На този ден Българската православна църква почита Св. апостол Тома, наричан още Тома Неверни. Апостол Тома, който не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил, поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден. 
На 6 октомври се навършват 1001 г. от смъртта на цар Самуил. Най-вероятната причина за неговата смърт е сърдечен удар, причинен от гледката на войниците, върнали се ослепени след битката при с. Ключ. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
На тази дата в 1913 г. - в София се основава Национален съюз начело с Димитър Маринов, Георги Фичев, С. Ников, К. Милев и др., които проповядват сключване на "всебългарска" уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария. На същия ден във Виена цар Фердинанд I преговаря с австрийския външен министър граф Берхтолд по въпросите на унията. 
1920 г. - приет е Закон за водните синдикати и Обща държавна програма за водите. Започва изграждане на малки язовири и напоителни канали, с цел интензификация на земеделието. 1944 г. - с постановление на Министерски съвет е разпоредено държавните власти да изземат изданията с прогерманска и антисъветска тематика. 
1960 г. - умира Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) – български поет и преводач, академик.


2002 г. 
Край бреговете на Йемен лодка с експлозиви се врязва във френския танкер “Лимбург”. На борда му има 17 българи и осем французи. При експлозията загива един от българските моряци - Атанас Атанасов, а 16 членa на екипажа са ранени. 

1999 г.
На официална визита в България пристига кралицата на Холандия Беатрикс. Подписана е Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Холандия.

1963 г.
В Бургас с Указ № 162 на Министерски съвет се открива Висшият химико-технологически институт "Проф. Асен Златаров" (ВХТИ).

1948 г.
Подписва се търговска спогодба между България и Финландия.

1944 г.
С Десето постановление на Министерски съвет Камарата на народната култура се прехвърля към структурата на съществуващото Министерство на пропагандата, с председател - Александър Обретенов.

1944 г.
С постановление на Министерски съвет е разпоредено държавните власти да изземат изданията с прогерманска и антисъветска тематика. Стартира процес на създаване на нови държавни издателства като Партиздат, Държавно издателство на МНП, Кооперация за книгоиздаване “Отечествен фронт”, Детиздат, Профиздат. 

1920 г.
Приет е Закон за водните синдикати и Обща държавна програма за водите. Започва изграждане на малки язовири и напоителни канали, с цел интензификация на земеделието. 

1919 г.
Съставя се коалиционен кабинет начело с Александър Стамболийски, в чийто състав влизат представители на БЗНС (7 министри), Народната партия (2-ма министри) и Прогресивно-либералната партия (1 министър).

1916 г.
По време на Първата световна война започва битката при завоя на р. Черна между българските войски и войските на Антантата. 

1920 г.
Приет е закон, задължаващ Светия синод да свика църковно-народен събор в рамките на два месеца. 

1913 г.
В София се основава Национален съюз начело с Димитър Маринов, Георги Фичев, С. Ников, К. Милев и др., които проповядват сключване на "всебългарска" уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария. На същия ден във Виена цар Фердинанд I преговаря с австрийския външен министър граф Берхтолд по въпросите на унията.

1014 г.
В българската столица Охрид, след завръщането на ослепените след битката при с. Ключ български войници, умира цар Самуил. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. За ранните години на Самуил не се знае много. Надписът от с. Герман край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им – Рипсимия. Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход. Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. В латинската версия на хрониките на Скилица е наречен comes, а синовете му – comites. Титлата комит е давана на управниците на комитати, на които България е разделена от средата на 9 век. Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област Средец.[7] Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор – сред потомците му са разпространени имената на владетели от Симеоновия род.[8] Самуил кръщава един от синовете си, Гавраил Радомир, на неговия дядо – Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, Иван Владислав, кръщава един от своите синове на прадядо си – Пресиян. Предположението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния български обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автентичност е оспорена. Никола вероятно умира преди 970 г. Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората българската държава. Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци, е засвидетелствано в кореспонденцията на папа Инокентий III с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих. 

На тази дата са родени: 

1987 г. 
Родена е Александра Жекова - най-добрата българска сноубордистка. Влиза в сноуборда през 1999 г. Тренира при баща си Виктор Жеков, който води състезателката ни по ветроходство Ирина Константинова на игрите в Атина, майка й е Божана Жекова. Александра завършва френската гимназия в София, а после специализира в Националната Спортна Академия. Тя е спортист на Българската Ски Федерация. Жекова е на първо място в общото класиране на Европейската купа през 2006. През 2010 г. носи знамето на България на откриването на Олимпийските игри във Ванкувър. Първата си победа за Световната купа по сноуборд печели през март 2011 г. в дисциплината бордъркрос в Ароза (Швейцария). На Олимпийските игри в Сочи 2014 достига успешно до финалите на бордъркрос. 

1930 г.
Роден е Стоян Мирчев Михайлов - български социолог, член-кореспондент на Българската академия на науките. Заместник директор и директор на Института по социология (1973-1976 г.). Член и секретар на ЦК на БКП. Автор е на монографиите “Ликвидирането на противоположността между умствения и физическия труд”; “Емпиричното социологическо изследване”, “Ефект на микросредата”; “Изкуство, общество, време”, както и на книгите “Живковизмът: През призмата на една лична драма”; “Крушение духа и морала: О метаморфозах Ал. Яковлева”.

1925 г.
Роден е Любен Борисов Беров - български икономист изследовател; министър председател на България (1992 г. – 1994 г.). Автор е на над 200 научни публикации: студии, статии, учебници и монограми в областта на икономическата история на Балканите и България. Член е на Управителния съвет на фондация "Отворено общество". 

1895 г.
Роден е Йордан Методиев Ковачев – български писател и преводач от руски и френски език.

На тази дата умират: 

2001 г.
Умира Георги Свежин - български поет, драматург, журналист. 
Той е заместник-главен редактор на в. “Здравен фронт”; редактор е във в. “Работническо дело” и сп. “Пламък”; главен редактор на в. “Пулс”, в. “Съвременна мисъл” и в. “Мисъл”.

1960 г.
Умира Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) – български поет и преводач, академик. Автор е на съчиненията “Птици в нощта” (1918 г.), “Лунни петна” (1922 г), “Поезия” (1985 г.). Драматург на Народния театър в София (1924-28 г., 1934-60 г.). Превежда в стихове творби от световната класика - от френски, английски, немски и руски език.

1940 г.
Умира Христо Стефанов Кабакчиев - деец на българското и международно комунистическо движение. Член е на ЦК на БКП, главен редактор е на “Работнически вестник”. Депутат в Народното събрание (1914-1923 г.), делегат на II (1920 г.), III (1921 г.), IV (1922 г.) и VI (1928 г.) конгреси на Коминтерна. 

За събитията на този ден от българската история припомня агенция "Фокус".