Св. Папа Йоан Павел II, с рождено име Карол Юзеф Войтила , е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005. Обявен е за блажен на 1 май 2011 г. от папа Бенедикт XVI. Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. Превеждан е на български. На 27 април 2014 г., първата неделя след Възкресение Христово, папа Йоан Павел II заедно с папа Йоан XXIII на тържествена церемония е канонизиран за Светия от папа Франциск.

Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия (с моминско име Качоровска). Според общинските документи, те са дребни селяни, но според други — търговци. Братът на Войтила се нарича Едмунд. Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учил сина си вкъщи. Впоследствие, младият Карол се научава да говори немски с австрийски акцент. Майка му умира на 13 април 1929 г., а брат му Едмунд — на 5 декември 1932 г. Карол Войтила е наричан от другите „Голаджията“, защото играе център-нападетел в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи. Отначало той е искал да се занимава с театър и литература, като бил много вглъбен в революционната полска литература. Войтила знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич, а любимият му поет бил Циприан Норвид. Той е силно повлиян от актьора Мечислав Котлярчик, който има дисциплината на свещеник.

След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в Краков заедно с баща си. Войтила учи по-късно в Ягелонския университет. Там изследва средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи, учи руски, църковнославянски, латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра. Войтила е бегач на дълги разстояния и много добър скиор. По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е неблагоприятна. Тогава Войтила чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежа са разделени на четири групи от по 15-има човека, като сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност. Тогава Карол Войтила пише пиесите Йов и Давид и превежда от гръцки Едип на Софокъл.

На 29 февруари 1944 г. е блъснат от камион след две дванайсетчасови смени в каменната кариера. Закаран е в болница и се възстановява там около две седмици — до 12 март. Когато настъпва краят на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.През лятото на 1947 г. той изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. На 19 юли 1948 г. защитава доктората си по теология, като темата е „Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни“. В началото на юли 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша. Той е викарий на различни енории в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 г., когато продължава изучаването на философия и теология. На 3 декември 1953 г. той защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин. По-късно Войтила става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.

На 4 юли 1958 г. папа Пий XII го назначава за помощник-епископ. На 28 септември е ръкоположен за епископ от архиепископ Еугениуш Бажяк във Вавелската катедрала, Краков. Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. той е вече кардинал. От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 г., Папа Йоан Павел II е направил 102 папски посещения извън Ватикан и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Атентатът срещу Йоан Павел II е покушение срещу папа Йоан Павел II, извършено в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Докато излиза на площада папата е прострелян и тежко ранен от Мехмет Али Агджа от Турция (член на свързаната със секретната натовска мрежа Гладио ултра националистическа турска организация „Сивите вълци“). Папата е уцелен четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв но според него Света Богородица го спасява, той оцелява и се възстановява от покушението.

Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи (Carlo Azeglio Ciampi) през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор където да лежи за извършеното от него убийство на турски журналист за което е осъден в родината си, впоследствие е освободен. По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на атентата са обвинени по-късно още трима турци и са набедени българските граждани: Сергей Антонов, ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим - считан за координатор на покушението, задържан (от ноември 1982 до март 1986), съден и освободен поради липса на доказателства за вина; подполк. Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия, които успяват да се завърнат в София преди издирването им за арестуването им.

Обвинението към българите („Българската следа“) се експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропаганда кампания срещу НРБ и ДС, СССР и КГБ, както и срещу целия социалистически лагер. Водещи в раздухването на клеветите са поддържаните от западните специални централи манипулативни публикации на Пол Хенци и Клеър Стерлинг. През 1985, в Рим, Чатлъ, лидерът на Сивите вълци, заявява пред медиите, че му са били предложени 3 милиона германски марки от немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Италианското правосъдие след продължително следствие и съдебен процес, не намира за виновни в никаква степен обвинените българи и дълго държаният в затвора Антонов в е освободен.

По покана на българската държава и на Католическата общност в страната главата на Римо-католическата църква пристигна на поклонничество в България. Това високо посещение бе с много голямо значение за страната, тъй като опроверга окончателно инсинуациите с "българската следа" в атентата. Лично Папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги Първанов открито заяви, че никога не е вярвал България да е замесена в атентата, извършен през 1981 г. С посещението си Римския епископ, по време на което България бе в центъра на интереса на световната общественост, окончателно изчисти името на страната от остатъците на пропагандните клевети от времето на Студената война, и допринесе за утвърждаването на неният престиж.

Папа Йоан Павел  е издал 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Папа Йоан Павел II е публикувал и две книги – „Прекрачване на прага на надеждата“ (октомври 1994 г.) и „Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник“ (ноември 1996 г.). Йоан Павел II е председателствал 131 беатификационни церемонии (за блажени са обявени 1 282 души) и 43 церемонии за канонизиране (за светци са обявени 456). Провел е 8 консистории, при които е обявил 201 души за кардинали. От 1978 г. до смъртта си Светият отец е председателствал 15 синода на епископите – 6 редовни, един извънреден и 8 специални. Никой друг папа не е събирал толкова много хора – на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци. Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели.