На 28 октомври 1877 г. след продължителен артилерийски обстрел, руските войски под командването на ген. Иосиф Владимирович Гурко, принуждават турските части при с. Телиш да капитулират. С превземането на село Телиш Плевенският гарнизон на Осман паша е окончателно обкръжен. През 1902 г. в Стара Загора излиза първият брой на в. "Земеделско знаме", орган на БЗНС.

През 1916 г. в периода 28 октомври - 11 ноември, по време на Първата световна война, руски военни части извършват опит за контраофанзива в Северна Добруджа, отблъснати са от българските войски. На този ден през 1944 г. в Москва България подписва споразумение за примирие с Англия, САЩ и СССР. Към средата на септември 1944 г. България се намира в състояние на война както със страните на антифашистката коалиция, така и с доскорошните си съюзници от Тристранния пакт. 

На този ден са родени: Драган (Димитър) Кириаков Цанков - български общественик, политик, публицист, 1828 г., д-р Стефан Костов Сарафов - български лекар и общественик, 1866 г., Евтим Михалушев Евтимов - български поет, 1933 г.,
1704 г. Тодор Петров Икономов (Тодор Икономпетров Тодоров) - български възрожденски просветител, обществен деец, публицист и естет, 1892 г. На тази дата умира Христо Георгиев Попов - български офицер. Един от четиримата българи, получили първи офицерски чин след Освобождението. 


2013 г.
20 студенти и докторанти обявяват безсрочна окупация на 321 аудитория на Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, настоявайки за подобряване на управленския капацитет, оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии, оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените, както и повишаване на образователния стандарт и фиксирани семестриални такси за периода на обучение на всеки випуск.



2011 г.
С указ е награден с орден "Стара планина" втора степен проф. Петър Луканов Вълчев - за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата.


2006 г.
В Университетската болница в Пловдив за първи път в България се провежда витреоретинална операция на живо. 
Доцент Йорг Шмид от Университетска очна клиника “Марбург” оперира трима пациенти с ретинна патология. Операцията се предава на живо чрез специална видеовръзка и по този начин много офталмолози от България успяват да я проследят. Доц. Шмид обяснява всяко свое действие по време на операцията, а освен това българските специалисти имат възможност да задават и въпроси.


2003 г.
С указ е награден с орден "Стара планина" първа степен Урсула Зайлер-Албринг, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България.


2002 г.
На срещата на високо равнище в Копенхаген на Европейския съюз със страните кандидатки за членство в съюза България получава обещание за пътна карта за присъединяването, която да очертае необходимите реформи във времето до 2007 г.


1997 г.
В България пристига италианският президент Оскар Луиджи Скалфаро, който обсъжда помощта, която Италия може да окаже на България.


1992 г.
Министър-председателят Филип Димитров иска от парламента вот на доверие и получава подкрепата на 111 депутати, но срещу него гласуват 120. При това положение министър-председателят се принуждава да подаде оставка. Новите кандидатури за премиер на Светослав Лучников и Йордан Соколов не са приети.


1983 г.
В град Гоце Делчев се открива паметник на Гоце (Георги) Николов Делчев - виден деец на македоно-одринското национално революционно движение и ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е на 23 януари 1872 г. в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителства и Д. Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Между двамата се установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Гоце Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Следвайки богатите революционни традиции на българските възрожденски дейци и най-вече на В. Левски, той стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско от османско иго е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му е необходимо да бъде изградена по примера на Апостола гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Проникнат от тази идея, Гоце Делчев заедно с други ръководни дейци на организацията пристъпва към изграждането на революционни комитети. Още в началото на тази си дейност той проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като неоспорим вожд на организацията. През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. През 1896 г. участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Г. Петров изработва програмата и устава на организацията, който предвижда изграждането и на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Гоце Делчев полага големи усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско. През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това довежда до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното и изграждане и укрепване Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Той се мотивира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, както и с обстоятелството, че и международната обстановка в този момент не благоприятства за такова съдбовно начинание. Безсилен да наложи отмяна на взетото вече решение, заедно с Д. Груев успяват да отложат обявяването му за през лятото на същата година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието им да не се позволи концентрирането на големи турски сили в тези райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища. След срещата си с Д. Груев Гоце Делчев продължава с малка чета обиколката си из Македония. На път за среща с водителите на Серски революционен окръг през 1903 г. четата му попада в обкръжение в с. Баница и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря на 21 април пада убит. Преждевременната му гибел е една от най-тежките загуби за организацията в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).


1944 г.
В Москва България подписва споразумение за примирие с Англия, САЩ и СССР.
Към средата на септември 1944 г. България се намира в състояние на война както със страните на антифашистката коалиция, така и с доскорошните си съюзници от Тристранния пакт. С подписване на споразумението за примирие се прекратява това уникално състояние. Съгласно това споразумение България се задължава да предостави своите въоръжени сили под ръководството на съюзното (съветското) Главно командване за война срещу Германия, а след приключването на бойните действия армията се демобилизира. Частите, гражданската администрация и всички български граждани се изтеглят от Вардарска Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Българската територия се предоставя за безпрепятствено придвижване на съюзническите войски. Всички фашистки организации се разтурят, а лицата, обвинени във военни престъпления, се предават на съд. Българското правителство се задължават да върне на обединените народи тяхната собственост, както и изнесените от Гърция и Югославия ценности и материали. Същевременно трябва да подпомогне с хранителни и други материали Гърция и Югославия. За изпълнението на тази и други клаузи на съглашението следи Съюзна контролна комисия начело с ген. Бирюзов. Въпреки че воюва срещу Германия, България не получава статут на съвоюваща страна.


1924 г.
В периода 26 - 28 октомври се провежда учредителен конгрес на Демократическия сговор.
Демократическия сговор е българска политическа партия, основана на 10 август 1923 г. чрез сливането на Народния сговор, Обединената народнопрогресивна партия, части от Демократическата партия и Радикалната партия. Правителства: на А. Цанков (1923-26) и на А. Ляпчев (1926-31). През 1932 групата на А. Цанков се отделя в самостоятелна партия - "Народно социално движение". През май 1934 г. е забранена.


1916 г.
В периода 28 октомври - 11 ноември, по време на Първата световна война, руски военни части извършват опит за контраофанзива в Северна Добруджа, отблъснати са от българските войски. 
Първата световна война избухва вследствие на крайно изострените противоречия между Тройния съюз (Германия, Австрия, Италия) и Антантата (Великобритания, Франция, Русия) за сфери на влияние и световно господство.


1915 г.
Атаките на френската 122-ра Пехотна дивизия при р. Черна са отбити от части на 7-а и 11-а Пехотна дивизия.


1907 г.
В периода 26 - 28 октомври в Пловдив се провежда конгрес на одринските благотворителни братства, който се изказва за еволюционна борба и учредява Съюз на одринските благотворителни братства с орган в. "Одрински глас" (от 12 януари 1908 г.) и с Управителен съвет: Христо Господинов - председател, Димитър Попниколов - подпредседател, А. Попкиров - секретар и Ст. Урумов - касиер.


1902 г.
В Стара Загора излиза първият брой на в. "Земеделско знаме", орган на БЗНС.
Всекидневен обществено-политически вестник. Излиза в Стара Загора и София от 1902 г., с прекъсвания (1915–1917, 1923–1925 и 1934–1944 г.). Пръв уредник Д. Драгиев. Редактори: Ал. Стамболийски и Ал. Димитров . Сътрудници: Ц. Церковски, д-р Р. Даскалов, С. Дупаринов, С. Румянцев и др. Гл. ред. за периода 1944–1946: М. Геновски, Ал. Оббов, Ст. Симов и Сл. Пушкаров.


1898 г.
Основано е Софийско унгарско дружество.


1877 г.
След продължителен артилерийски обстрел, руските войски под командването на ген. Иосиф Владимирович Гурко, принуждават турските части при с. Телиш да капитулират. С превземането на село Телиш Плевенският гарнизон на Осман паша е окончателно обкръжен.
Ген. Гурко е руски военен деец, ген.-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. му е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влизало и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът след преминаването на р. Дунав при Свищов се отправил на юг, освободил редица селища, стигнал до Търново и оттам се прехвърлил през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим, водил бойни действия при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник бил принуден да отстъпи към Стара планина и се установил на Шипченския проход. След като укрепил позициите на Шипка, му било поверено командването на руските войски, които водели боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Г. поел ръководството на руската армия по прехвърлянето и през Арабаконашкия (дн. Ботевградския) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 се озовал в София. След това Гурко освобождава Пловдив и превзема Одрин. Със своето бойно майсторство допринася изключително много за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорява подписването на Санстефанския мирен договор от 1878 г.