Навършват се 122 години от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, завладяването на Ниш по време на Първата световна война, и превземането на Драма в хода на Балканската война. Това са част от събитията, с които се свързва датата 23 октомври в българската история.

На тази дата в 1893 г. в Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни инициатори са Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават в пределите на Османската империя. На тази дата в 1915 г. по време на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери. На 24 октомври българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври - Алексинац.

В хода на Балканската война през 1912 г. Кърджалийският отряд превзема Драма. На същата дата 7-ма пехотна дивизия овладява Демирхисар.




2011 г.
В България преминава първият тур на президентските избори и местните избори. Много хора и организации поставят под въпрос честността на изборите. За президент на Р България е избран Росен Плевнелиев с приблизително 76% от гласовете на гласувалите гласоподаватели.

2006 г.
Управителният съвет на „Булгартабак холдинг” АД одобрява Стратегия за публично предлагане на акциите от капитала на „Пазарджик-БТ” АД, които са собственост на холдинга. Стратегията е във връзка с решение на Надзорния съвет на „Булгартабак холдинг” за продажба на акциите в капитала на пазарджишката фабрика, по препоръка на консултантите по преструктурирането на холдинга (консорциумът Адвокатско дружество „Събев и съдружници” – „Евро-финанс” АД – „Балканска консултантска компания” ООД), съобщиха от компанията. 
Притежаваните от холдинга 172 650 акции (или 85.24% от капитала) на „Пазарджик-БТ” ще бъдат предложени в един пакет в рамките на смесен закрит аукцион на Българската фондова борса на 21 ноември 2006 година. В рамките на една пазарна партида (лот) „Булгартабак холдинг” ще продаде всичките си акции от капитала на пазарджишкото предприятие. Купувачът ще трябва да плати минимална цена от 8.456 лева за всяка от акциите в пакета, или общо 1 460 000 лева.

2006 г.
Столичният общински съвет отменя решението си за затваряне на сметището в Суходол. По този начин е изпълнено и последното изискване на Министерството на околната среда и водите, за да се направят необходимите проучвания и ако е възможно да се издаде разрешително за отваряне на сметището.

2001 г.
Официално е представена управленската програма на правителството на Симеон Сакскобургготски, озаглавена "Хората са богатството на България". Според нея растежът на БВП трябва да бъде 5-7 % годишно, всяка година в българската икономика да бъдат привличани около 1-1 200 000 000 долара, да бъдат намалени преките данъци, а до края на мандата да бъдат създадени нови 150 000 работни места. Като приоритетни отрасли са определени комуникациите, новите технологии, селското стопанство, туризмът, търговията.

2000 г.
На Антониу Аугущу Карвалю де Фарид – извънреден и пълномощен посланик на португалската република в Република България, е присъден орден „Стара планина” - първа степен


1999 г.
След втория тур на местните избори в България става ясно, че в 14 областни центрове кметовете ще бъдат от БСП (или подкрепени от нея), 11 - от СДС, а 2 - от Евролевицата.


1998 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на:
Любомир Далчев – първа степен и Д-р Херонимо Лопес Мартинес, президент на националния комитет за антарктически изследвания на Кралство Испания и председател на испанската антарктическа програма – втора степен


1991 г.
Завършва официалното посещение на президента Желю Желев в Москва. По време на визитата българският президент и Борис Елцин подписват Декларация за отношенията между България и Руската федерация.


1982 г.
Край Петрич е открит Национален парк-музей "Самуилова крепост".


1967 г.
В България гостува вселенският патриарх Атинагорас.


1939 г.
Съставен е Четвърти кабинет на Георги Кьосеиванов. Правителството оповестява решението си да следва политика на неутралитет по време на Втората световна война (1939-1945 г.), както и да поддържа добри и приятелски отношения с Великите сили и другите страни.


1916 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) Четвърта пехотна дивизия овладява Меджидие (Румъния).


1915 г.
Войските на 8-а пехотна тунджанска и 9-а пехотна плевенска дивизия овладяват Ниш. Първа в града влиза 5-а рота от 10-и пехотен родопски полк с командир Михаил Проданов.


1915 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери. На 24 октомври българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври - Алексинац.


1912 г.
В хода на Балканската война Кърджалийският отряд превзема Драма. На същата дата 7-ма пехотна дивизия овладява Демирхисар.


1906 г.
Съставен е кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Петков.


1893 г.
В Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни инициатори са Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават в пределите на Османската империя. 


1884 г.
Провеждат се общи избори за Областно събрание в Източна Румелия. Те са спечелени от Народната партия с помощта на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. 


1861 г.
Българите в Русе избират свое общинско ръководство. То има за задача да управлява града и епархията, да събира данъците, да се грижи за църквите и училищата. Ръководството на общината е поето от свещеник Нил Изворов. 


1857 г.
Излиза последният брой на в. “Българска дневница” (първия вестник на Г. С. Раковски). За пръв път вестникът излиза на 26 юни същата година. Издаван е в гр. Нови Сад (Австро-Унгария) от сръбския публицист д-р Д. Медакович. През април с. г. излиза пробен брой на "Дневница", а през август - приложението за литература и език - "Дунавски лебед". Вестникът е начален етап от развитието на революционната линия в българската публицистика.

За събитията от този ден припомня агенция "Фокус".