Православната църква днес отбелязва Благовещение - празникът напомня за благата вест, с която Архангел Гавриил известил Дева Мария, че ще стане майка на Божия син.

В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според народните поверия на този ден се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците. Идващи от юдейските земи, те съобщават благата вест за възраждането на природата. Зимата си отива и настъпва пролетта. По този повод хората почистват и изгарят сметта с вярата, че всичко лошо ще изгори в очакване на добри вести.

През деня и нощта на Благовец започват начинания, за да им върви през годината. Момичета месят за пръв път пита и раздават с мед на съседи и роднини, за да е сладък хлябът през годината. На Благовещение се прескача огън за здраве и пъргавост и да не хапят змиите.

На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва.

Вярва се, че ако денят бъде ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще бъдат здрави и ще има добър плод за един от най-силно развитите занаяти от ХV до средата на ХХ век - копринарството. Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна.

В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото. Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив.

Според поверието в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовещение трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.