Петък, 22.11.2024, 05:25
Новини Вашето IP - 18.217.140.224
Добре дошли , Guest
Реклами


за реклама
.
,
Новини » 2015 » Ноември » 8 » Денят 8 ноември в българската история
10:40
Денят 8 ноември в българската история

Архангеловден е – православната църква почита на 8 ноември Свети Архангeл Михаил – военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, вторият по значение есенен празник след Димитровден.

На 8 ноември, през далечната 1204 година, с тържествена церемония в столицата на Второто българско царство - цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, с която той го благославя и коронясва, е крал.
В хода на Кресненско–разложкото въстание през 1878 г. български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско.


През 1899 г. е открита жп линията Плевен-Шумен, с дължина 243 км.
В хода на Балканската война през 1912 г. на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военният кораб "Дръзки" торпилират османския крайцер "Хамидие" по линията нос Калиакра - нос Емона.
През 1933 година умира Андрей Ляпчев, по-рано министър-председател на България.


2013 г.
На проф. д-р Роланд Валтер Марти се присъжда орден „Св. св. Кирил и Методий” - първа степен „за неговия значим принос в проучването на старата българска писменост и за популяризирането на българската култура и наука”.


2010 г.
Първият директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ – Гергина Тончева е пенсионирана и на нейно място е назначена Силвия Бакърджиева.
Гимназията има статут на „лицей“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по решение на Академичния съвет на СУ от 7 декември 1994 г.
Гергина Иванова Тончева е назначена за директор на гимназията при основаването й през 1977 г. Тя е родена на 25 декември 1932 г. в с. Садовец, Плевенско. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалност българска филология. Преподава български език и литература до 1977 г. в I Немска гимназия – гр. София. В НГДЕК преподава предмета Любословие. На 17 май 2003 година е наградена с орден „Стара планина“ за изключителния й принос към българската култура и образование. На 10 октомври 2007 г е наградена с отличие на СУ „Св. Климент Охридски“ по случай 30 години от основаването на гимназията. 


2002 г.
Завършва държавното посещение на президента Георги Първанов в Германия. Той търси подкрепа за българската кандидатура за НАТО и ЕС в разговорите си с германския президент Йоханес Рау, канцлера Герхард Шрьодер, външния министър Йошка Фишер и председателя на бундестага Волфганг Тирзе. Българският президент посещава и провинциите Тюрингия и Северен Рейн Вестфалия.

2000 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Карл XVI Густаф, крал на Швеция – лента
2. Ларс-Ерик Льовден, министър на финансите на Кралство Швеция – първа степен 
3. Стен Аск, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Швеция в Република България – втора степен
4. Ген. л-т Курт Хойо, началник на военния кабинет на Негово Величество краля на Швеция – втора степен с мечове
5. Йохан Фишерстрьом, първи маршал на кралския двор на Швеция – втора степен 
6. Карин Енбом-Палмквист, началник на протокола на министерство на външните работи на Кралство Швеция – втора степен


1999 г.
На 28 януари 1999 г. дата 8 ноември е обявена за Професионален празник на служителите от Национална служба "Полиция" на МВР. 
За първи път празникът на българската полиция се чества на 21 ноември 1924 г. (ст. стил Св. Архангел Михаил).


1998 г.
Завършва посещението в България на уелския принц и британски престолонаследник принц Чарлс. Той пристига на 6 ноември по покана на президента Петър Стоянов.
В денят на пристигането си принц Чарлс се среща с президента на България. След срещата двамата присъстват на откриването на Български форум на бизнеслидерите. През вторият ден от визитата си заедно президента Петър Стоянов посещават Пловдив. По време на посещението си в България принц Чарлз прави дарение на университетската болница „Царица Йоанна”.


1991 г.
Председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има само относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС.


1974 г.
Дадена е амнистия за напусналите незаконно България или останалите в чужбина българи.


1950 г.
Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП - длъжност, която е закрита след смъртта на Георги Димитров и сега е възобновена специално за него. Така той овладява всички ключови постове в управляващата партия и държавата.


1945 г.
Решение на Министерския съвет за отмяна на военното положение.

1924 г.
В периода 8 - 10 ноември се провежда учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини.


1923 г.
В периода 8 - 23 ноември в Москва се провежда Шестата конференция на Балканската комунистическа федерация. На форума е дадена положителна оценка на Септемврийските бунтове на БКП и поставя като основна задача пред нея подготовката на ново въстание. Тя обявява населението на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини за самостоятелни нации, а на V-я конгрес на Коминтерна през юни-юли 1924 г. в Москва признава правото им да се борят за самоопределение.


1922 г.
От 8 до 9 ноември се провежда среща на премиерите Александър Стамболийски и Никола Пашич в Белград.


1922 г.
Обявен е за Ден на Западните покрайнини.

1912 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военният кораб "Дръзки" торпилират османския крайцер "Хамидие" по линията нос Калиакра - нос Емона.


1899 г.
Открита е жп линията Плевен-Шумен. Тя е с дължина 243 км.

1878 г.
В хода на Кресненско–разложкото въстание български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско.


1204 г.
С тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, с която той го благославя и коронясва, е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. Той с нищо не показва, че папата не е задоволил исканията му. Калоян просто приема получените титли като идентични с желаните.

Източник: ИА "Фокус".

 

Категория: История и култура | Добавено от: kubratnews1
Коментари: 0
omForm">
avatar