. Етрополе получава свободата си на тази дата през 1877 година (12 ноември по стар стил). В града влиза отрядът на ген. Гурко по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Година по-късно, след издадена смъртна присъда от Военния съвет на въстаниците, е убит Стоян Войвода. Със своите 400 четници комитата напада турския гарнизон при Кресненските ханове, след което започва въстанието, наречено Кресненско-Разложко (1878 г.). 1916 г.
В хода на Първата световна война (1914-1918 г. ) Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и руските войски в Северна Добруджа. 
След разгрома на Румъния през 1916 г. от войските на Тройния съюз Северна Добруджа е превърната в окупирана от Германия област. С декрет на германския кайзер от 12 януари 1917 г. цяла Румъния, в това число и Северна Добруджа, преминава под управлението на германския главнокомандващ на Балканите. 
Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България. Годината е 1929-а...
На 24 ноември са родени: генерал Радко Димитриев, художникът Цанко Лавренов, поетът Никола Вапцаров. 
На 24 ноември умират: генерал-майор Иван Сарафов, оперната певица Катя Попова.


2005 г.
С 303 гласа „ЗА”, 1 - „ПРОТИВ” и 0 – „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” сенатът на Испания ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Камарата на представителите го приема на 14 декември, а на 21 юни 2006 г. Договорът е внесен в ЕП.


2003 г.
Президентът на Р България награждава с Орден «Стара планина»:
1. Вайра Вике-Фрайберга, президент на Република Латвия - лента
2. Имантс Фрайбергс, съпруг на президента на Република Латвия - първа степен


2001 г.
На среща в Боровец, проведена между 24 и 25 ноември, НДСВ оповестява решението си да се пререгистрира по Закона за политическите партии.
НДСВ е политическа формация, учредена на 8 април 2001 г. от Симеон Сакскобургготски. На 28 април същата година изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище" под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г. На 6 април 2002 г. НДСВ е преобразувано в политическа партия с лидер Симеон Сакскобургготски.


1990 г.
Взето е решение за създаването на Български Бизнес Блок (БББ). Учредителният му конгрес се свиква на 10 декември същата година. Български Бизнес Блок (БББ) е регистриран на 22 януари 1991 г. До 1997 г. съществува като единна политическа формация. На 2 ноември същата година се свикват два паралелни конгреса - в София и Варна, които избират и двама отделни лидери на партията: в София - Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния лидер Жорж Ганчев. От този момент БББ е разделен на две. Парламентарно представен е в ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. След разцеплението на партията губи парламентарната си група в Народното събрание и депутатите и участват в него като независими.


1962 г.
Общото събрание на БАН избира акад. Тодор Павлов, ръководил в продължение на 15 години академията, за нейн почетен председател. За председател на БАН е избран акад. Любомир Кръстанов - виден учен- геофизик. Той получава ранг министър и е включен в правителството. 
Тодор Димитров Павлов е български философ марксист, литературен критик, академик (1945 г. ). Член е на много чуждестранни научни дружества и академии. Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 г. в Щип. През 1914 г. завършва философия и педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Учителства в различни градове на България. В навечерието на Септемврийския бунт (1923 г. ) е арестуван. В началото на 1924 г. е избран в ръководството на Партията на труда - легална форма на забранената БКП (т. с. ). Организира и председателства Витошката партийна конференция на БКП (т. с. ). Участва в организирането на атентата в църквата “Св. Неделя" през 1925 г. Впоследствие емигрира в СССР. Завръща се в България през 1936 г. и се отдава на публицистична дейност. Проявява се като централна фигура на марксисткия теоретичен фронт. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е регент на България (заедно с В. Ганев и Цв. Бобошевски) (1944-1946 г. ). Председател е на БАН в периода 1947-1962 г. , след което е почетен председател. Тодор Павлов умира на 8 май 1977 г. в София.


1944 г.
В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) с "Прокламация към българския народ" Министерски съвет обявява, че първият период от войната на България срещу Германия е завършил успешно. 
На същия ден 9-та пехотна дивизия от Втора българска армия започва преследване на противника към Рашка и Нови пазар.


1940 г.
В хода на Втората световна война (1939-1945 г. ) Бенито Мусолини предлага на България да подпомогне италианската военна операция срещу Гърция като обещава да предаде на България Западна Тракия.


1940 г.
Съветският главен секретар на Народния Комисариат по външните работи Аркадий Соболев пристига в София и предлага гаранционен пакт, като СССР открие свои военноморски бази в Бургас и Варна. Правителството отклонява предложението, тъй като се опасява от "балтизация" на страната. Комунистите организират подписка в подкрепа на предложението (Соболева акция), останала без последствия. 
Предложението на Аркадий Соболев остава в историята като “Соболева акция”. То представлява всенародно движение, организирано с цел да се окаже натиск върху правителството на Б. Филов (1940–1943 г. ) за приемане на съветското предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ. Аркадий Соболев предлага на българското правителство да подпише пакт, според който СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Наред с това се подчертава готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на черноморското му крайбрежие. Българското правителство се опитва да запази в тайна предложението и го отхвърля. БРП дава гласност на съветското предложение. Масово в страната се организират митинги и събрания, които изпращат резолюции и телеграми до Народното събрание и МС с искания за приемане на пакта. В кампанията се включват и редица други политически партии – "Звено", БЗНС "Ал. Стамболийски", БЗНС "Врабча", БРСДП (о). Движението за сключването на българо-съветския пакт за приятелство и взаимна помощ затихва след присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г. ). 


1929 г.
Група софийски радиолюбители излъчва първото радиопредаване в България.


1918 г.
След края на Първата световна война (1914-1918 г. ) Главното командване на Антантата нарежда на българската армия, в качеството й на победена страна във военния конфликт, да напусне Добруджа. Южната част е заета от британски и италиански войски, а северната част - от френски. Българската администрация временно е запазена. В знак на протест министър-председателят на България Александър Малинов подава оставка. Централният добруджански народен съвет се евакуира във Варна и на 27 ноември уведомява правителството, че е готов да поеме управлението на Добруджа, но предложението е отклонено от Малинов. На 12 декември добруджанци отправят молба към Великобритания да установи протекторат над Добруджа. 
Александър Малинов е български политик, държавник, лидер на Демократическата партия в периода 1902-1938 г. Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/днешно Ореховка, Бесарабия), завършва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 г. Той е министър-председател на България в годините 1908-1911 г. , 1918 г. , 1931-1932 г. и едновременно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г. ), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г. , 1918, 1931 г. ); председател на Народното събрание (1931-1934 г. ). Осъден и затворен е в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г. ). Участва в създаването на Демократическия сговор през август 1923 г. В началото на 1924 г. напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др. ). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г. ; 1938 г. ; 1991 г. ) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г. ). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.


1918 г.
Завършва съборът на македонските братства - организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Съборът е организиран от бившия Изпълнителен комитет с председател ген. Александър Протогеров (на снимката) и секретар Георги Попхристов. Взето е решение за неделимост на Македония и присъединяването й към България. Избран е нов Изпълнителен комитет в състав: Иван Кантарджиев (председател), д-р Борис Татарчев и Димитър Михайлов (подпредседатели), Никола Стоянов (секретар), Георги Баждаров (касиер) и Тодор Павлов и д-р Кръстьо Станишев (съветници).


1916 г.
В хода на Първата световна война (1914-1918 г. ) Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и руските войски в Северна Добруджа. 
След разгрома на Румъния през 1916 г. от войските на Тройния съюз Северна Добруджа е превърната в окупирана от Германия област. С декрет на германския кайзер от 12 януари 1917 г. цяла Румъния, в това число и Северна Добруджа, преминава под управлението на германския главнокомандващ на Балканите. 
По силата на предварителния договор от 5 март 1918 г. , сключен между Централните сили и Румъния, в Северна Добруджа се установява Кондоминиум над Северна Добруджа. Това положение се потвърждава и от Букурещкия мирен договор 1918 г. България продължава да настоява Северна Добруджа да и бъде предадена, тъй като тази територия е преминала към Румъния през 1878 г. след подписването на Санстефанския мирен договор. Германия, Австро-Унгария и Турция не възразяват срещу това, но настояват за териториални отстъпки в други райони на Балканския полуостров и за икономически облекчения в Добруджа. На 25 септември 1918 г. в Берлин представителите на Германия, Австро-Унгария, Турция и България подписват протокол, според който Северна Добруджа се предава на България безусловно. Този протокол не влиза в сила, тъй като според Версайския мирен договор от 28 юни 1919 г. Северна Добруджа остава в Румъния.


1887 г.
Приет е Закон за изтребление на разбойничеството, насочен срещу политическите опоненти.


1879 г.
Княз Александър I Батенберг разпуска I Обикновено народно събрание и назначава нов временен служебен кабинет от консерватори начело с епископ Климент Браницки (светско име Васил Друмев). 
Васил Друмев е участник в националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (днес БАН) и негов председател (1898 г. ). Роден е в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попаднал под влиянието на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г. ). Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията през 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: избран е за депутат в Учредителното събрание през 1879 г. и в I Велико народно събрание (1879 г. ), oглавява българските правителства в периода 1879-1880 г. и 1886 г. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. застава начело на българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения през ноември 1886 г. Като писател Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г. ). Други популярни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г. ), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г. ) и пр.


1877 г.
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г. ) предният отряд на генерал Гурко освобождава Етрополе (12 ноември по стар стил), от където в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана, през Арабаконашкия проход.


1841 г.
В писмо до Георги Казаков, Васил Априлов осъжда организирания от капитан Васил Вълкович Браилски бунт и съветва сънародниците си да не правят нови заговори, а да насочат усилията си за просветата на народа. 
Капитан Васил Вълкович ръководи Първия Браилски бунт (1841 г. ), чийто участници се опитват да използват влошеното външно и вътрешно политическо положение на Османската империя, след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война през 1839 г. , за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърляне на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е и необходимото оръжие. Бунтът е обявен в Браила в началото на юли 1841 г. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти. При сблъсък между румънските граничари и българските четници загиват около 80 души от българите, а останалите са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.

За събитията на този ден в българската история припомня агенция "Фокус".