Кръстоносният поход през България, бомбардировката над Пловдив в хода на Втората световна война, прекъсването на българо-руските дипломатически отношения. Това са част от събитията, с които се свързва датата 6 ноември в българската история. На днешния ден в далечната 1444 г. кръстоносните отряди се събират при крепостта Овеч (Провадия), където получават информация, че османците са прехвърлили Проливите и са готови да ги посрещнат с цялата си военна мощ. Въпреки получената информация, кръстоносците продължават похода. 
В хода на Втората световна война през 1943 г. е бомбардиран Пловдив, след като щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е предадена 205. авиогрупа на британските ВВС. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София (над 130 убити и около 250 ранени).
На тази дата през 1886 г.Генерал Николай Каулбарс прекъсва българо-руските дипломатически отношения и изтегля руските дипломати от Княжеството. Водачите на русофилите емигрират в Цариград, Одрин, Солун и Букурещ. 
На тази дата умират: патриарх Максим, Божидар Абрашев, Андрей Ляпчев, Съба Вазова.


2001 г.
Външният министър Соломон Паси заминава на посещение в Австрия по покана на своята колежка Бенита Фереро-Валднер. Той се среща и с президента Томас Клестил. 
Д-р Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив. От юли 2001 г. е министър на външните работи на Република България. През 1989 г. е активист на опозиционното движение "Екогласност". Бил е депутат във Великото народно събрание и в XXXIX Народно събрание, президент-основател на Атлантическия клуб, научен сътрудник по математическа логика и компютърни науки в СУ "Климент Охридски" и БАН. През 1985 г. защитава докторска степен по математическа логика и компютърни науки в Софийски университет. Соломон Паси е женен, има 3 деца.


1998 г.
Уелският принц и британски престолонаследник принц Чарлз пристига на посещение в България.
Принц Чарлз е роден през 1948 г. Като първороден син на кралица Елизабет II той е престолонаследник с полагащите се на ранга му титли херцог на Корнуол и Роутси, лорд Карик, барон Ренфрю. От 1952 г. е принц и велик управител на Шотландия, а от 1958 г. - принц на Уелс.Учи в гимназията в Гордънстаун. След това следва в университета в Кембридж. През 1976 г. Чарлз основава фондация на свое име в помощ на младите хора с увреждания. Уелският принц е постоянен патрон на повече от 270 обществени организации и временен патрон на още около 100 други. Всяка година обществените му ангажименти във Великобритания и страните от Британската общност са около 500. През 1981 г. принц Чарлз се жени за лейди Даяна Спенсър. Двамата имат две деца, принцовете Уилям и Хари. През 1996 г. двамата се развеждат. На 8 април 2005 г. принц Чарлз сключва брак с Камила Паркър-Боулс.


1997 г.
Конституционният съд отменя решението на парламента за назначаване на нови генерални директори на БНТ и БНР.
Делото е образувано на 18 юли 1997 г. по искане на 50 народни представители от ХХХVIII Народно събрание за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 10 юли 1997 г. за промени в ръководствата на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), с което е освободен генералният директор на БНР и са избрани нови генерални директори на БНР и БТА (ДВ, бр. 56 от 1997 г.). В искането се поддържа, че решението на Народното събрание противоречи на разпоредбите на чл. 4, 8, 11, 39, 40, 41 и чл. 67, ал. 2 от Конституцията. 
На 6 ноември 1997 г. Конституционният съд обявява за противоконституционно Решението на Народното събрание от 10 юли 1997 г. за промени в ръководствата на Българското национално радио и Българската национална телевизия, тъй като Народното събрание упражнява правомощия, които след влизането Закона за радио и телевизия вече не притежава. Според Конституционния съд решението на Народното събрание е противоконституционно и защото по смисъла на Конституцията решенията на Народното събрание трябва да бъдат съобразени с издадените от него закони. Тези закони могат да бъдат приети, изменени, допълнени или отменени само по реда, установен от Конституцията, а не и чрез решение на Народното събрание, противоречащо на приет от него закон. Нарушени са основни конституционни начала, присъщи на правовата държава, прогласени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.


1981 г.
Започва тридневно официално посещение в България на министър-председателя на Индия Индира Ганди.
Индийската общественичка и държавник е дъщеря на Джавахарлал Неру. Получава образованието си в Швейцария, Англия и Индия. Член е на партията Индийски национален конгрес и един от лидерите й от 1938 г. Участничка е в национално-освободителното движение. От 1964 г. заема различни министерски постове. Индира Ганди заема два пъти поста на министър-председател на Индия в периода 1967-1977 г. и от 1980 до 1989 г. Става жертва на атентат, организиран от политическите й противници. Застреляна е от нейн охранител в Делхи.

1948 г.
В периода 6 - 15 ноември се състои съдебен процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП, който слага край на легалната опозиция. 70-годишният Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др.
Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е в Оряхово на 9 март 1882 година. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните и дейци, Лулчев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 до 1931 г. непрекъснато е народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е неин представител в Националния комитет на Отечествения фронт. Представител е на дясното крило в партията, през юни 1945 г. Лулчев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Народен представител е в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г. Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 година.

1943 г.
В хода на Втората световна война е бомбардиран Пловдив, след като щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е предадена 205. авиогрупа на британските ВВС. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София (над 130 убити и около 250 ранени).
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватия и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

1935 г.
В периода 6 - 18 ноември се провеждат съвещания на водачите на забранените партии в дома на Александър Малинов за съгласуване на тяхната дейност за сваляне на правителството и възстановяване на конституционното управление.
Александър Малинов е юрист, политически и държавен деец. Роден е през 1867 г. в Пандъкли (Бесарабия) (днес в Украйна) в семейството на български преселници. Завършва гимназия в Болград и право в Киев. Установява се в България през 1891 г. и работи като съдия и прокурор, а от 1896 г. се отдава на адвокатска практика. Той е един от видните дейци на Демократическата партия , а след смъртта на основателя и П. Каравелов (1903 г.) и неин лидер. Взема дейно участие в подготовката и провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и в измененията и допълненията на Търновската конституция, гласувани по-късно от V ВНС. Одобрява обявяването на Балканската война 1912-1913 г., като след това не може да приеме поражението на България в Междусъюзническата война 1913 г. и последвалата след нея първа национална катастрофа. След избухването на Първата световна война 1914-1918 г. настоява за участието на България в нея на страната на Антантата, но когато през юни 1918 г. наследява кабинета на д-р В. Радославов, продължава водената дотогава външна политика на съюз с Централните сили и с това носи отговорност за последвалото поражение на България и новата национална катастрофа. Александър Малинов е ярък противник на управлението на БЗНС (1919-1923 г.). Като един от лидерите на Конституционния блок участва в борбата против БЗНС, заради което през есента на 1922 г. заедно с другите водачи на блока е арестуван и хвърлен в Шуменския затвор, за да бъде съден от Държавен съд като виновник за втората национална катастрофа. Принуден е да влезе в образувания през август 1923 г. Демократически сговор, но в началото на април 1924 г. го напуска и възстановява отново Демократическата партия. Той е един от инициаторите и лидер на коалицията Народен блок, която печели парламентарните избори през юни 1931 г.. Не одобрява извършения нов държавен преврат на 19 май 1934 г. и последвалата след него еднолична диктатура на цар Борис III. Умира по време на предизборната борба за ХХIV ОНС. Като общественик и политически деец е избиран многократно за депутат в Народното събрание. 
Александър Малинов заема постовете: председател на ХХIII ОНС (1931-1934 г.), министър-председател (16 януари 1908-16 март 1911 г.; 21 юни-28 ноември 1918 г. ;29 юни-12 октомври 1931г.) , в същото време министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908-5 септември 1910 г.), министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910-16 март 1911 г.;21 юни-17 октомври 1918 г.;29 юни-12 октомври 1931г. ), министър на правосъдието (17 октомври-28 ноември 1918 г.).


1920 г.
Преди окончателното прокарване на новите граници сръбските войски окупират Царибродско, Босилеградско и Струмишко. Западните български покрайнини включват 129 селища (25 от тях са разсечени от границата) с население от 65 000 души и територия от 1555 кв. км. Народното събрание прекратява заседанията си в знак на протест и обявява тридневен национален траур.
Западните покрайнини са политико-географско понятие, създадено изкуствено след края на Първата световна война (1914-1918 г.), с което се обозначава територията от Западна България, която след тази война е заграбена от Триединното кралство на сърби, хървати и словенци. Включва землищата на 1 град и 101 села, в които според статистическите данни от 1910 г. живеят 61 925 души. Това са Цариброд (днес Димитровград в Югославия) и 37 села от тогавашната Царибродска околия, част от Кюстендилското краище (37 села), 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 село от Видинско. Претенциите на Сръбско-хърватско-словенското кралство са от "стратегически съображения", т.е. осигуряване на неговата източна граница от българско нападение, и са признати от Ньойския мирен договор през 1919 г. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) Югославия успява да запази своето господство над тази територия, чието население нараства на 62 624 души (по данни от 1961 г.). Формално тя признава малцинствени права на българите в тази област, но на практика полага всички усилия за неговото денационализиране и асимилиране. Днес, по неофициални данни, броят на българите в Западните покрайнини е намалял до 27 000 души.

1920 г.
Образувана е Обединената народно-прогресивна партия след сливането на Народната партия и Прогресивнолибералната партия.


1915 г.
По време на Първата световна война българските войски завземат град Тетово.

1886 г.
Генерал Николай Каулбарс прекъсва българо-руските дипломатически отношения и изтегля руските дипломати от Княжеството. Водачите на русофилите емигрират в Цариград, Одрин, Солун и Букурещ. Руските интереси в Северна България се защищават от германския дипломатически агент в София, а в Южна България - от френския консул в Пловдив.
Барон Николай Василиевич Каулбарс e руски военен деец и дипломат, генeрал. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. участва като началник-щаб на гвардейска дивизия. През 1883–1884 г. идва в България със задача да окаже съдействие за сключването на военна конвенция, уреждаща положението на руските офицери в Българската армия. Николай Каулбарс е включен в международната комисия, която помага за постигането на примирие и подписването на мирен договор след Сръбско-българската война 1885 г. През 1886 г. той отново пристига в България във връзка с разрешаването на политическата криза и влошаването на българо-руските отношения, настъпили след детронацията на княз Александър I Батенберг. Неговата намеса довежда до задълбочаване на противоречията. По нареждане на руското правителство Николай Каулбарс прекъсва дипломатическите отношения между България и Русия и напуска страната.


1885 г.
Радомирският отряд на капитан Кисов задържа сръбската Моравска дивизия при Брезник (18.11 по нов стил). По същото време нашите части отблъскват сърбите при Белоградчик.
Стефан Иванов Кисов е роден в Болград, Бесарабия на 12 декември 1849 година. Той е военен деец, полковник. Произхожда от семейство на български преселници от гр. Елена. Завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война. По време на Руско-турската освободителна война е в състава на Българското опълчение и командва рота в Трета Опълченска дружина. Отличава се в сраженията с турските войски при Стара Загора и Шипка. Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Участва в Сръбско-българската война като командир на Втори Струмски пехотен полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник и Пирот. След войната е командир на Първа Пехотна Софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика на Регентството и на първия стамболовистки режим (1887–1894 г.) е уволнен от армията. Автор е на мемоарните съчинения: "Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877–1878 г." и "Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885 г.".
Стефан Кисов умира на 24 ноември 1915 година.


1878 г.
Проектът за Органически устав на Княжество България е одобрен от руския император Александър II.
Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.

1850 г.
В Османската империя влиза в сила Търговски закон, който създава реални условия за модернизиране на търговската дейност по българските земи. Законът копира френския търговски кодекс от времето на император Наполеон Бонапарт (1804-1814 г. и 1815 г.).



1444 г.
Кръстоносните отряди се събират при крепостта Овеч (Провадия), където получават информация, че османците са прехвърлили Проливите и са готови да ги посрещнат с цялата си военна мощ. Въпреки получената информация кръстоносците продължават похода. 
Крепостта Овеч се намира на платото, наречено Калето, разположено източно от град Провадия. То има формата на кораб, чийто нос сочи на юг. От всички страни е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите (укрепленията), разположено на север от Калето. Каменната крепост е населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Била е център на дубровнишка колония. Превземана е от рицари, турци, руски войски. Византийците я наричат Проват, а по-късно българите й дават името Овеч. По време на Второто българско царство Овеч е важен административен, стопански и военен център. Седалище на митрополит – един от седемте духовни центрове на държавата.
В крепостта са затваряни рицарите на Амедей VI Савойски, между които маршалът на Бургундия. По-късно крепостта е завоювана от Ягши бей. Крепостта е превземана от Владислав III Ягело и войските на Мурад II.
В Овеч е живял цар Петър II, след като се отказва от короната и предава властта на своя по-малък брат Асен през 1190 г.. Крепостта е център на освободителното въстание на Фружин – син на Иван Шишман. 
Постепенно крепостта е изоставена. Запазени са уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг.
Гербът на крепостта е орелът, изрисуван върху пръстените – печати, намерени на крепостта.


За събитията от този ден в българската история припомня  Агенция "Фокус"