Катедралният храм "Свети Александър Невски" чества своя патронен празник. Най-голямата православна катедрала на Балканите събира под купола си над 5 хиляди души.
На тази дата жестоко е потушен поредният опит на българите от Берковско, Пиротско и Белоградчишко да се надигнат срещу османската власт, след като са разгромени в Чипровската клисура. Водачите на въстанието бягат към Влашко и Сръбско.
През 1980 година Италия е разтърсена от силно земетресение, при което загиват над 3000 души.
2009 г.
Йорданка Асенова Фандъкова полага клетва за кмет на Столична община, с което става първата жена на този пост. По професия тя е учител. Член е на ПП ГЕРБ. За периода 2005-2009 г. е заместник-кмет на Столичната община. От 27 юли 2009 г става министър на образованието, младежта и науката. На 15 ноември 2009 година спечелва изборите за кмет на Столичната община.
Дават се български имена на множество географски обекти (н. Студена, н. Радуил, н. Устина), които се намират на Антарктическия полуостров.
1999
Приключва тридневното официално посещение на президента на САЩ Бил Клинтън в България. Това е първата визита на действащ американски президент в страната. Клинтън се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с председателя на парламента Йордан Соколов. Двамата с Петър Стоянов отправят послания към българския народ на митинг пред храм-паметника "Св. Александър Невски".
1944
Министерският съвет приема постановление, което предвижда да бъдат освобождавани от наказателно преследване военни, подсъдими по т.нар. Народен съд, ако имат активно участие във войната срещу Германия. Постановлението е по доклад на военния министър Дамян Велчев.
То е обнародвано на 1 декември 1944 г. Целта му е да запази от преследване поне част от кадровите военни, но БРП (к) се противопоставя. От 4 до 7 декември тя организира митинги и демонстрации в цялата страна и на 8 декември постановлението е отменено.
1944
Съюзът на българските писатели изключва 29 от своите членове за "фашистки прояви". Сред тях са Богдан Филов (на снимката), Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински.
1935
Министерството на народното стопанство се разделя на Министерство на търговията, промишлеността и труда и на Министерство на земеделието и държавните имоти.
1935
Започва дейността си 53-тото правителство на Царство България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Това е безпартиен служебен кабинет, който многократно е преустройван.
Георги Кьосеиванов е държавен деец и дипломат. Роден е на 19 януари 1884 г. в Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Работи в българските легации в Рим (1912 г.), Цариград (1913-1915 г.), Берн (1918-1920 г.), Берлин (1920 г.), Париж (1923-1924 г.), управляващ българската легация в Букурещ (1924-1925 г.). От 1925 г. до 1929 г. е в Министерството на външните работи и изповеданията. През 1929-1931 г. е български пълномощен министър в Белград. От 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на А. Тошев (април 1935 г.) става министър на външните работи и изповеданията. От ноември същата година поема и министър-председателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн (Швейцария), на тази длъжност остава до 1 октомври 1944 г. До смъртта си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 г.
1931
Завършва конференция на Централния добруджански акционен комитет. По време на нея се стига до разцепление и се оформят два комитета: първият - от групата на Петър Вичев, Иван Русев и Иван Томов, а вторият (комфракция) - от Иван Георгиев, Асен Панев, Димитър Ганев.
Централният добруджански акционен комитет е учреден в края на ноември 1929 г. в София. Той е основан от група леви дейци начело с д-р Петър Вичев, отстранени от съюза "Добруджа" на неговия 13-ти конгрес (от 8-10 ноември, Разград).
1921
Правителството учредява Комитет по проблемите на руските бежанци в състав: митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 000 000 лв. за издръжката на 3000 руски деца.
Като резултат от Гражданската война в Русия, от 1919 г. до края на 1923 г. в България пристигат над 35 000 руски бежанци. Настаняването им в страната става без споразумения и под натиска на Съглашенската комисия и на ОН. Съгласно клаузите на Ньойския договор България е разоръжена и няма право да държи на територията си въоръжена сила. Ето защо войниците и офицерите от руската армия формално са разоръжени и допуснати в качеството им на “бежанци” на базата на специално съглашение, подписано между българското и южноруското правителство. До средата на 1923 г. емигрантите се издържат със средства от френското правителство и от руски държавни финанси отпреди 1917 г., останали в чужбина. Под влияние на Върховния комисариат по въпросите на бежанците към ОН в края на 1922 г. в България се създава специализирана държавна институция, занимаваща се с проблемите на русите – Комитет за руските бежанци, подчинен на Министерството на външните работи и изповеданията и със смесен българо-руски състав на служителите му. Българската държава заделя от бюджета си по около 11–12 000 000 лв. годишно, което съставлява над 2/3 от всички суми, необходими за издръжка на нуждаещите се руски емигранти. България се присъединява към инициативите на ОН за урегулирането на юридическия статут на руските бежанци. На базата на Съглашението от 12 май 1926 г. тя им издава Нансенови паспорти, осигуряващи им право на свободно излизане и влизане в приелата ги страна при наличие на съответна редовна виза. Парламентът одобрява и приетата през октомври 1933 г. Конвенция за международния статут на руските бежанци, регламентираща правата им на труд, образование на родния език и други. На базата на специални облекчения за приемането на българско поданство до началото на 1940 г. 5253 руси стават български граждани. Същевременно е изградена и мрежа от руски обществени организации. В края на 20-те години техният брой е 80, до 1944 г. достига над 100. Сред тези организации са Съюзът на руските инвалиди, Руският Червен кръст, Дружеството за осигуряване на висше образование на руските младежи зад граница и други.
1916
В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа софийска дивизия и 12-пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ (5 декември по нов стил).
Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на река Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Дунавската армия получава задача да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а германска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. На същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени ешелонните съединения, 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ. Форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово.
1916
Поради конфликт с фелдмаршал Макензен, командващият Трета армия генерал-лейтенант Ст. Тошев е сменен с генерал-лейтенант Стефан Нерезов.
Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Учи във военното училище в София и във Военната академия в Торино. След включването на България в Първата световна война е назначен за главнокомандващ 9-та пехотна Плевенска дивизия, която под негово ръководство става най-добрата дивизия в българската армия. В края на войната Стефан Нерезов командва Първа армия. От 1919 г. до 1920 г. той е началник–щаб на Българската армия.
1877
На 23 ноември (11 ноември по стар стил) в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд разбива турската отбрана при село Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград). За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влиза и Българското опълчение) на генерал Й. В. Гурко, за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд.
От 31 октомври 1877 г. за командващ на отряда е назначен генерал Йосиф Гурко. Планът за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София е одобрен на 7 ноември 1877 г. от император Александър II.
През 1877-1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина през 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).
Източник: Агенция "Фокус"
|
