Първата кинопрожекция у нас е била в Русе. Историческото събитие се е състояло на 27 февруари 1897 година в центъра на този най-европейски и досега български град, в бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска”. На същата улица се намира и първият княжески дворец у нас след Освобождението /сега дом на Кукления театър/, имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. По онова време в това заведение се събирали главно богати безделници и някои любознателни читатели на френските вестници, научили от тях за откритието седмото изкуство през 1895 година в Париж.

„Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред, отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от вестниците тогава са поместили съвсем кратки информации за събитието.
В ежедневника „Законност” от 27 февруари 1897 година можем да прочетем следния текст:

“В града ни от десетина дни - е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената “Жива фотография”. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т н.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна, невероятна илюзия! ”

Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат ужасени, за да не бъдат прегазени!

Според друг вестник, първите ленти, дело на братята Огюст и Луи Люмиер, бащите на киното, показани в Русе са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” - „Полетият поливач”.

След Русе, киното прохожда и в София, Варна, Пловдив и в останалите големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка, построяват се първите киносалони. Първият и най-красивият и добре проектираният от тях е столичният „Модерен кинотеатър” /доскоро „Цанко Церковски”, сега сградата му е в плачевно състояние!/ на булевард „Мария Луиза” в столицата.

През 1915 година актьорът и режисьорът Васил Гендов /1891-1970/ продуцира, поставя и играе главната роля първия наш художествен филм - комедията „Българан е галант” и става „бащата на българското кино”. С цената на много усилия и лични жертви този неуморен творец-мечтател създава поредица от 11 игрални филми / сред тях и първият говорящ - „Бунтът на робите” за Васил Левски!/, които останаха в историята на седмото изкуство у нас.

Според „История на световното кино” на големия френски кинокритик Жорж Садул дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа. Днес киноразпространението, /както и книгоразпространението/, в страната ни, което беше доста добре развито и със силна база, е доста западнало, по ред причини и не на последно място поради немарливостта на културното ни министерство.