Излизането пред Чаталджа в хода на Балканската война, битката за Плевен в хода на Руско-турската освободителна война, откриването на Висшият педагогически институт. Това са част от събитията, с които се свързва датата 30 октомври в българската история. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Осман паша получава заповед да задържи Плевен до пълно изразходване на припасите си, след което да се оттегли от града.

На тази дата в 1912 г. по време на Балканската война войските на 1-а и 3-а армия излизат пред Чаталджанската позиция. Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913 г. Една от целите на Балканския съюз е отнемането от Турция на областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, които останали в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913 г.) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море). 1877 г.

През 1971 г. в Шумен Висшият педагогически институт се открива като самостоятелно висше учебно заведение с три основни факултета - филологически, природо-математически и педагогически. От 10 юни 1964 г. до 1971 г. е филиал на СУ "Св. Климент Охридски". От 23 май 1989 г. носи името "Константин Преславски". От 21 юли 1995 г. Висшият педагогически институт "Константин Преславски" се преобразува в Шуменски университет " Eпископ Константин Преславски".

През 1944 г. Основава се Съюз на научните работници в България с пръв председател академик Асен Хаджиолов. В състава му влизат известни български учени като проф. д-р Асен Хаджиолов, проф. Георги Павлов, Тодор Самодумов, д-р Дончо Костов, д-р Кирил Драмалиев, Владимир Христосков, Никола Алтънски, Пейчо Поппетров, Жак Натан, Евгени Каменов, Ангел Ангелов, д-р Михаил Геновски, д-р Димитър Йорданов, д-р Вера Златарева, доц. Александър Бурмов, Кирил Братанов.


2000 г.
Българският представител в Пакта за стабилност Никола Карадимов подава оставка в знак на протест срещу позицията на Асен Агов против Пакта. 
Никола Карадимов e роден на 25 октомври 1942 г. в Пловдив. Завършва Висшия институт по строителство и архитектура. Има специализация по жилищна политика в Националния жилищен институт в Брюксел, Белгия (1976 г.) и в Съсекския университет в Англия (1991 г.). Работи като проектант на електрически централи, жилищни сгради, училища и спортни съоръжения. Главен проектант на болници, училища и детски градини в страни от Третия свят. От 1987 г. до 1991 г. Карадимов работи като директор и главен директор по жилищна политика в Министерството на строителството и архитектурата и като представител на България в работната група по жилища при Европейската икономическа комисия към ООН. През 1991-1992 г. е министър на регионалното развитие, жилищната политика и строителството. От 1993 г. до 1997 г. Карадимов е посланик на Република България в Кралство Дания. В периода 1997-1999 г. е посланик на Република България в Европейските общности – Брюксел. През 2000 г. – национален координатор на Република България по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Никола Карадимов владее английски, френски и руски.


1996 г.
В София пристига мисия на МВФ, ръководена от заместник-директора на първи отдел Майкъл Деплер. Той води преговори по структурните реформи с вицепремиера Дончо Конакчиев, председателя на Народното събрание - Благовест Сендов и с лидера на СДС - Иван Костов. За излизане на България от кризата МВФ предлага да се въведе валутен борд. Той е въведен на 1 юли 1997 г.


1990 г.
Основано е българско сдружение "Хелзинкски наблюдател". На 5 април 1992 г. 
за председател на "Хелзинкски наблюдател" е избран Румен Воденичаров.


1981 г.
Провежда се шести конгрес на Съюза на българските журналисти.
Съюзът на българските журналисти е професионално-творческа организация на журналисти. Създаден е на 20 октомври 1955 г. Продължава дейността на Съюза на журналистите в България (основан 1944 г.), който обединява Дружеството на столичните журналисти (основан 1907 г.) и Съюза на провинциалните професионални журналисти (основан през 1924 г.). Има 5 600 члена и 161 дружества. Най-старата и най-многобройна журналистическа организация в България. Първи председатели - П. Пенчев; Вл. Топенчаров, Славчо Васев и др. Членува в Международната организация на журналистите (МОЖ) от 1947 г. Председател на УС (от 1998 г.) е Ал. Ангелов. Издания на СБЖ са в-к “Поглед” (1930 г.) и сп. “Български журналист” (1959-1994 г.).


1979 г.
Завършва официалното посещение на министъра на външните работи на Гърция Георгиос Ралис в България. 
Георгиос Ралис е гръцки политик. Роден е в Атина на 26 декември 1918 г. Учи право и политически науки в Атинския университет през 1939 г. Участва в Гръцко-италианската война (1940 г.). След сключване на примирието се завръща в Атина и започва адвокатска практика.
През 1944 г. участва в Гражданската война в редовете на редовната правителствена армия. Уволнява се през декември 1948 г. На парламентарните избори през 1950 г. е избран за депутат и от тогава е избиран на всички последващи избори, с изключение на 1958 г. Присъединява се към Константинос Караманлис, когато се формира Националният радикален съюз. По време на диктатурата (1967-1974 г.) е в изгнание на о. Касос. След промяната от 1974 г. оглавява Министерството на вътрешните работи. Ралис се превръща в един от най-важните кадри в партията Нова Демокрация. След като Караманлис става президент, Ралис поема лидерството на Нова Демокрация и става министър-председател. След загубата на партията му на изборите през 1981 г. той подава оставка от председателството й, за да отстъпи мястото си на Евангелос Аверов. През 1987 г. става независим депутат. Две години по-късно отново се присъединява към Нова Демокрация и става кандидат-депутат за изборите през 1989 г. и 1990 г., излъчен от избирателен район Керкира.


1976 г.
Създава се Българско нумизматично дружество.

1971 г.
В Шумен Висшият педагогически институт се открива като самостоятелно висше учебно заведение с три основни факултета - филологически, природо-математически и педагогически. От 10 юни 1964 г. до 1971 г. е филиал на СУ "Св. Климент Охридски". От 23 май 1989 г. носи името "Константин Преславски". От 21 юли 1995 г. Висшият педагогически институт "Константин Преславски" се преобразува в Шуменски университет " Eпископ Константин Преславски".


1966 г.
Открит е циментовият завод "Златна Панега". Първоначално заводът е с две технологични линии. През 1970 г. още 3 пещи са пуснати в действие. С договор от 18 декември 1997 г. 51% от акциите на дружеството са продадени на немския концерн "Хайделберг Цимент". През 2003 г. Хайделберг Цимент продава акциите си в България, в това число компаниите Златна Панега Цимент и Златна Панега Бетон, на гръцката компания Титан Цимент АД. Договорът за продажбата на дяловете на дружествата е подписан на 8 декември 2003 г.

1960 г.
България установява дипломатически отношения с Република Кипър.


1944 г.
По време на Втората световна война частите на 2-а пехотна дивизия форсират р. Пчиня и излизат на подстъпите на Куманово (Македония).

1944 г.
Основава се Съюз на научните работници в България с пръв председател академик Асен Хаджиолов.
В състава му влизат известни български учени като проф. д-р Асен Хаджиолов, проф. Георги Павлов, Тодор Самодумов, д-р Дончо Костов, д-р Кирил Драмалиев, Владимир Христосков, Никола Алтънски, Пейчо Поппетров, Жак Натан, Евгени Каменов, Ангел Ангелов, д-р Михаил Геновски, д-р Димитър Йорданов, д-р Вера Златарева, доц. Александър Бурмов, Кирил Братанов.
Съюзът има за цел да пропагандира и да съдейства за развитието на науката като един от най-важните фактори за културното и икономическото израстване. 
В основата на разработването на първия устав на Съюза и на цялата организаторска работа по провеждането на учредителното събрание са Владимир Христосков и д-р Михаил Геновски.


1939 г.
В аулата на Софийския университет се открива изложба на съветската книга - 3000 тома, дарени на Университетската библиотека.


1915 г.
По време на Първата световна война части на 7-а и 11-а пехотна дивизия преминават в настъпление и отхвърлят 122-а френска дивизия на десния бряг на р. Черна (Македония).


1912 г.
По време на Балканската война войските на 1-а и 3-а армия излизат пред Чаталджанската позиция.
Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913 г. Една от целите на Балканския съюз е отнемането от Турция на областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, които останали в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913 г.) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) — Енос (Бяло море).


1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Осман паша получава заповед да задържи Плевен до пълно изразходване на припасите си, след което да се оттегли от града.
Осман паша (1832 г.–1900 г.) е турски военен деец. Завършва военна академия в Константинопол и от 1853 г. е на служба в кавалерията, като взима участие в Кримската война (1853-1856 г.). По-късно служи в Ливан (1860 г.) и Крит (1866-1869 г.) и взима участие в потушаването на въстание в Йемен (1871 г.). В началото на Сръбско-турската война през 1876 г. Осман паша получава командването на корпус от 35 000 души, базиран във Видин. За успехите си срещу сърбите той получава званието мушир. Избухването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. го заварва като началник на турския гарнизон във Видин. Прехвърля се със своята войска в Плевен и се съпротивлява на руските и румънските войски до края на ноември (ст. ст.) 1877 г. След превземането на града е пленен от руската армия. Освободен е след края на войната. Осман паша е военен министър (до 1885 г.). По време на Гръцко-турската война 1897 г. е главнокомандващ турската армия.


1872 г.
В резултат на арестите, организирани от софийския управител Ахмед Мазхар паша за разкриване на извършителите на Арабаконашкия обир, в Ловеч са задържани двама от членовете на Вътрешната революционна организация - Димитър Пъшков и Марин Поплуканов.
По време на Арабаконашкия обир група революционни дейци начело с Димитър Общи ограбват турска пощенска кола (22 септември 1872 г.) в Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход), Средна Стара планина. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които трябва да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. Арабаконашкият обир се извършва въпреки противопоставянето на Васил Левски. Последствията от този акт са тежки за революционната организация. Турските власти предприемат масови арести на населението в този край. В резултат на това са задържани голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави сам Димитър Общи след неговото залавяне. Благодарение на тях властта попада и по следите на Васил Левски, който, за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя към Ловеч, но е заловен при Къкринското ханче.
 

За събитията от този ден в българската история припомня агенция "Фокус"