В момента пожарникарите се опитват да спасят предметите на изкуството и други ценности, които се намират в катедралата. Според източник от парижката противопожарна служба пожарът е свързан вероятно с работите по обновление на сградата. 

Пламъците са се разразили около 16,50 ч. по Гринуич. Според в. "Фигаро" пожарът е възникнал на скеле, издигнато от едната страна на катедралата. Според източник от пожарната служба пожарът е възникнал в горната част на храма, над чийто две правоъгълни кули и над кулата с форма на островърха стрела сега се издигат пламъци и гъст жълтеникав дим.

„Света Богородица“, наричана още Парижката „Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris – Нотърдам дьо Пари), е католическа катедрала в Париж.

Тя е построена е през 1163 – 1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена, в центъра на града. Наполеон I е коронясан като император. Катедралата е издигната върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия.

През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници градят храма. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.

Катедралата „Парижката Света Богородица" е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълга е 130 m и е широка 50 m, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 m. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 t., а само езикът ѝ надвишава 500 kg. Стрелата е с височина 96 m.

Катедралата има 3 портала. Първият е на Св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 m, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.

Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розети от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розета показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира статуя, известна под името „Парижката Света Богородица“. Тази скулптура от 14 век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту – „Пиета“. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.

След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.

В западната част на „Парижката Света Богородица" се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място.

„Парижката Света Богородица" има чудесен орган и съвършена акустика. Там всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9000 души.