1859 г. - архимандрит Партений Зографски е ръкоположен за епископ Полянински. Решението да се назначи българин за епископ в Кукуш е продиктувано от желанието на Патриаршията да неутрализира разширяващото се влияние на униатството сред българското население в Македoния.

1912 г. - по време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Високата порта иска примирие, но българското правителство не отговаря на предложението под натиска на царя. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя.
На 29 октомври са родени: 1825 г. - роден е Сава Вълчев Филаретов - български възрожденски просветен деец и общественик, генерал-майор Цоню Ганев - командир на 16-а пехотна дивизия (септември 1944 - май 1945 г.), български патриарх и Софийски митрополит Максим (светско име: Марин Найденов Минков). 
На 29 октомври 1963 г. умира Александър Стефанов Жендов - български художник илюстратор и карикатурист, автор на разкази и фейлетони.


2004 г.
С указ на президента Георги Първанов, Патриарх Максим получава орден "Стара планина" за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му.

2002 г.
Заседанието на кредиторите на Авиокомпания "Балкан" отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация. Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров обявява, че на мястото на "Балкан" ще бъде създаден национален авиопревозвач "Балкан Еър Тур".


2002 г.
В България на официално посещение пристига румънският премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.
Адриан Нъстасе е роден през 1950 година в Букурещ. Завършва юридическия и социологическия факултет на Букурещкия университет и е професор по международно право. Член е на Френското общество по международно право, бил е координатор на изследванията към Международния институт за човешки права в Страсбург. Членувал е в борда на директорите на Института за изследвания на сигурността Изток-Запад в Ню Йорк. В началото на 90-те години е министър на външните работи. Бил е председател на Камарата на депутатите в Румънския парламент.


2002 г.
В периода 29 - 31 октомври в България заседава парламентарният комитет България-Европейски съюз, който инспектира и АЕЦ "Козлодуй".
През 1993 година е подписан договор между българското правителство и Фонд за ядрена безопасност, с което срещу безвъзмездна помощ за България в размер 24 млн. екю, осигурени от Европейската банка за възстановяване и развитие, се фиксира политическата рамка за спирането на малките реактори АЕЦ “Козлодуй”. Според договора четирите реактора трябва да се модернизират за кратка експлоатация, след което да бъдат затворени през 1997 – 1998 г.
На 29 ноември 1999 година между българското правителството и Европейската комисия се подписва меморандум, съгласно който България се задължава да затвори блокове І и ІІ на АЕЦ “Козлодуй” преди 2003 г. и блокове ІІІ и ІV най-късно през 2006 г. в замяна на финансова помощ в размер на 550 млн. евро, които България да получи постепенно до 2009 г. за преодоляване на отрицателните последици за енергетиката ни от затварянето на четирите блока. Правителството подписва този меморандум и приема графика за затваряне на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй” като условие за започване на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз.
В периода 16-19 ноември 2003 г. Групата по атомните въпроси (Atomic Questions Group) към Европейската Комисия провежда партньорска проверка на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Експертната мисия включва представители на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Финландия и Франция. Проверката е договорена от българското правителство при преговорите за присъединяване на България към ЕС по глава ХІV – “Енергетика”. Преговорите по тази глава са открити на 28 ноември 2001 г. и са закрити на 18 ноември 2002 г.
Резултатите от проверката са много добри и са разгледани от Европейската комисия, но България не постига промяна на условията по глава “Енергетика”.


2002 г.
Върховният административен съд прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.
“Булгартабак холдинг” има 22 дъщерни дружества в България, от които 12 манипулационни, 9 цигарени фабрики и една за опаковки. В него работят 12 хил. души. От 1996 г. датират първите стъпки за раздържавяването на "Булгартабак холдинг" АД. 
Приватизацията на дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" официално стартира на 19 юли 2004 г. Четирите дружества от структурата на холдинга, които се определят като най-добри, се предлагат в два пакета. В единия са включени 85.24% от капитала на "Благоевград БТ" и 78.18% от "Слънце - Стара Загора БТ". С акциите се продават и търговските марки - "Виктори", "Престиж", "Невада", "Кънтри", "Верея", "Мелник" и "Шипка". Във втория пакет влизат 78.22% от капитала на "София БТ" и 78.18% от "Пловдив БТ", заедно с марките "Средец", "Трезор", "Ню Лайн", "ММ", "Фемина" и "Арда". 
Кандидат-купувачите за "Булгартабак холдинг” са девет: "Бритиш Американ Табако", "Филип Морис", Ай Ти Еф, "Империал Табако лимитид", "Сосиете Женерал", "Дойчебанк" и "Банк ъф Америка".
На 6 август 2004 г. Надзорният съвет на тютюневия холдинг отсява кандидатите в надпреварата. За следващия етап в конкурса са допуснати трима участници - "Бритиш американ табако", „Филип Морис" и "Империал табако груп". В изпълнение на одобрената от парламента стратегия за раздържавяване на "Булгартабак" се създава и фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на холдинга. В средата на август започва продажбата на акционерното участие на холдинга в 12 тютюневи фабрики. Те не са групирани в пакети, но за предприятията в Гоце Делчев, Кърджали и Пазарджик се изисква от кандидат-купувачите да докажат опит в тютюнопреработвателната индустрия. 
Дружествата, за които не е обявена процедура по продажба или преструктуриране, са "Плевен БТ", "Хасково БТ", "Асеновград БТ", "Шумен БТ, "Юрий Гагарин БТ" -Пловдив, и "Видин БТ".
В края на септември 2004 г. Надзорният съвет на “Булгартабак” удължава срока за подаване на оферти с един месец по искане на „Бритиш американ табако". През октомври срокът за подаване на оферти за 12-те тютюнопреработвателни дружества е удължен за втори път. На 23 октомври 2004 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” организират протести по повод приватизацията на холдинга. Около 2000 работника вземат участие в протестното шествие в София. При изтичане на срока за подаване на оферти за пуловете от “Булгартабак холдинг” става ясно, че “Бритиш Америкън Табако” кандидатства за цигарените фабрики “София БТ” и “Пловдив БТ. За пула “Благоевград БТ”, “Стара Загора БТ” не са получени оферти.
Същевременно в парламента БСП иска спиране на приватизацията на дружеството. Според социалистите има несъответствие между приетата стратегия за приватизация и реално свършеното.
В края на октомври 2004 г. на общите събрания на акционерите на холдинга са взети решения за преструктуриране на дружествата във Асеновград, Плевен и Хасково, които сменят предмета си на дейност и се ориентират към преработка на тютюн. Общото събрание във Видин взема решение за ликвидация на тютюневото дружество в града.
На 2 ноември 2004 г. в столицата се провеждат нови протести на работници от “Булгартабак холдинг”. Протести избухват в Хасково и Видин. 
На 5 ноември 2004 г. Парламентът отхвърля опита на БСП да спре приватизацията на "Булгартабак холдинг". След тричасови дебати, се гласува решение, задължаващо правителството до две седмици да се отчете в Народното събрание как изпълнява стратегията и какви мерки предприема за оздравяването и преструктурирането на губещите фирми на холдинга.
Към 12 ноември 2004 г. са представени оферти за 4 от 12-те тютюнопреработвателни фирми в структурата на Булгартабак - "Първомай БТ", "Смолян БТ", "Тополовград БТ" и "Харманли БТ". Кандидат-купувачите са "Тракия Табак" ЕООД, "Финанс консултинг 2002" ЕАД, "ЕТ- Заара Янчо Иванов", "Къмпани Билд Коомерс" ООД и "АКБ Форес" АД. От холдинга не дават информация кой кандидат за кое дружество подава оферта, нито размера на предлаганите цени.
На 25 ноември 2004 г. Управителният съвет на "Булгартабак холдинг" отхвърля офертите за две от четирите тютюнопреработвателни дружества. От холдинга съобщават, че продължават преговорите с кандидата "Тракия табак" ЕООД, класиран в конкурса за "Тополовград-БТ", и с ЕТ "Заара-Янчо Иванов", участник в конкурса за "Първомай-БТ". От "Заара-Янчо Иванов" се иска да повиши предложената цена за тютюневата фирма в Първомай. Холдингът отхвърля офертите за "Смолян-БТ" и "Харманли-БТ" и прекрати конкурса за продажба на тези дружества. 
На 17 декември 2004 г. е подписан договор за продажбата на дела на Булгартабак холдинг в тютюнопреработвателното дружество "Първомай-БТ" АД. Новият собственик на 85,68% от капитала на дружеството е ЕТ "Заара-Янчо Иванов". Купувачът се класира на първо място в конкурса, а договорената покупна цена е 390 000 лева. 
На 25 януари 2005 г. ДПС публично обявява решението си да прекрати процедурата по приватизацията на фабриките от "Булгартабак холдинг". На специално свикан брифинг в парламента от ДПС заявяват, че трябва да започне нова процедура за приватизацията на цигарените фабрики.
На 2 март 2005 г. Втората по големина компания за производство на цигари - Бритиш американ табако (БАТ) се отказва окончателно от участие в приватизацията от Булгартабак. Месец преди това договорът с БАТ за покупката на трите най-печеливши фабрики на Булгартабак е пред финализиране, когато "заради безизходното положение, създадено от българското коалиционно правителство" БАТ се отказа от офертата си за 200 млн. евро. Главният изпълнителен директор на английската компанията Пол Адамс опровергава в изявление предположенията на депутати от ДПС, че компанията може пак да се включи в евентуална нова процедура за приватизацията на българския тютюнен холдинг.


2002 г.
С указ на президента е връчен орден "Стара планина" на Ген. Джоузеф Ралстън, върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа за извънредно големи заслуги за активизиране на военното сътрудничество между българската армия и обединените въоръжени сили на Североатлантическия пакт.


2000 г.
Председателят на парламентарната Комисия по външна политика и интеграция Асен Агов заявява по БНТ, че ако ЕС не отмени шенгенските ограничения за българите, България трябва да се оттегли от участието си в Пакта за сигурност в Югоизточна Европа.
На 26 март 1995 г. в люксембургското градче Шенген седем страни членки на ЕС Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия подписват споразумение, премахващо контрола по границите помежду им. Съставен е списък от държави, чиито граждани се смятат за нежелани и за които има по-строги визови изисквания. В този списък влиза и България (черен шенгенски списък).


1995 г.
В България са проведени избори за местни органи на властта, които коалицията на БСП печели убедително - 76,86 % от гласовете - 196 кметове на общини, 40, 9% от гласовете за общински съветници - 3299 мандата.


1992 г.
С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за "предател".
Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика. 
През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет. През декември 1989 г. влиза като депутат в VII Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион. Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр. Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.). Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.), на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.Той е почетен член на Ротъри клуб - Ню Йорк.


1989 г.
В периода 29 - 30 октомври в Кувейт се провежда среща на заместник-председателя на Министерския съвет Георги Йорданов (външният министър Петър Младенов официално е обявен за болен) и турския външен министър Месут Йълмаз по въпроса за съдбата на българските турци. Подписано е комюнике с уговорка, че ще има нова среща в Кувейт през ноември същата година, но събитията в България я осуетяват.


1981 г.
В периода 26 - 29 октомври на посещение в България е президента на Сирия Хафез ел Асад. Подписани са спогодби за икономическото и научно-техническото сътрудничество.


1980 г.
Приет е закон за прокуратурата на НР България.
Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военноокръжни прокуратури и районни прокуратури.

1964 г.
Ръководството на БКП обсъжда предложението на министъра на външните работи Иван Башев за разрешаване (за първи път след 1950 г.) изселването на желаещите български турци - искане, което Турция многократно поставя пред България.
Иван Башев е роден на 11 февруари 1916 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1943 г. Като студент участва активно в борбите на БОНСС (1936-1943 г.). През 1943 г. е интерниран в концлагера “Еникьой”. Член е на БКП от 1946 г. Член е на Изпълнителния комитет и секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж в периода от 1948 г. до 1951 г. Член е на Съюза на народната младеж, а след това е член и секретар на ЦК на ДСНМ (1951-1956 г.). Началник на управление и първи заместник-министър е на просветата и културата (от 1957 до 1961 г.). Заместник-министър на външните работи от 1961 г. до 1962 г. Член е на ЦК на БКП (1962-1971 г.). Народен представител в IV (1962-1965 г.), V (1966-1971 г. ) и VI (1971 г.) НС. 
Иван Башев е министър на външните работи в правителство № LXX на Тодор Живков (първи кабинет) в периода от 26 ноември 1962 г. до 12 март 1966 г., и в правителство № LXXI на Тодор Живков (втори кабинет) от 12 март 1966 г. до 9 юли 1971 г. Оглавява същото министерство и в правителство № LXXII на Станко Тодоров (първи кабинет) от 9 юли 1971 г. до 13 декември 1971 г. (на тази дата загива).
Редактор е на бюлетина “Младежки седмичен преглед” (1942-1943 г.). Редактор-уредник е на в. “Народна младеж” (1953-1955 г.). Сътрудничи във в. “Академик” (1936-1939 г.), в. Жар (1936 г.).


1963 г.
Публикуван е Закон за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване.
Законът е приет от 4-о Народно събрание, четвърта сесия, второ заседание, на 23 октомври 1963 г. 

1952 г.
Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов. Той е осъден на 12 г. строг тъмничен затвор за "шпионаж". 74-годишният Романов умира в затвора на 8 януари 1953 г.


1912 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.
Борис III e цар на българите от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден в София на 30 януари 1894 г. Получава веднага титлата княз Търновски. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война и в Междусъюзническата война. След въвличането на България в Първата световна война известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III.


1912 г.
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Високата порта иска примирие, но българското правителство не отговаря на предложението под натиска на царя. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.


1862 г.
Тържествено е осветена църквата “Св. Богородица” в Бобошево.


1859 г.
Архимандрит Партений Зографски е ръкоположен за епископ Полянински. Решението да се назначи българин за епископ в Кукуш е продиктувано от желанието на Патриаршията да неутрализира разширяващото се влияние на униатството сред българското население в Македoния.
Партений Зографски (Партений Нишавски) e висш духовник и книжовник. Роден e през 1818 г. в с. Галичник, Дебърско (дн. в Република Македония). Образованието си получава в гръцки училища в Солун и Цариград. Приема монашество в Зографския манастир, след което продължава да учи в Духовната семинария в Киев и Духовната академия в Москва. През 1852 г. открива богословско училище в Зографския манастир и сам учителства в него. В следващите години продължава учителската си дейност в Духовната семинария на о. Халки и в българското училище в Цариград. Въздигнат в епископски сан през 1859г. и в това си качество се противопоставя на униатското движение в Кукушко. За тази му дейност е заточаван по искане на Патриаршията, но без резултат. През 1867 г. е назначен за митрополит на Нишавската (Пиротска) епархия. Вместо да изпълнява нарежданията на Патриаршията, той полага грижи за развитието на българското просветно дело и води борба против сръбската пропаганда. Включва се и в борбата за извоюване на църковна национална независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) остава на своя пост до октомври 1874 г.
Освен като църковен деец Партений Зографски развива активна дейност и като книжовник. Сътрудничи на голям брой български вестници и списания, издава църковни съчинения, съдейства за изпращане на млади българчета да се учат в Русия и пр.

 За събитията от този ден в българската история припомня агенция "Фокус".