Преференциалното гласуване е едно от завоюванията на сега действащия Изборен кодекс". Това каза омбудсманът Мая Манолова пред „Фокус”, съобщи в. "24 часа".

„За първи път хората гласуваха преференциално и за народни представители, и за свои представители в общинските съвети. Аз категорично поддържам позицията, като национален омбудсман, че на хората трябва да им бъде дадена възможност, освен да гласуват за определена партия, да гласуват и за определен свой кандидат, който да влезе в парламента или в съответния общински съвет. Злоупотребите, които се случиха на места с преференциалното гласуване, не следва да служат като основание в парламента да бъде отхвърлена и премахната тази възможност. За мен това е най-голямото завоевание на новия Изборен кодекс и то трябва да бъде усъвършенствано и продължено”, категорична бе Манолова.

По нейните думи, лошата организация на изборния процес е довела до опашките по време на изборите. Тя обясни, че според сега действащия Изборен кодекс състава на Столичната общинска избирателна комисия не е намален. „Той беше 19 и според преди действащия Изборен кодекс. Беше 17, според действащия преди това Закон за местните избори. Този текст за 19 души състав ОИК е гласуван от депутати от всички цветове, и от ГЕРБ, и от ДПС, и от Атака, и от Реформаторския блок. В закона има възможност да бъде увеличен двойно този състав, когато се произвеждат избори 2 в 1, но ЦИК е отхвърлила тази възможност по предложение на столичния кмет Йорданка Фандъкова”, обясни Манолова.

„Впрочем избирателната комисия в София е поискала назначаването на 136 експерти. Той й е било разрешено т.е. те са назначили 136 души, които обаче аз не видях впрегнати в процеса в зала „Арена Армеец”. Това, което видях и се опитах да убедя, да въздействам на председателката на софийската ОИК е да впрегне тези 136 души в работа и когато моите опити удариха на камък се обърнах към ЦИК с изрично решение да изпрати допълнителни експерти . Бяха пратени понеделник след обяд още 20 души, които се включиха в процеса и той беше финализиран. Тук е важно да се каже, че няма текст в Изборния кодекс, който да дава право на който и да е шеф на общинска избирателна комисия за заключва хора и да ги задържа до момента, в който си предадат изборните книжа”, каза още омбудманът.

„Цялото това „творческо” прочитане и прилагане на Изборния кодекс е една от причините да се сблъскаме с този резултат. Атаката срещу избори на малки населени места също е несправедлива по отношение на кодекса, защото промяната е в Закона за териториално устройство на Република България и там пише, че такива избори се провеждат в населени места с минимум 100 души реално население, а не населени места с по 2, 3 или 5 човека. Така, че проблемът не е в Изборния кодекс. Проблемът е в неговото прилагане и колкото и да се променя, ако няма воля в отговорните институции да го прилагат, да организират един нормален, порядъчен, изборен процес в крайна сметка резултатите ще бъдат същите”, обясни още Манолова.

"Проведох много консултации, свързани със сложния казус на рибарското селище „Ченгене скеле”, каза още омбудсманът Мая Манолова.

„Разговарях с министъра на културата, с министъра на земеделието, с директора на ДНСК, с депутатите от региона. На място се срещнах с кмета и с областния управител, така че може да бъде търсено решение, което да даде възможност да се даде специален статут на рибарското селище. Всъщност, в този смисъл е и един от последните европейски регламенти, свързани с морското дело-508 от 2014 година, който вменява ангажимент на националните власти да подпомагат всячески древните, крайбрежни рибари в осъществяването на своя занаят и на практика в тяхното оцеляване, тъй като става дума за една уникална самобитна общност, която спонтанно е възникнала. Абсолютно резонно е тя да бъде вписана в националната листа на нематериалното културно наследство, защото там се предава поминък, предава се занаят, предават се умения, има специфичен дух, специфична култура. Всичко това да обоснове европейското законодателство плюс самобитността на рибарското селище, идентификацията му като самостоятелен обект. Това може да стане в преходните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите и подобен ангажимент са поемали за работа по този въпрос и депутатите от бургаски регион от всички цветове”, посочи Манолова.

„Моята задача е освен да координирам работата на институциите по този проблем, да подготвя с моите експерти законодателно предложение и както е предвидено в закона по реда на косвената ми законодателна инициатива, през председателя на парламента да го предложа на вниманието на народните представители. Очаквам съдействие от кмета на Община Бургас. Той декларира пред мен, образно казано стиснахме си ръцете, че ще работим за решаването на казуса за запазването на духа и самобитността на рибарските къщи, а не за търсене на „ГМО решения” чрез изграждането на нови, еднотипови рибарски къщи и хижи”, каза още тя.

Манолова посочи, че ще провери сигнал от граждани за строителство на 64-метрова сграда на входа на Морската градина в Бургас. „След разговорите с хората у мен се затвърди намерението да продължа работата си за настояване на промени в законодателството за банките и частните съдебни изпълнители. Хората продължават да страдат от банковия терор и се превръщат във вечни длъжници в случаи, в които не са могли да издължат някое задължение към банка”, коментира още омбудсманът.