Търси
Актуално
Раздел категории
| Новини от Кубрат [1102] |
| Новини от региона [1778] |
| Новини от страната [2830] |
| Европа [258] |
| Новини от света [531] |
| Любопитно [480] |
| Здраве [62] |
| Спорт [151] |
| История и култура [444] |
| IT Новини [1] |
Времето
Реклами
за реклама
.
,
Новини » 2015 Ноември 27 » Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор
09:14 Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор |
 През 176 г. император Марк Аврелий прави синът си Комод съимператор на римската империя. Ето и кратка историческа справка за тези личности, управлявали най-мощната древна империя.
Марк Аврелий Антонин (на латински: Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ. Родил се е в Рим в семейство, имащо испански корени (и консули от предшествениците) - Аний Вер Старши. Син е на претора Марк Аний Вер и богатата Домиция Луцила, дъщеря на Публий Калвизий Тул Рузон (консул 109 г.) и Домиция Луцила Старша и роднина на император Адриан. Внук е по баща на Марк Аний Вер (три пъти консул) и на Рупилия Фаустина. Брат е на Ания Корнифиция Фаустина. Сестрата на баща му Фаустина Стара е съпруга на римския император Антонин Пий и майка на Фаустина Младша.
Шурей на бъдещия император Антонин Пий. Семейството му имало голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. При раждането си получил името Марк Аний Вер. Той се ползвал с благосклонността на императора Адриан, който лично се грижел за неговото възпитание и го готвил да заеме висшия пост в държавата. През 138 г. Адриан, на когото оставали само няколко месеца живот, осиновил Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага Марк (след осиновяването името му става Марк Елий Аврелий Вер и Луций Цейоний Комод, а през 130-169, след осиновяването, Луций Елий Аврелий Комод), като следващи кандидати за престола.
През 145 г. Марк Аврелий се оженил за братовчедката си Фаустина Младша, дъщерята на Антонин Пий и Фаустина Старша, която му родила 13 деца. Около 146-147 г. той спрял да се занимава с риторика и приел учението на Епиктет, като станал убеден стоик.
За живота на Марк Аврелий в този период до 161 г. практически нищо не е известно. След смъртта на Антонин Пий в 161 г., Марк Аврелий бил провъзгласен за император. Той веднага поискал от Сената да бъдат предоставени равни с неговите права на Луций Комод (той е известен още като император Луций Вер). Това бил първият случай на съвместен принципат в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий - Ания Луцила била сгодена за Луций Комод.
Практически цялото управление на Марк Аврелий, който по своята природа бил склонен към войни, било подчинено на предотвратяване на военните конфликти. Отначало империята била заплашена от въстание в Британия и нападение на германските племена. Когато спокойствието на запад било възстановено, партите завоювали Армения и разгромили две римски армии в Сирия. Там се отправил Луций Комод, Армения била отвоювана (163-164), вражеската столица Ктезифонт била завадяна, а Месопотамия станала зависима от Рим (165-166). Сред войската се разпростанила зараза, което накарало римляните да изоставят завоеванията и да се оттеглят. Когато се връщал с победните войски в империята била донесена и смъртоносна болест, епидемията от която предизвикала ужасни опустошения сред населението. След чумата последвали други бедствия: глад, наводнения, земетресения. През 166 г. германците успели да нахлуят даже в северна Италия, но през 168 г. те били изгонени от империята. През 169 г. Луций Комод умрял по време на кампания и Марк Аврелий останал едноличен император. През същата година имперските съкровища били продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. Марк Аврелий се намирал при действащата дунавска армия, която воювала с маркоманите и квадите.
Избухналото въстание на овчарите в Северен Египет било потушено в 175 г. от Авидий Касий - талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обяв ил бързо потушен, а Касий убит, но това принудило императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено. На север от Дунав били създадени области, в които римляните позволявали да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това били първите стъпки за заселване на чужденци в покрайнините на империята. Марк Аврелий, след потушаване на бунта на Касий, продължил своята обиколка на изток и през 176 г. отпразнувал в Рим своя триумф след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава била въздигната триумфалната колона на Марк Аврелий (през 1589 г. на нея била поставена статуята на апостол Павел). През 177 г. Марк Аврелий направил сина на Комод свой съуправител. Но мирът не продължил дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисквала неговото присъствие там. През 178 г. римляните постигнали важни победи по Дунав, но те не били окончателни.
Марк Аврелий умрял внезапно най -вероятно от чума. Два дни преди смъртта си той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.
Комод (Луций Аврелий Комод) е римски император, син на Марк Аврелий, последният представител на Антонините. Той е първият император "роден в пурпур" т.е. през управлението на баща си. Макар неопитен и психически неуравновесен, в първите години управлявал добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделяла страстта към състезанията, към зрелищата и грижите за държавата били изоставени.
Отказвайки се от експанзионистична политика в други области на империята, сключил мир с даките и сарматите. По време на неговото управление имало вълнения в провинциите Британия, Германия и Дакия, но те били овладени с помощта на армията. Комод създал африканския флот.
Популистката му политика направила Комод почитан сред народа, но скоро станало ясно, че неговото управление слага края на епохата на т.нар, "петима добри императора". Груб, жесток, поклонник на зрелища, той практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговото управление се характеризират с огромни разхищения на държавните пари.
Държавното управление при Комод било силно занемарено и в упадък, финансите - вечно недостатъчни. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност. Положението на хората се влошавало, икономиката била в застой. Ветеранът Матерн от Галия оглавил бунтовническа армия от дезертьори, роби и бедняци, превземал и ограбвал градове, освобождавал затворници. При опита си да се добере до Рим и да убие императора, армията на Матерн била разбита от крупни части на редовната войска.
Отличавал се с невероятна физика и външен вид, владеел до съвършенство да борави с меч, копие, лък и всякакъв друг вид оръжие. С това достойнствата му се изчерпват.
Древните историци поставят акцент върху покварената природа на Комод, като пренебрегват средата в която се е оформил. Майка му Фаустина Младша била известна с лекомислието и похотливостта си, а императорът рядко виждал сина си заради постоянните военни ангажименти. Комод имал още 9 сестри, той бил най-младият в семейството, родил се в годината когато баща му заел трона и веднага бил предопределен за наследник. Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи, той останал слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочил под въздействие на обкръжението си.
Превърнал двора на Палатин в средище на изтънчен разврат и необуздан разкош, за разлика от разумните си предшественици, Комод не познавал задръжки и мярка.
В неговия харем имало няколкостотин жени и също толкова млади момченца. Според думите на съвременниците му, той изпробвал всички начини за разврат. Сред неговите пристрастия били носенето на женски дрехи и играта на лекар с препариране на живи хора. Бил близък с известния лекар Гален, който го посветил в тънкостите на човешкото тяло чрез аутопсии на живи и мъртви хора.
Обожавал да влиза в ролята на гладиатор, въпреки, че стъпването на свободни хора на гладиаторската арена се считало за безчестие (лат. infamia). Добре знаел този занаят и владеел меча. При това не се стеснявал да излага на показ своите таланти. Считайки се за въплъщение на Херкулес, облечен в лъвска кожа, пред очите на поданиците си се биел на арената и убивал диви животни. Понякога излизал с боздуган в ръка, с който размазвал главите на слепи и недъгави хора. От специална платформа убил 100 лъва с копия, без да пропусне нито веднъж, пронизал слон с помощта на дълга пика, безпогрешно улучвал диви зверове с лъка си. Провел 735 битки, както за собствено удоволствие, така и за забавление на тълпите - за пръв и последен път обикновените хора прииждали от всички краища на световната империя, за да бъдат свидетели на подобно зрелище!
Изисквал да бъде обожествяван и приемал високопарни титли. Преименувал Рим в "Колония на Комод". Бил поклонник на източните култове. На главата си носил изображение на бог Анубис. Участвал в самоизтезателни религиозни ритуали.
Отъждествявал се с Херкулес и изисквал от Сената да го наричат не Комод, син на Аврелий, а Херкулес, син на Юпитер. По негово настояване месец август започнал да се нарича комодски, а септември - херкулес, октомври - непобедим, ноември - преодоляващ, а декември - амазонски. Сенатът не възразявал и удовлетворявал всички приумици на императора.
В края на управлението си съвсем загубил разсъдък, отрекъл се от образа на Херкулес и приел името на наскоро починал гладиатор, негов личен любовник. Дори се преселил в глади В първите години на своето управление (183 г.) императорът станал жертва на опит за убийство, организатор на който били роднини на сестрата на Комод, Ания Луцила. Пратили при императора убиец, който обаче издал своето намерение като заявил на Комод: "Ето, какво ти изпраща Сената" и в този момент бил хванат от охраната. Всички заговорници били убити, а Луцила изпратена на остров Капри, където починала след няколко години.
След този случай Комод станал много подозрителен и тираничен, започнал панически да се бои от заговори и за всяко малко свое подозрение, отсъждал смърт. Най-вече намразил Сената, считайки го за основния си враг. Своята жена Брутия Криспина убил, след като я уличил в прелюбодеяние.
Доколкото императорът живеел във въображаем свят и имал специфична представа за реалността, решенията по държавните въпроси били в ръцете на неговите фаворити. В началото влияние на императора оказвал неговия адютант и любовник Саотер, но той бил скоро убит. Следващите три години на управлението влияел съпрефектът на преторианците Тигидий Пирен. Той бил особено непопулярен сред Британските легиони, които в края на краищата поискали от императора да махне всесилния сановник. Пирен бил обвинен в намерение да заеме трона и по заповед на Комод, той, жена му и децата били убити от преторианците. След този случай Комод си направил необходимите изводи и командирите на преторианците започнали да се сменят с главозамайваща бързина. Така длъжността загубила своето значение. На императора вече влияел освободения роб Клеандър, който получил изключителната титла «кинжал» (лат. a pugione). При него разцъфтяла невиждана корупция. Масово се търгували постове, провинции и съдебни решения. За една година той успял да продаде титлата консул 25 пъти.
През 190 г. противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствия в столицата, което довело до вълнения. Клеандър опитал да използва преторианската гвардия, за да ги потуши и тогава освирепелия от глад народ обкръжил императорския дворец и поискал смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнил искането на народа.
Преторианците били по-разпуснати от всякога, недисциплинирани, нелоялни и арогантни, те лесно получавали увеличения на заплатите и премии от слабохарактерния император. В последните години на Комод преторианския префект Квинт Емилий Лет се ползвал с абсолютна власт. Той не искал да последва съдбата на предшествениците си. На 1 януари 193 г. Комод се канел да отпразнува своето встъпване на поста консул и искал да се появи на церемонията в гладиаторски вид. Този негов план така и не се осъществил. Новият преториански префект Квинт Емилий Лет, любовницата на императора Марция и придворния Еклект взели решение да се отърват от неадекватния император. Градският префект Пертинакс се присъединил към заговора в замяна на обещанието, че ще бъде следващия император. Марция дала на Комод отровено вино. Отровата не дала очаквания ефект и тогава императора бил задушен от бореца Нарцис, с когото Комод се упражнявал в борба. Това се случило на 31 декември 192 г.
Сенатът одобрил тази постъпка незабавно обявявайки Комод за враг на отечеството. Разярените сенатори и тълпата искали да хвърлят тялото му в Тибър, а името му да бъде заличено навсякъде, но Пертинакс не позволил това да се случи. Тялото на Комод било погребано тайно.
Със смъртта на Комод завършило златното време на Римската империя, започнала епоха на нестабилност и упадък на античната средиземноморска цивилизация.
 Марк Аврелий  Комод
|
| Категория: История и култура | |
| Коментари: 0 | |