© BHM

Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ролята си във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940-1945 и 1951-1955).

Бележит държавник и оратор, Чърчил се счита за един от най-забележителните държавни ръководители на Великобритания и ключова фигура във Втората световна война. Oсвен това е офицер в британската армия, историк, писател и художник. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ.

Чърчил е потомък на херцозите Марлборо. Баща му, лорд Рандолф Чърчил, е харизматичен политик, който служи като канцлер на хазната; майка му, Джени Джеръм, е от висшето общество. Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и Втората англо-бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател.

В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит. По време на войната е първи лорд на адмиралтейството, но катастрофалната Галиполска кампания, която той поддържа, води до неговата оставка. Като първи лорд на адмиралтейството Чърчил яростно се застъпва за привличането на България на страната на Антантата.

След това служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-ти батальон на кралските шотландски мускетари. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, министър на войната и министър на ВВС. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924-1929, противоречиво връщайки лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, ход широко разглеждан като грешка. Също спорни са позициите на Чърчил за увеличеното местно самоуправление на Индия и съпротивата му срещу абдикацията на Едуард VIII през 1936 г.

Без да заема държавна длъжност през 1930-те и намирайки се в политическа изолация, Чърчил неуморно предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за Първи лорд на Адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава начело до победата.

Известен е с непоколебимата си позиция за борба срещу Германската империя, дори когато тя завладява почти цяла Европа и през 1940 г. заплашва да окупира Великобритания. Неговият упорит отказ изобщо да обмисля поражение или компромисен мир изиграва решаваща роля, особено по време на трудните ранни дни на войната, когато Великобритания е сама в активната си съпротива срещу Хитлер. Чърчил особено се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ.

След като Консервативната партия губи изборите през 1945 г. Чърчил става лидер на опозицията. След края на войната той пръв заговаря през 1946 г. за съветската заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на Студената война. Той е и радетел за обединението на Стария континент.

През 1951 г. отново става министър-председател, до пенсионирането си през 1955. Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Чърчил се счита от мнозина за един от най-влиятелните хора в британската история.