучаването на профилиращия предмет информатика учениците ще могат да анализират информационни проблеми и да моделират решения, чрез използване на обектно - ориентиран подход, да създават програмни проекти и информационни системи.

В края на профилираното обучение по информационни технологии учениците трябва да умеят да използват съвременни технологии за обработка на големи масиви от данни, да проектират и работят с бази от данни за различни приложения на съвременни мултимедийни технологии за обработка на графична, видео и звукова информация. Цели те да могат да прилагат съвременни уеб технологии при проектирането и изграждането на уеб приложения с различно предназначение и да решават проблеми, свързани с обработката и представянето на информацията със средствата на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и управлението на ИКТ проекти.

Български език и литература ще могат да изучават профилирано учениците с интереси в областта на хуманитаристиката. Предвижда се в България да има 100 такива паралелки. Задължителните модули са четири – "Езикът и обществото", "Езикови употреби", "Диалогични прочити" и "Критическо четене". В проектите за двата литературни модула има различни варианти за изучаване на автори и произведения. Те са предимно от българската класическа и съвременна литература, като присъстват и произведения на чужди автори. Учителите ще имат свободата да избират сами един от посочените варианти, с оглед интересите и възможностите на учениците си.

Акцентите в обучението по философия са утвърждаване на автономна и социално отговорна личност, развиване на философичен стил на мислене, формиращ у учениците критичност, креативност и систематичност, изграждане на умения за ориентиране в многообразието на мисленето и поведението на хората и за успешно справяне с житейски проблеми, разширяване на уменията за практическо прилагане на философските знания, придобити в задължителната подготовка.

Обучението по география е насочено към разширяване и задълбочаване на знания, умения и отношения, свързани с природноресурсния потенциал на Земята и устойчивото развитие, с геополитическата структура и организация на обществото, с развитието на световното стопанство, преодоляване на енергийните проблеми и оценяване на международната икономическа интеграция, с географията на регионите и страните, с картографията и географското познание, с географската информация и електронното пространство, както и с изграждането на ключови географски компетентности.

Профилираната подготовка по биология и здравно образование включва 4 модула: Клетката – елементарна биологична система, Многоклетъчна организация на биологичните системи, Биосфера - структура и процеси и Еволюция на биологичните системи.

Изискванията за резултатите от обучението по чужди езици са разработени съгласно общите нива на езикова компетентност, определени от Общата европейска езикова рамка и съотнесени в тяхната последователност с постигнатата в съответствие с учебния план общообразователна подготовка. Представени са проекти на учебни програми за профилирана подготовка по английски, испански, италиански, немски, руски и френски език за ниво В1.1, за ниво В1 и за ниво В2.

Профилираното обучение по история и цивилизации е в три модула – "Власт и институции", "Култура и духовност" и "Човек и общество". То предвижда надграждане на компетентности по отношение на разбиране и осмисляне на държавни модели, политически идеологии и функциониране на политическата власт, на компетентности, свързани с необходимостта от ориентация, адаптация и реализация в съвременното демократично общество в условията на културно многообразие и глобализация, както и на компетентности, свързани с разбирането на света, в който учениците живеят и вземат решения за собственото си развитие. Специален акцент е поставен върху обществените движения като проява на активността, отговорността и ангажираността на човека към глобалните проблеми на съвременността.

В края на профилираното обучение по физика и астрономия всеки ученик ще задълбочи и систематизира знанията си за съвременните постижения по физика и ще осмисли фундаменталните взаимодействия в природата, ще увеличи информираността си за съвременните аспекти на астрофизиката и връзката им с постижения на физиката на микросвета. Предвижда се усъвършенстване на уменията за прилагане на теоретични знания, математически методи и практически умения в нови ситуации за решаване на разнообразни по вид проблеми, както и оценка на важността на експерименталните изследвания в съвременната физика.

Изискванията към всяка тема в учебните програми по химия и опазване на околната среда включват, освен чисто научни, и приложните аспекти на химичното знание. Това е основна предпоставка за изграждане на природонаучната грамотност на учениците, необходима за подготовката им за висшите училища и за бъдещата им реализация в сферата на природните науки и свързаните с тях технологии. Акцентът е поставен върху усвояването на практически умения за извършване на наблюдения и лабораторна работа.

Учебното съдържание на модулите по музика е структурирано съобразно необходимостта от тясно интегративно взаимодействие помежду им: "Музикална култура", "Музикален инструмент/пеене" и "Пиано/електронни клавишни инструменти".

Обучението по профилиращия учебен предмет изобразително изкуство ще формира мотивация за кариерно развитие и социална реализация на учениците в съвременните условия на икономическата и социалната среда. Целта е с това да се осигурят и възможности за продължаване на образованието в следваща образователна степен, ориентирана към приложно-практически аспекти на изобразителните изкуства (дизайн, приложни изкуства, изящни изкуства, изкуствознание, педагогика на изкуството, медийни изкуства, архитектура и др.).

Акцентите в учебните програми за профилирана подготовка по предприемачество са в посока формиране на финансова, управленска и предприемаческа култура. Учениците ще получават знания за предприемачество и кариерно развитие, за същността на пазарната икономика, за начините и възможностите за започване на собствен бизнес, както и за управлението на предприемаческата дейност.

Възможностите, които предоставя профилираната подготовка по физическо възпитание и спорт са усъвършенстване на двигателните знания, умения и навици чрез овладяването на различни видове спорт, както и придобиване на теоретичните знания за научната дейност и контрола във физическото възпитание и спорта. Чрез тази подготовка се осигурява по-голяма възможност за плавен преход и продължаване на обучението по физическо възпитание и спорт като избор на университетски специалности в научни и приложни области на висшето образование.