На тази дата в 1869 г. е основан Българският революционен централен комитет (БРЦК) - организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. БРЦК е приемник на революционните традиции на българския народ в борбата му против османското владичество, на крупното дело на Г. С. Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

На тази дата в 1915 г. подразделения от 22-ри пехотен полк и Конната дивизия освобождават Прилеп. Прилеп е град в Европа, в днешна Република Македония. През 6-7 век е славянско поселение. През 7 век е средище на прабългарите на Кубер. През 1202 г. е присъединен към българската държава. През 13 век е превърнат в административно средище и област към българската държава. През 1246 г. е превзет от Епирското деспотство, през 1254 г. от Никейската империя, през 1334 г. е превзет от Сръбското кралство. През 1366 г. става столица на владението на Вълкашин, след смъртта му през 1371 г. Прилеп става владение на Крали Марко (феодален владетел в периода 1371-1395 на част от югозападните български земи с център Прилеп). През османското робство Прилеп е занаятчийски и търговски център. От 1913 г. според Букурещкия мирен договор е включен в пределите на Сръбското кралство.



2005 г. 
С указ на президента се връчва орден "Стара планина" на Любомир Левчев за изключително големите му заслуги към Република България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му.


2003 г. 
С президентски указ се връчва орден "Стара планина" на Артуро Хотон Рислер, извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България и на Овидиу Дранга, начални на политико-военния направляващ комитет на Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа.


2002 г. 
Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев подава оставка заради отсъствие на политическо доверие към него от правителството и парламентарното мнозинство.


2002 г. 
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски заминава на двудневно работно посещение в Гърция, където се договаря с гръцкия премиер Костас Симитис за изграждането на нефтопровода Бургас-Алексанруполис. Двете страни се договарят да участват с по 33 %, какъвто дял има и Русия.
Идеята за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис принадлежи на президентите на най-мощните гръцки финансови и петролни групировки - Янис Лацис и Димитрис Копелузос. През юли 1994 г. от гръцка страна започват преговори с България и Русия за изграждане на петролопровода. Мотивите, които обединяват гръцко-руската инициатива, са да се избегне турския контрол в Босфора и Дарданелите, като заедно с това се осигури евтино транспортирана суровина за гръцката промишленост и танкерния флот. За периода 1994-1998 г. Русия претърпява загуби от 800 млн. долара заради турското решение по екологични съображения да ограничи танкерния трафик през Проливите. Икономическата изгода за България и Гърция от транзитирането на нефт по трасето грубо се изчислява на 600-900 млн. долара. Нефтопроводът между българското пристанище Бургас и гръцкото Александропулис е с приблизителна дължина от 256 км. Той удължава линията за пренос на суров нефт от Казахстан до руското черноморско пристанище Новоросийск.


2001 г. 
Във връзка с изтичащите 100 дни от управлението на новото правителство на НДСВ с премиер Симеон Сакскобургготски ОДС и БСП излизат с критични становища. ОДС озаглавява своя документ "100 дни на излъганите надежди на българина, на управленски хаос и немощ", а БСП - "100 дни от 800 - излъгани очаквания".


2000 г. 
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС избира за нов организационен секретар Екатерина Михайлова, а за нов член на НИС - Росица Тоткова, заместник-председател на парламентарната група. За заместник на Христо Бисеров като председател на Комисията по национална сигурност е предложен областният лидер на СДС от Пловдив Йордан Бакалов, а на Комисията по бюджет и финанси - Христо Христов.

2000 г. 
Националният статистически институт (НСИ) изнася данни, според които отрицателният външнотърговски баланс на България е 727 000 000 долара. Според изнесената информация България внася с 30 % повече стоки, отколкото изнася. Най-оживени са търговските връзки с Италия, Германия, Гърция.


1998 г.
Създаден е Социалдемократически съюз от Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Обединения блок на труда (ОБТ). Съпредседатели стават д-р Петър Дертлиев и проф. Кръстьо Петков.
Д-р Петър Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в с. Писарово, Плевенско. Завършва медицина. Заради социалдемократическите си идеи е репресиран и преди, и след 9 септември 1944 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от инициаторите за възстановяване на Българската социалдемократическа партия (БСДП) и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII-то Велико народно събрание. Избран е от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България. Д-р Петър Дертлиев умира на 5 ноември 2000 г.
Кръстьо Илиев Петков е роден на 18 ноември 1943 г. в гр. Димово, Видинска област. Завършва политическа икономия във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес Университет за национално и световно стопанство). Работи в Института по труда, в Профсъюзния институт "Георги Димитров" и в Института по социология към БАН. От 1990 г. преминава на профсъюзна работа - председател е на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), от 1997 г. се включва и в политическия живот на страната като става учредител и председател на Обединения блок на труда.


1990 г. 
В София е учреден Обединен земеделски съюз (ОЗС). Той е регистриран през ноември с.г. Негови съпредседатели са Георги Андреев и Йордан Садовски. През октомври 1997 г. заедно с БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Врабча 1" (Димитър Гичев) и Българския земеделски младежки съюз образува нова формация Земеделски съюз, възглавена от Атанас Железчев.

1973 г. 
Приет е Закон за народното здраве. Потвърдена е забраната на частната медицинска практика. Законът е публикуван на 6 ноември същата година.


1948 г. 
Подписана е търговска спогодба между България и Кралство Холандия.


1930 г. 
В катедралата "Св. Александър Невски" цар Борис III се венчава за принцеса Йоанна Савойска по православния обряд. Католическият обряд е извършен по-рано, на 25 октомври, в църквата "Св. Франциск" в Асизи, Италия.



1922 г. 
Постоянното присъствие на БЗНС нарежда да се създаде "Земеделска народна гвардия" - пеша и конна, с главнокомандващ Райко Даскалов.


1920 г. 
Изготвен е протокол за сливане на Либералната (радослависти), Народнолибералната (генадиевисти) и Младолибералната партии. От 27 до 29 ноември трите партии провеждат успоредни конгреси, на които одобряват протокола и учредяват Националлиберална партия с орган в. "Независимост".
Националлибералната партия (НЛП) изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Ръководството на партията се осъществява от Централно бюро. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в Националлибералната партия не престават през целия период от нейното съществуване.


1915 г. 
Подразделения от 22-ри пехотен полк и Конната дивизия освобождават Прилеп.
Прилеп е град в Европа, в днешна Република Македония. През 6-7 век е славянско поселение. През 7 век е средище на прабългарите на Кубер. През 1202 г. е присъединен към българската държава. През 13 век е превърнат в административно средище и област към българската държава. През 1246 г. е превзет от Епирското деспотство, през 1254 г. от Никейската империя, през 1334 г. е превзет от Сръбското кралство. През 1366 г. става столица на владението на Вълкашин, след смъртта му през 1371 г. Прилеп става владение на Крали Марко (феодален владетел в периода 1371-1395 на част от югозападните български земи с център Прилеп). През османското робство Прилеп е занаятчийски и търговски център. От 1913 г. според Букурещкия мирен договор е включен в пределите на Сръбското кралство.


1912 г. 
От 1-ва и 3-а армия Главното командване създава „Обединена армия" за Чатал-джанската операция с командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев.


1912 г. 
Българската армия овладява Мидия. Мидия е град в Турция в близост до Мраморно море.


1886 г. 
Въпреки забраната на Русия регенството свиква Велико народно събрание в Търново за избор на нов княз на мястото на детронирания Александър Батенберг. Това се приема като проява на независимост от страна на българските управници спрямо постоянните и груби намеси на Русия във вътрешните работи на България.


1877 г. 
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) генерал Й. Гурко е назначен за командващ на Западния отряд. Същия ден турските войски се оттеглят от с. Долни Дъбник.


1869 г. 
Основава се Българският революционен централен комитет (БРЦК). 
Български революционен централен комитет е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. БРЦК е приемник на революционните традиции на българския народ в борбата му против османското владичество, на крупното дело на Г. С. Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.