Ден на металурга, откриването на комбината „Кремиковци”, студентската окупация на Софийския университет с искане за оставката на Андрей Луканов. Това са част от събитията, с които се свързва датата 5 ноември в българската история, припомня Агенция "Фокус".

През 1870 г. Райко Блъсков издава в Букурещ първия брой на сп. "Училище".
В хода на Руско-турската война (1877 – 1878) е освободено село Ябланица, а през 1885 година в хода на Сръбско-българската война се водят сраженията при Сливница.

1957 г. - открит е Паметникът на съветския войн ("Альоша") в Пловдив.
Комбинатът „Кремиковци” e открит на 5 ноември 1963 година. 
През 1985 г. в сградата на преустроената и модерно оборудвана бивша придворна печатница се открива Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Започва студентска окупационна стачка в Софийски университет "Св. Климент Охридски" с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов (1990 година).

На 5 ноември са родени княз Кирил Преславски (Кирил Хенрих Франсоа Луиза Антоан Карл Филип, княз Преславски), втори син на цар Фердинанд I Сакс-Кобургготски, по-малък брат на цар Борис III. През 1912 г. е роден българският писател, поет и драматург - Боян Милачков Балабанов.


2002 г.
В периода 5 - 8 ноември се състои държавно посещение на президента Георги Първанов в Германия. Той търси подкрепа за българската кандидатура за НАТО и Европейския съюз в разговорите си с германския президент Йоханес Рау, канцлера Герхард Шрьодер, външния министър Йошка Фишер и председателя на бундестага Волфганг Тирзе. Българският президент посещава и провинциите Тюрингия и Северен Рейн Вестфалия.


2001 г.
По време на кандидат-президентската кампания в телевизионен диспут по bTV президентът Петър Стоянов прочита секретен доклад от 1999 г. на тайните служби, насочен срещу министърът на вътрешните работи от 12 февруари 1997 г. до декември 1999 г. Богомил Бонев. Двамата си разменят остри реплики и обвинения.
Петър Стефанов Стоянов е юрист, политически и държавен деец. Роден е на 21 май 1952 г. в Пловдив. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). Заместник-председател е на Националния клуб за демокрация (НКД) (1993 г.). Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Петър Стоянов заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България (1997-2002 г.). Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др. След загубата си в президентските избори от ноември 2001 г. декларира, че се оттегля временно от политическия живот на страната.


1992 г.
За председател на ХХХVІ Народно събрание е избран народният представител от Съюза на демократичните сили Александър Йорданов.
Александър Йорданов е литературен критик, журналист, политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва българска филология във Висшия педагогически институт "Константин Преславски" в Шумен. Редовен аспирант е в Института по литература от 1979 г. Научен сътрудник е в Института по литература при Българска академия на науките. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заместник-председател е на Радикалдемократическата партия (януари 1991 г. - юни 1993 г.), председател е на същата партия от 1993 г. Депутат е в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.) и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (5 септември 1992 г. - 15 септември 1994 г.). Посланик е на България в Полша (от 8 февруари 1990 г.) и в Литва (от 16 февруари с.г.). Посланик е в Република Македония от 2001 г. до август 2005 г.



1990 г.
Започва студентска окупационна стачка в Софийски университет "Св. Климент Охридски" с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 26 ноември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). След 1989 г. Луканов е влиятелна, противоречиво оценявана политическа фигура. Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е пред домът си на 2 октомври 1996 г. в София.


1989 г.
В периода 5 - 7 ноември се състои посещение на външния министър Петър Младенов в Китай. Пред китайските си домакини той отправя критика към промените в Унгария, а пред партийната организация на българите в Китай се изказва в подкрепа на екологичните протести, ако те не добият политически характер.



1985 г.
В сградата на преустроената и модерно оборудвана бивша придворна печатница се открива Националната галерия за чуждестранно изкуство. Идеята е одобрена още през 1975 г. от Комитета за култура и принадлежи на Людмила Живкова, която ръководи събирането на художествени произведения чрез масирани откупки с държавни средства и чрез дарения.


1963 г.
Открит е стопанският металургичен комбинат "Кремиковци".
През 1960 г. започва изграждането на металургичния гигант "Кремиковци", като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.
Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато се взема решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването почти изцяло се доставя оттам. Проектът се реализира като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.
В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.
През 1999 г. "Кремиковци" се приватизира от "Дару металс" АД (сега "Финметалс холдинг" АД). Новият собственик развива стратегия за модернизация на основните производствени мощности на комбината. В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие се въвежда Първа доменна пещ.


1962 г.
В периода 5 - 14 ноември VІІІ конгрес на БКП приема по примера на 22-ри конгрес на КПСС свръх амбициозна 20-годишна програма "за завършване на строителството на социализма и изграждане на комунизма" в периода 1961-1980 г. Начертава се линия на индустриализация, която да преодолее полузанаятчийския характер на преработващата промишленост и да създаде едри производствени мощности в тежката промишленост, като обаче се държи сметка за потреблението. До 1980 г. промишлената продукция трябва да нарасне 6,5 - 7 пъти в сравнение с 1960 г., селскостопанската - 2,5 пъти, химическата - 25 пъти, машиностроителната - 16-17 пъти, а националният доход - 4,5 - 5 пъти. Тодор Живков е предложен за министър-председател и така освен партийната съсредоточава в ръцете си и държавната власт. "Старата гвардия" е изтласкана от Политбюро (от нея остават само Боян Българанов, Димитър Ганев, Иван Михайлов, Енчо Стайков) и в него укрепват позициите си представителите на новата генерация - Митко Григоров, Живко Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров. Секретари на ЦК стават Б. Българанов, Е. Стайков, Начо Папазов, М. Григоров и Б. Велчев.


1957 г.
Открит е Паметникът на съветския войн ("Альоша") в Пловдив.


1956 г.
В периода 5 - 8 ноември във връзка с унгарските събития Министерството на вътрешните работи на Народна Република България извършва арести на "неблагонадеждни" граждани. В цялата страна са задържани 372-ма души - бивши активисти на БЗНС "Никола Петков", легионери, "царски" офицери. Само в София арестуваните са 62-ма, от които към 14 януари 1957 г. са освободени 21, 32-ма са изпратени в лагера в Белене,а 9 са дадени под съд.
През 1956 г. в Унгария избухва въстание срещу еднопартийната комунистическа диктатура, потушена жестоко с участието на съветската армия. Министър-председателят на Унгария Имре Наги (заемал поста в периода 1953–1956 г.) застава на страната на въстаналия унгарски народ. След потушаване на бунта Имре Наги емигрира в Белград. През 1958 г. се връща в Унгария, където е осъден на смърт и обесен.


1953 г.
Открит е официално металургичният завод "Ленин" в Перник.


1948 г.
ВНС приема Закон за кооперациите.



1894 г.
В периода 5 - 8 ноември се учредява Централен работнически печатарски синдикат в София под ръководството на БРСДП. След негово възвание се създават синдикати в Пловдив, Ямбол, Варна, Шумен, Русе, Търново и Разград.


1885 г.
В периода 5 – 7 ноември в хода на Сръбско-българската война се водят сраженията при Сливница.
В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче се съпротивляват упорито и не позволяват на неприятеля да премине линията Драгоман - Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Данаил Николаев, командващ Източния корпус, майор Аврам Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори - при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявяват и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Ат. Узунов те не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и други миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухва, но той се вижда и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче са разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия се вижда изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явява Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия ще се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи се изработват във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор (1878 г.) се счита за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия се подписва на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор). Победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.) изиграва изключително важна роля за укрепване на международното й положение и за признаването на акта на Съединението (Българо-турска спогодба от 1886 г.). Заедно с това тя нанася силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и става една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.

1877 г.
Освободено е село Ябланица.


1870 г.
Райко Блъсков издава в Букурещ първия брой на сп. "Училище".
Списание “Училище” излиза в периода от 5 ноември 1870 г. до 15 март 1876 г., като първоначално излиза в Букурещ 2 пъти месечно, а после в Русе и Гюргево. Редактор на списанието е Райко И. Блъсков. То е просветно и педагогическо и в него са обнародвани статии по образователни и педагогически проблеми, за методиката и организацията на учебното дело, за религията, морала и жените. В списанието се разглеждат проблеми от различни области на познанието и са поместени очерци за Сократ, Б. Франклин, Ян Коменски, Й. Песталоци, Й. Щросмайер. На списанието сътрудничат Ц. Гинчев, Д. Войников, Кр. Пишурка и др. Спомоществуватели са родолюбиви българи като М. Бенли, Ив. Стоянов, Кр. Георгиев, П. Рашев. Спира да излиза през 1876 г. поради събитията около Априлското въстание.

Източник: ИА "Фокус".