До 2030 година в България да бъде въведена „електронна демокрация“, чрез електронно гласуване, електронна идентификация, електронни петиции и услуги за гражданите. Това предложиха участници в инициативата на държавния глава „Младежка визия за развитие на България“, които дискутираха във Велико Търново дългосрочните приоритети на страната ни до 2030 година. Националният военен университет бе домакин на четвъртото издание на инициативата на тема „България 2030 – започваме дебата“, с която президентът Росен Плевнелиев постави начало на дискусията по бъдещата Национална програма за развитие на България до 2030 година, съобщиха от пресцентъра на президентството.

Съвременните технологични постижения разширяват възможностите да бъде чут гласът на гражданите, подчертаха участниците в „младежкия съвет“ по правни въпроси. Фокус на техните дискусии бяха правни аспекти на електронната сигурност, включително защитата на личните данни във виртуалното пространство.

Националната и международната сигурност и правата на човека в контекста на бежанската криза бяха акцент на дискусията на „младежкия съвет“ по външна политика, отбрана и сигурност. Участниците се обединиха около виждането, че сходните проблеми изискват сходни решения и се обявиха за засилване на контрола върху външните граници на ЕС. През последните години България от държава, която „произвежда“ емигранти“, се превръща в държава, която приобщава имигранти и проблемите с тяхната интеграция следва да намерят отговор в бъдещия стратегически документ за развитие на България до 2030 година.

В областта на икономиката и икономическото развитие младите хора откроиха потенциала на България да се превърне в регионален лидер в областта на иновациите. Липсата на висококвалифицирани кадри в много сектори, например на информационните и комуникационните технологии, налага изработването на национална стратегия, насочена към българската диаспора в чужбина, както и към привличането на специалисти от съседни държави, предимно от Централна и Източна Европа. Да се изработи също така Национална стратегия за интелектуалната собственост, предложиха участниците в „младежкия съвет“ по икономика. Те се обявиха и за повишаване на качеството на университетското образование, като се постави акцент върху инженерните специалности и върху възможностите за комерсиализация на иновациите. До 3 на сто от БВП да се повиши процентът на иновациите до 2030 година, предлагат още участниците в съвета по икономика, като препоръчват повече активност на бизнеса и на индустрията в подкрепа на научно-изследователските звена.

В областта на регионалното развитие и инфраструктурата младите хора са убедени, че до 2030 г. България има потенциал значително да повиши стандарта на живот в населените места.  Беше дискутирана тясната връзка между създаването на благоприятстващата инвестиции среда и повишаването на качеството на живот в българските градове и села. Постигането на по-висок стандарт на живот през 2030 г. се основава на създаването на условия за развитие на регионалния и местния потенциал, чрез качествено и достъпно образование, иновации и предприемачество, като основа на конкурентоспособността. Подчертана беше важната роля на прилагането на дългосрочните политики; на способността на общините да управляват процесите; на прилагането на гъвкави механизми за включване на местните ресурси.

Участниците в младежкия съвет по наука и образование бяха единодушни, че образованието е в основата на развитието във всички области. Инвестициите в човешки капитал и за подобряване на образователната среда са двете основни направления, които следва да бъдат приоритетни.

През 2030 г. в България да има широко разгърната мрежа от здравни политики и услуги, концентрирани в областта на превантивната медицина и промоцията на здравето. Така участниците в съвета по здравеопазване формулираха стратегическото си виждане за сектора. Друга стратегия залага на концентрирането на основния обем здравни грижи в сферата на първичната специализирана извънболнична помощ, в противовес на съществуващата в момента концентрация върху болничната помощ – България е на първо място в Европа по хоспитализации и до 2030 г. това трябва да се промени, считат участниците в съвета по здравеопазване. Необходимо е също така въвеждане на интегрирана система за анализ и за изработване на политики – нормативни и финансови, които да гарантират ясна посока на професионално развитие за лекарите и медицинските специалисти, както и осигуряване на регионално балансиран достъп до високоспециализирана технологична медицина.

Младежкият съвет по социални политики постави акцент върху редица мерки за преодоляване на демографските предизвикателства, сред които приобщаващото образование, свързано с пазара на труда и създаващо иновативна работна сила, ефективно здравеопазване с фокус върху превантивната медицина; насърчаване на устойчивото и балансирано географско развитие на регионите, опазващо природата и биоразнообразието; гарантиран достъп до бързо и ефективно правосъдие за всички, което да поражда усещане за справедливост у гражданите. Ефективното социално включване - подкрепа на уязвимите групи, трябва да се осъществява основно чрез осигуряване на възможност за устойчива заетост, считат още участниците в съвета. Те се обявиха и за справедлива политика за намаляване на неравенствата, основана на приноса към обществото на всеки един.

В дългосрочния хоризонт до 2030 г. България следва да изработи работещ механизъм за опазване автентичността и социализиране по подходящ начин на своето уникално културно наследство, подчертаха участниците в съвета по духовност, култура и национална идентичност. Техническа модернизация на музеите и галериите, стимулиране на интереса към професионална реализация в сферата на културата, дигитализация на културно и духовно съдържание и повече усилия за насърчаване на модерните изкуства, са сред препоръките на участниците в съвета по духовност и култура.

Държавният глава Росен Плевнелиев, който обобщи дискусиите, даде висока оценка на изразените от младите хора позиции за дългосрочното развитие на България. „В ден, в който отново нацията има притеснения за политическата стабилност, аз съм спокоен, че виждаме много напред и обсъждаме приоритетите с тези, които един ден ще управляват България по-добре от нас“, заяви президентът пред младите хора.

Снимка: president.bg