Оставката на Тодор Живков, създаването на Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия, рождението на Йордан Йовков. Това са част от събитията, с които се свързва датата 9 ноември в българската история. 

През 1912 г. по време на Балканската война се създава Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия начело с ген. Георги Вазов. От 15 март 1913 г. се преименува на Тракийско военно губернаторство с три окръга - Лозенградски, Родопски и Дедеагачки - и 32 околии.

През 1951 г. в България се приема Кодексът на труда.
Десет години по-късно започва да функционира първият атомен изследователски реактор край София. 

През 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров и Димитър Станишев. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. На 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.
На този ден са родени: Йордан Йовков – български писател белетрист; Павел Вежинов – български писател белетрист.
На този ден умират: актьорът Апостол Милев Карамитев, Георги Порфириевич Стаматов - писател белетрист, 

2013 г. 
Учредена е Националистическа партия на България.

2012 г. 
Ден на национален траур в България - в памет на българския патриарх Максим Български, починал на 6 ноември с.г.

2001 г. 
С решение на ХХХІХ Народно събрание от Наказателния кодекс отпада съдебното наказание за банкери, разрешили необезпечен кредит.

1989 г. 
На заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров и Димитър Станишев. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
На 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.

1961 г. 
Започва да функционира първият атомен изследователски реактор край София.

1960 г. 
Демократът Джон Кенеди е избран за президент на САЩ. Той е роден на 29 май 1917 г. в Бруклейн, Масачусетс. Завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. Занимава се с журналистика (1945 г.). През 1947— 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). През 1953—1961 г. е сенатор. На изборите през 1960 г. побеждава кандидата на Републиканската партия Ричард Никсън. Встъпва в длъжност президент на САЩ на 20 януари 1961 г. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономическия растеж и ограничаване на расовата дискриминация. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за "масираното възмездие" с доктрината за "гъвкавото реагиране". Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите. Обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът му подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г., погребан е в Арлинггьнското национално гробище.

1951 г. 
В България се приема Кодексът на труда. Приета е идеята за кодифициране на трудовото законодателство. Кодексът на труда обхваща трудовоправните отношения, общественото осигуряване и пенсионирането на работниците и служителите. Кодексът е многократно променян, допълван и усъвършенстван, действа и днес.

1944 г. 
Поделения от 4-а армия освобождават Щип.
Четвърта армия (командвана първоначално от генерал-майор Боян Урумов, а впоследствие от генерал-майор Асен Сираков) действа на Горноджумайско-велешкото оперативно направление, където българската армия нанася своя осигуряващ удар. Там тя провежда от 15 октомври до 14 ноември Брегалнишко-струмишката настъпателна операция. Задачата на армията е да овладее района на Щип и като прегради направленията Струмица–Пехчево и от Щип към Кратово, да осигури левия фланг на българската армия. Първоначално Четвърта армия има в състава си само 5-а пехотна дивизия, но в хода на бойните действия са й придадени 7-а пехотна дивизия и 2-ра конна бригада. Предвижда се съдействие и от югославския Брегалнишко-струмишки корпус.
Настъплението на армията започва на 15 октомври. Като сломяват последователно противниковата съпротива, войските освобождават Кочани, а по-късно овладяват района на Щип. Това им позволява да преминат в преследване на оттеглящия се към долината на Вардар противник. На 10 ноември е овладян Велес, а три дена по-късно се оказва съдействие на Първа армия за освобождаването на Скопие. С това завършва Брегалнишко-струмишката операция.
Така с близо двумесечни активни настъпателни действия на българската войска в Източна Сърбия, Вардарска Македония и Косово завършва първият период на войната. Армията прониква на повече от 200 км. и с чест изпълнява поставените й задачи. Разгромени са 4–5 противникови съединения, а броят на убитите, ранените и пленените достига 35 000 души. Унищожени или пленени са 32 танка, 377 оръдия и минохвъргачки, 3276 автомобила и влекача, 1000 картечници и картечни пистолета и др.

1928 г. 
Състои се учредителна конференция на дамските групи към съюз "Добруджа".

1912 г. 
По време на Балканската война се създава Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия начело с ген. Георги Вазов. От 15 март 1913 г. се преименува на Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии.

1912 г. 
В периода 4 и 9 ноември ЦК на ВМРО публикува декларации в Солун против насилията на сръбските и гръцките войски над македонските българи.

1901г. 
Учредено е историческо дружество, издаващо от 1905 г. "Известия на Историческото дружество".

1887 г .
Привърженици на Стефан Стамболов начело с Димитър Петков (на снимката) и Захари Стоянов заплашват със саморазправа непризнатия от правителството наместник на екзарха митрополит Климент Търновски и го отстраняват от София.

1885 г. 
По време на Сръбско-българската война след сраженията при Сливница, завършили с българска победа сръбската армия обкръжава Видин. Същия ден започва отстъплението на Нишавската армия в посока на Драгоман и Цариброд.
В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче се съпротивляват упорито и не позволяват на неприятеля да премине линията Драгоман – Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Данаил Николаев, командващ Източния корпус, майор Аврам Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори – при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявяват и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Атанас Узунов те не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и други миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухва, но той се вижда и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче са разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия се вижда изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явява Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия ще се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи се изработват във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор (1878 г.) се счита за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия се подписва на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор). Победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.) изиграва изключително важна роля за укрепване на международното й положение и за признаването на акта на Съединението (Българо-турска спогодба от 1886 г.). Заедно с това тя нанася силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и става една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.

1883 г. 
Закрит е Държавният съвет.
Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно учреждение със законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създава се след държавния преврат от 1881 г. Уставът му се изработва по проект на Марин Дринов и се обявява с манифест на княз Александър I Батенберг (на снимката) на 14 септември 1881 г., според който Държавният съвет се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници една трета се назначават от княза и две трети се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори. Държавният съвет има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. Той продължава своята дейност до 9 ноември 1883 г., когато се отменя от правителството на Др. Цанков с премахването на режима на пълномощията (1881 – 1883 г.).

1877 г. 
Руски части под командването на генерал-майор Леонов освобождават Враца. На същия ден руски части превземат и първия гребен на Зелените хълмове край Плевен.

1869 г. 
В Калофер е основано читалище “Напредък”.

Източник: ИА "Фокус".