Косовската операция в хода на Втората световна война, сватбата на цар Борис III. Това са част от събитията, с които се свързва датата 25 октомври в българската история.

На тази дата в 1944 г. Втора армия започва Косовската операция. С овладяването на долината на р. Морава и прекъсването на маршрута Солун - Ниш - Белград, 2-ра армия поставя в тежка ситуация германските войски от група армии „Егея". Единственият път за изтегляне е през Скопие, Прищина и Сараево. „Проникването на настъпващите българи през Куршумлия и Косово поле би означавало гибелта на групата армии" - отбелязва генерал Ерих Рихберг. Значението на Косово поле се отчита и от българското Главно командване. То възлага на 2-ра армия провеждането на нова настъпателна операция- Косовската. За овладяването на Косово поле армията съсредоточава усилията си в направлението на Подуево - Прищина, където настъпват три пехотни дивизии и Бронираната бригада, а с една пехотна дивизия настъпва в направлението Лесковац - Лебане - Прищина. За операцията армията разполага със 78 000 души, 63 танка, 316 оръдия и 300 минохвъргачки. Операцията започва на 25 октомври, но поради ожесточената съпротива до края на месеца първоешелонните дивизии на 2-ра армия не могат да постигнат сериозен успех и да овладеят Подуево - ключа към Косово поле.

На тази дата в 1930 г. по католически ритуал в катедралата “Св. Франциск" в Асизи, Италия, цар Борис ІІІ се венчава за Йоанна Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ. На 31 октомври бракът е потвърден и с православна церемония в катедралата “Св. Александър Невски" в София.
Навършват се 109 години от смъртта на Тодор Бурмов - обществен, политически и държавен деец, книжовник, действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). 



2011 г.
Централната избирателна комисия още не е изнесла данни за получените жалби от граждани, които са лишени от правото да гласуват.



2011 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Илхам Алиев – президент на Азербайджанската република - лента „за изключително големите му заслуги за развитието и сътрудничеството между Република България и Азербайджанската република“
2. Данаи-Магдалини Куманаку – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България - първа степен „за цялостния ѝ принос за развитието и задълбочаването на българо-гръцките отношения в областта на политиката, икономиката и културата, както и по повод окончателното ѝ отпътуване от страната“


2005 г.
Главният прокурор на Република България Никола Филчев иска депутатския имунитет на Стефан Софиянски по повод провеждащото се разследване срещу него във връзка с делото за злоупотреби с власт.


1978 г.
В Мапуту е подписан договор за дружба и сътрудничество между Народна Република България и Народна Република Мозамбик. Двете страни се договарят да развиват и задълбочават взаимноизгодното си сътрудничество в различните области на икономиката им, в науката, изкуството и пр. Договорът е сключен за срок от 20 г.


1983 г.
На 25 и 26 октомври в Лондон се провеждат политически консултации между министерствата на външните работи на България и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

1969 г.
В периода 20 – 25 октомври министър-председателят на Финландия Мауно Койвисто е на официално посещение в България.


1965 г.
Подписана е спогодба за стокообмен и плащания с Унгария за периода 1966-1970 г.


1948 г.
Издадена е инструкция на ЦК на БРП (к) за прочистване на партийните организации от "чужди и кариеристични елементи".


1944 г.
Приета е наредба-закон за разпускане на старите кметства и за организиране на временни общински управи.


1944 г.
Втора армия започва Косовската операция.
С овладяването на долината на р. Морава и прекъсването на маршрута Солун - Ниш - Белград, 2-ра армия поставя в тежка ситуация германските войски от група армии „Егея". Единственият път за изтегляне е през Скопие, Прищина и Сараево. „Проникването на настъпващите българи през Куршумлия и Косово поле би означавало гибелта на групата армии" - отбелязва генерал Ерих Рихберг. Значението на Косово поле се отчита и от българското Главно командване. То възлага на 2-ра армия провеждането на нова настъпателна операция- Косовската. За овладяването на Косово поле армията съсредоточава усилията си в направлението на Подуево - Прищина, където настъпват три пехотни дивизии и Бронираната бригада, а с една пехотна дивизия настъпва в направлението Лесковац - Лебане - Прищина. За операцията армията разполага със 78 000 души, 63 танка, 316 оръдия и 300 минохвъргачки.
Срещу тях в района на Подуево и Прищина се отбраняваха подразделения от 91-ви и 22-ри немски корпус, обединени в бойна група „Лангер", и 21-ва албанска СС дивизия „Скендербег". Германците предвиждат да усилят отбраняващите се с изтеглящи се подразделения, но да задържат максимално време в свои ръце Косово поле. Операцията започва на 25 октомври, но поради ожесточената съпротива до края на месеца първоешелонните дивизии на 2-ра армия не могат да постигнат сериозен успех и да овладеят Подуево - ключа към Косово поле.


1938 г.
Опозицията в XXIV ОНС успява да организира бламиране на безпартийното правителство, като изказва недоверие на двама от министрите.


1931 г.
В периода 20 - 25 октомври в Цариград е проведена II Балканска конференция за сътрудничество. Българската делегация е водена от Янко Сакъзов.


1930 г.
По католически ритуал в катедралата “Св. Франциск" в Асизи, Италия, цар Борис ІІІ се венчава за Йоанна Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ. На 31 октомври бракът е потвърден и с православна церемония в катедралата “Св. Александър Невски" в София.

Борис III (католическо име: Борис Луи Роберт Пиер Станислав) е роден на 30 януари 1894 г. в София. Български цар е от 1918 г. до 1943 г. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат на Кирил Преславски. При раждането си е награден с ордена "Св. Александър" I степен, както и с I и IV степен на военния орден "За храброст". През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра - негов кръстник е руският император Николай II. Завършва гимназия в София през 1912 г. Посещава Санкт Петербург и Киев (1911 г.), където е награден с най-високия руски орден "Св. Андрей Първозваний" с брилянти. През 1911-1912 г. пътува с научна цел във вътрешността на Мала Азия, по крайбрежието на Средиземно море и на Канарските о-ви. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, както и на много видни чуждестранни гости. Взема участие в Балканската война със VII Рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат: княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в най-сложните и тежки години от историята на Третото българско царство. След първата световна и Ньойския договор (1919 г.), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. (преврат за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка "Народен сговор" с подкрепата на двореца). Цар Борис III обаче успява да постигне вътрешнополитическо спокойствие в страната, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Носител е на френския орден на Почетния легион (3 пъти), на английския кралски викториански орден, на белгийския орден "Леополд", на немския домашен рицарски орден "Св. Хубертус", на "Червен орел" (Прусия), на руския орден "Св. Анна", на румънския "Карол III", отличия на Италия, Австрия, Полша и др. Умира при неизяснени обстоятелства на 28 август 1943 г. В София. Погребан е в Рилския манастир.


1925 г.
Създават се Независими работнически професионални съюзи с орган в. "Единство" под контрола на нелегалната БКП.


1916 г.
Части на 1-ва пехотна софийска дивизия овладяват Черна вода (Румъния).


1915 г.
Български войски влизат в Алексинац (Сърбия) и заедно с германски съединения овладяват долината на р. Морава.


1908 г.
Провеждат се избори за депутати за Отоманския парламент. Избрани са четирима български депутати: от Съюза на българските конституционни клубове - Тодор Павлов (Скопие) и Панчо Дорев (Битоля), а от привържениците на Яне Сандански - Димитър Влахов (Солун) и Христо Далчев (Сяр).


1878 г.
Учредено е дружество на Червения кръст в Сливен.
След Освобождението на България от турско робство съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г. са създадени Княжество България (васално на турския султан) и автономната област Източна Румелия в рамките на империята. И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 г. се учредяват първите червенокръстки дружества. През месец май в София е създадено Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени с председател софийския митрополит Мелетий. В него се включват и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В. П. Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков - главен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20-ти септември 1885 г. е създадена и Националната организация с председател митрополит Климент. Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз – Александър Батемберг, който взема БЧК под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20-ти октомври 1885 г. От учредяването си Българският Червен Кръст има 15 председатели - важни фигури в обществения живот на страната: митрополит Мелетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, проф. д-р Стоян Саев и Христо Григоров.


1872 г.
Васил Левски утвърждава комитета в Пазарджик за окръжен център.


1859 г.
Княз Никола Конаки-Богориди полага основния камък за новата българска църква в Цариград. Тържественият молебен е направен лично от патриарх Кирил.