Овладяването на Кубадинската позиция в хода на Първата световна война, празникът на град Кърджали. Това са част от събитията, с които се свързва дата 21 октомври в българската история. На тази дата в 1916 г. след тридневни боеве 3-а армия овладява Кубадинската позиция. След двучасова артилерийска подготовка в 9,00 ч на 19 октомври започва атаката на Кубадинската позиция. В участъка на пробива 217-а германска пехотна дивизия и германската бригада „Боде" първоначално са спрени пред предната позиция. Когато конната дивизия на ген. Ив. Колев (действаща спешена) овладява предната позиция в своя участък, отбраняващите се пред германците започват да се изтеглят. През този ден успех постига и левият фланг на 1-ва пехотна софийска дивизия. Решителни за операцията са действията на 20 октомври. Конната и 1-ва пехотна дивизия първи пробиват главната позиция. Техният успех е използван от 6-и турски корпус, 4-а пехотна преславска дивизия и германските войски, които нанасят сериозно поражение на противника в своите полоси. Този ден частите на 4-а пехотна дивизия пленяват около 2300 противникови бойци и командири. На 21 октомври атаките продължават по целия фронт. Използвайки резултатите от огъня на артилерията, 4-а пехотна дивизия изтласква отбраняващите се руска и сръбска дивизия и се вклинява дълбоко в центъра на противниковата отбрана. Генерал Ст. Тошев, маневрирайки умело с резерви и артилерия, усилва турския корпус и 1-ва пехотна дивизия, които до края на деня овладяват цялата позиция. Успешно се развива настъплението и в Източния сектор. Разбитите противникови войски, като оставят силни заслони, започват организирано оттегляне. През 1937 година денят официално е обявен за Празник на Кърджали.
На тази дата в 1858 г. е роден Димитър Николов Петков - български общественик, държавник и журналист. Участва в Руско-турската война. През 1881 г. води борба срещу пълномощията на княз Александър Батенберг, заради което е осъден на доживотен затвор. Избран е за депутат през 1884 г., един от лидерите на Народнолибералната партия. 
На 21 октомври 1980 г. умира Вълко Вельов Червенков – български общественик, политик и държавник, функционер на БКП, министър-председател на България (1950-1956 г.) и генерален секретар на БКП (1950-1954 г.).


2011 г.

Асоциацията на европейските журналисти в България излиза със свое становище по повод предстоящите президентски избори в страната. Твърди се, че: „Неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, предизвиква сериозно съмнение относно честността на кампанията за президентските и местните избори на 23 октомври. Асоциацията на европейските журналисти-България изразява притеснението си, че възможността за безплатни медийни изяви на участниците в изборите бе силно ограничена. Присъединяваме се към заключението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), според което „платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота. Загриженост буди и фактът, че в огромната част от случаите читателите, зрителите и слушателите не биха могли да се ориентират дали за участието на определен кандидат е платено на съответната медия, или то е безплатно. Намираме това за некоректно отношение спрямо аудиторията, противоречащо на принципите на журналистическа етика.“ Според анкета на Медиапул.бг 2/3 от гражданите смятат, че изборите за президент в България не са честни и свободни поради насаждане на страх, натиск и всякакъв вид манипулации в полза на управляващите.

2005 г.

Борислав Михайлов е избран за президент на Българския футболен съюз. На 30 януари 2009 година е преизбран отново за този пост, а на 14 февруари 2014 г. бива избран за трети път.

1998 г.

Хуан Антонио Самаранч, президент на Международния олимпийски комитет е удостоен с орден „Стара планина” - първа степен.

1996 г.

Край Ерусалим е открита гора на България, в която символично са посадени 50 000 дръвчета - според броя на спасените от унищожение български евреи по време на Втората световна война.


1991 г.

Президентът Желю Желев заминава на официално посещение в Москва, където с Борис Елцин подписва Декларация за отношенията между България и Руската федерация.
Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика. 
През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания. 
След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.
През декември 1989 г. влиза като депутат в VII Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. 
След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.
Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).
Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.). Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.Той е почетен член е на Ротъри клуб - Ню Йорк.

1978 г.

Подписан е договор за дружба и сътрудничество с Ангола. Двете страни се договарят за разширяване и задълбочаване на взаимноизгодното си сътрудничество в различните отрасли на икономиката, науката и изкуството. Договорът е сключен за срок от 20 г.


1977 г.

Приключва двудневното официално посещение в България на заместник-федералния канцлер и федерален министър на външните работи на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер.


1976 г.

Завършва Третият конгрес на Съюза на българските писатели.
Този съюз е доброволна идейно-творческа организация на български литературоведи, поети, белетристи, драматурзи и критици. Идеята за учредяване на творческа организация на книжовните дейци възниква след Освобождението. Пръв опит представлява свиканият през 1894 г. събор на български писатели и журналисти по случай 50 години от основаването на първото българското периодическо сп. “Любословие”. През 1902 г. е образувано Дружество на българските писатели и публицисти. СБП се създава с културни и чисто професионални задачи. Към края на 1913 г. наброява 51 члена. Пръв председател е Ив. Ст. Андрейчин. Почетни членове са Ст. Михайловски и Ив. Вазов, който през 1919 г. е избран и за почетен председател. Членовете на СБП са разпределени в 6 секции - “Белетристи”, “Поети”, “Драматурзи”, “Критици”, “Детско-юношески писатели”, “Кинодраматурзи”. Младите писатели, които не са членове на съюза, са организирани в Кабинет на младия писател, който се ръководи от устав, утвърден от Управителния съвет.


1967 г.

Приключва четиридневното официално посещение в България на федералния канцлер на Австрия д-р Йозеф Клаус. Подписан е договор за правна помощ и е договорено сключването на спогодба за икономическо сътрудничество и производствено коопериране.


1964 г.

Подписана е търговска спогодба с Финландия.

1949 г.

Приет е Закон за съдене на членове на правителството, свързан с подготовката на съдебните процеси срещу Трайчо Костов и министрите Иван Стефанов, Манол Сакеларов и Петко Кунин.


1947 г.

В периода 8 - 21 октомври тридесет и девет подсъдими от организацията "Военен съюз" са изправени пред съда. Главният обвиняем ген. Кирил Станчев е осъден на доживотен затвор за създаване на организация с "фашистка идеология" с цел "събарянето, подриването и отслабването на установената власт в държавата".


1925 г.

Гръцката армия преследва чети на ВМРО и навлиза на българска територия, като окупира Петрич. Българската армия не оказва съпротива и се оттегля. Съветът на ОН нарежда на Гърция да се оттегли и да изплати обезщетение от 30 000 000 златни лв. В историята това събитие е познато като “Петричкият инцидент”.


1916 г.

След тридневни боеве 3-а армия овладява Кубадинската позиция. 
След двучасова артилерийска подготовка в 9,00 ч на 19 октомври започва атаката на Кубадинската позиция. В участъка на пробива 217-а германска пехотна дивизия и германската бригада „Боде" първоначално са спрени пред предната позиция. Когато конната дивизия на ген. Ив. Колев (действаща спешена) овладява предната позиция в своя участък, отбраняващите се пред германците започват да се изтеглят. През този ден успех постига и левият фланг на 1-ва пехотна софийска дивизия. Решителни за операцията са действията на 20 октомври. Конната и 1-ва пехотна дивизия първи пробиват главната позиция. Техният успех е използван от 6-и турски корпус, 4-а пехотна преславска дивизия и германските войски, които нанасят сериозно поражение на противника в своите полоси. Този ден частите на 4-а пехотна дивизия пленяват около 2300 противникови бойци и командири. На 21 октомври атаките продължават по целия фронт. Използвайки резултатите от огъня на артилерията, 4-а пехотна дивизия изтласква отбраняващите се руска и сръбска дивизия и се вклинява дълбоко в центъра на противниковата отбрана. Генерал Ст. Тошев, маневрирайки умело с резерви и артилерия, усилва турския корпус и 1-ва пехотна дивизия, които до края на деня овладяват цялата позиция. Успешно се развива настъплението и в Източния сектор. Разбитите противникови войски, като оставят силни заслони, започват организирано оттегляне.

Конната батарея на капитан Георги Векилски с огън „На картеч" отразява контраатаката на 4 румънски дружини при с. Карлъкьой (Румъния).

Издадена е присъда по Деклозиеровата афера - на 8-10 г. затвор са осъдени 14 души - депутати от БЗНС и Народнолибералната партия на Никола Генадиев, видни политически и стопански дейци. На 25 септември 1918 г. те са помилвани от царя, а на 14 ноември 1919 г. Главният военнокасационен съд отменя присъдите им.
По време на Първата световна война Англия и Франция опитват да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914 г. военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове в страната. След като обещаваните от Лондон и Париж териториални отстъпки се оказват недостатъчни за българското правителство, те предприемат друга тактика. През лятото на 1915 г. с материална подкрепа на Англия и Франция в България пристига френският търговец Ф. Деклозиер, който пристъпва към изкупуване на част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. С тази акция той се стреми да попречи на изпращането на тези храни за Германия. В своята дейност Деклозиер привлича и някои от представителите на опозиционните политически партии. Деклозиеровата афера не дава очакваните резултати. Правителството на д-р В. Радославов взема мерки спрямо помощниците на френския търговец и ги хвърля в затвора. Скоро след това следва и официалното обвързване на България с Австро-Унгария и Германия. След края на Първата световна война в Париж съглашенските държави осъждат България да заплати загубите на Ф. Деклозиер.


1912 г.

Бойците на 21-ви пехотен средногорски полк с командир полковник Владимир Серафимов разгромяват турците при с. Аламидере (днес Полковник Серафимово).

Хасковският отряд, предвождан от ген. Васил Делов, освобождава Кърджали от турско робство. Като резултат градът и Източните Родопи трайно се присъединяват към Царство България. През 1937 година официално е обявен за Празник на Кърджали.


1908 г.

В българския флот са зачислени 6 миноносеца: "Смели”, "Храбри", "Дръзки", "Строги", "Шумни" и "Летящи".


1907 г.

В периода 19 – 21 октомври в София се провежда първият конгрес на Младолибералната партия, който приема устав и програма.
Младолиберална партия (тончевисти) е политическа формация, която се обособява през 1904 г. след отцепването на Д. Тончев и група негови сподвижници от Либералната партия на д-р В. Радославов. Печатния й орган е в. "Свободно слово" (1904-1912 г.). Поради обстоятелството, че програмата й не се отличава съществено от програмните разбирания на радославистите, Младолибералната партия не успява да се изгради като значителна политическа сила в страната. Взема участие в коалиционния кабинет на д-р В. Радославов (1913-1918 г.) и по този начин е отговорна за въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. и последвалата след нея втора национална катастрофа. През 1920 г. се обединява с Националлибералната партия, с което престава да съществува като самостоятелна политическа групировка.


1879 г.

Състои се откриване на I ОНС на Княжество България. За председател е избран Петко Каравелов.


1877 г.

В хода на Руско-турската Освободителна война руските и румънските войски затварят обръча около Плевен.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1867 г.

В Букурещ излиза първият брой на в. "Народност". Негови редактори са Иван Богоров, Иван Грудов и Иван Касабов. Вестникът се възприема като трибуна на т.нар. "млади" сред българската емиграция във Влашко. Последният брой е издаден на 6 юли 1869 г.

За събитията от този ден в българската история припомни агенция "Фокус".