Боят при Врабча, атаката при укрепителната линия при Чаталджа, третият конгрес на македонската емиграция. Това са част от събитията, с които се свързва датата 3 ноември в българската история.

През 1885 г. в хода на Сръбско-българската война (1885 г.) започва боят при Врабча между Трънския прикриващ отряд и настъпващата в пълен състав сръбска Шумадийска дивизия. Под силния сръбски натиск българските подразделения започват организирано оттегляне към Секиричкия мост. Положението овладява 4 дружина от 5 пехотен полк с командир капитан М. Маринов. Те настъпват към височината Драговски камък и към края на деня спират Шумадийската дивизия.

В хода на Балканската война през 1912 г. Първа и Трета Българска армия започват атака на укрепената линия при Чаталджа. Чаталджанската операция, е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев правят опит да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска армия на подстъпите към столицата Константинопол, но след понесени тежки жертви са принудени да се откажат. Това е най-значителният военен успех на Османската империя в хода на Балканската война и първото голямо поражение на българската армия след създаването на Третата българска държава. Три години по-късно в хода на Първата световна война (1914-1918 г.) български войски завземат Прилеп.
През 1896 г. пък започва третият конгрес на македонската емиграция, в които участват 26 делегати. Председател на Върховния комитет е генерал Данаил Николаев (до 6 март 1897 г.), подпредседател е Йосиф Ковачев (председател през март-юни 1897 г.).
Навършват се 108 години от смъртта на Константин Величков (1907 г.), български възрожденски деец, поет, общественик, живописец.

2000 г.
Народното събрание (НС) прима на първо четене предложените от Министерския съвет промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). Според новите текстове, решенията за приватизацията на монополите в енергетиката, телекомуникациите и други сфери на обществените услуги да се вземат след одобрение от Народното събрание (НС).

2005 г.
Гръцкото правителство ратифицира Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз с 288 гласа „за“, и 12 „против“.

1996 г.
Провежда се вторият тур на вторите преки избори за президент и вицепрезидент на България, спечелени от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Техни опоненти са Иван Маразов и Ирина Бокова, издигнати от БСП.

1991 г.
За председател на XXXVI Народно събрание е избран Стефан Савов.

1989 г.
Независимото сдружение "Екогласност" връчва в Народното събрание послание с над 11 000 подписа срещу проекта "Рила-Места". Връчването на посланието е съпроводено с шествие, което е първата масова демонстрация срещу властта. В демонстрацията се включват около 4000 души.
Публикуван е указ за допълнение на Закона за народното здраве. Той предвижда създаването на Фонд "Здравно осигуряване", като средствата се събират от задължителни вноски на гражданите и от държавния бюджет. Гарантира се безплатната медицинска помощ.

1988 г.
В Софийския университет е създаден неформалният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Учредители са около 80 души, но година по-късно клубът наброява около 300 души. Сред създателите му са известни творци и учени като Желю Желев, Христо Радевски, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Марко Ганчев, Георги Мишев, Христо Радевски, режисьорът Дучо Мундров, професорът философ Кирил Василев, химикът академик Алексей Шелудко, повечето от които са членове на БКП.

1976 г.
Подписана е спогодба между България и СССР за културно и научно сътрудничество.

1970 г.
Открит е Химкомбинатът във Видин.

1968 г.
Постигната е договореност за построяване на пряка железопътна линия между България и Турция.

1966 г.
Открит е домостроителният комбинат "Земляне" - София.

1964 г.
Политбюро на ЦК на БКП решава да се започнат преговори с Турция за договаряне начина на изселване на желаещите български турци. Турската страна две години не реагира на българското предложение.

1948 г.
Създадено е Министерство на външната търговия.

Основано е ТАБСО - българо-съветско акционерно дружество за гражданска авиация. От 1966 г. дружеството се преобразува в стопанско обединение БГА "Балкан".

1947 г.
Започва фестивал на съветските филми в България, посветен на 30-годишнината от Октомврийската революция в Русия.

1944 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.), след седемдневни упорити боеве, Втора българска армия освобождава Подуево. Това настъпление е част от т. нар. Косовска операция.
Косовската операция е настъпателна операция на българската армия срещу войски на Третия райх (повече от две дивизии), разположени в района на Майдан планина, Преполац и планината Голак. Проведена е в периода 21 октомври - 21 ноември 1944 г. Целта й е да се прекъсне пътя на оттеглящите се от Гърция група армии "Е" на Вермахта. С Косовската операция завършва първата фаза на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция.

1944 г.
Започва Общо събрание на вносители на филми, производители на български филми, кинопритежатели, оператори, режисьори и лаборанти. Възстановен е Съюзът на филмовите дейци. За председател е избран Александър Вазов.

1919 г.
Антантата връчва отговор на българското възражение по мирния договор след края на Първата световна война и незначително поправя военните и репарационните клаузи. Дава се 10-дневен срок за окончателно приемане на договора.

1915 г.
В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) български войски завземат Прилеп.

1912 г.
В хода на Балканската война Първа и Трета Българска армия започват атака на укрепената линия при Чаталджа.

1907 г.
Обнародван е Закон за инспектората по труда, чрез който е създадена Инспекцията по труда.

1896 г.
Започва Третият конгрес на македонската емиграция, в който участват 26 делегати. Председател на Върховния комитет е генерал Данаил Николаев (до 6 март 1897 г.), подпредседател е Йосиф Ковачев (председател през март-юни 1897 г.).

1885 г.
В хода на Сръбско-българската война( 1885 г.) започва боят при Врабча между Трънския прикриващ отряд и настъпващата в пълен състав сръбска Шумадийска дивизия. Отрядът има състав 1 дружина от 4 пехотен Плевенски полк, 1 запасна рота от 1 Софийски пехотен полк и взвод от тридюймовата (76 мм) артилерийска батарея. Отрядът заема височините около с. Врабча. Усилен е от 3 пехотна дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сърбите започват настъплението на 3 ноември 1885 г. Под силния им натиск българските подразделения започват организирано оттегляне към Секиричкия мост. Положението овладява 4 дружина от 5 пехотен полк с командир капитан М. Маринов. Те настъпват към височината Драговски камък и към края на деня спират Шумадийската дивизия.

За събитията на този ден в българската история припомня агенция "Фокус"