Откриването на първото Аеропланно училище в България в Божурище, създаването на Съюза на българските журналисти. Това са част от събитията, с които се свързва датата 20 октомври в българската история. През 1915 г. в Божурище е открито първото Аеропланно училище в България. Там е произведен и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от Асен Йорданов. По-късно се произвеждат в Държавната аеропланна работилница, Божурище българските самолети „ДАР“.

През същата 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище, Божурище. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан. Авиопарк Божурище е устроен най-модерно и става първокласна въздушна база на България под командването на капитан Симеон Петров.

През 1955 г. се създава професионално-творческа организация на журналисти - Съюз на българските журналисти (СБЖ).
На този ден през 1838 г. е роден Марин Дринов - български историк, филолог, фолклорист, етнограф. 
На този ден през 1966 г. умира Димитър Талев - български писател, белетрист.


2010 г.

Константин Пенчев е избран за национален омбудсман на България.
Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. Той е народен представител в 39-ото Народно събрание от 2001 г., в което е член на комисиите по икономическа политика и по правни въпроси, председател на Временната комисия за изготвяне на Правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание, също така е член на Временната парламентарна комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията. Членува и във Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи. Един от членовете е и на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и председател на Групата за приятелство с Либия. Избран е в София-окръг от листата на Национално движение „Симеон Втори“. 
През март 2004 г. е избран за Председател на Върховния административен съд от Висшия съдебен съвет и е назначен с указ на президента Георги Първанов, на 22 март 2004 г. поема длъжността, а през май 2004 г. издига кандидатурата на тогавашния председател на трето отделение на ВАС и член на Висшия съдебен съвет Венета Марковска за зам.-председател на административния съд. 


2004 г.

Сергей Цочев e избран за Председател на Агенцията за ядрено регулиране.


2003 г.

Сър Зигмунд Стърнбърг е удостоен с орден „Мадарски конник” - втора степен


2000 г.

Комисарят по присъединяването на кандидатите за членство в Европейския съюз Гюнтер Ферхойген заявява в интервю пред германски вестник, че от 12-те кандидатки всички могат да разчитат на присъединяване до 2005 г., с изключение на България и Румъния, където все още няма действаща пазарна икономика.


1999 г.

Подписва се споразумение за сътрудничество между Американската агенция за международно развитие и Българската стопанска камара.

Премиерът Иван Костов е в Будапеща на среща на ЦЕФТА. Заседанието обсъжда тезата, че това регионално обединение може да стане преход към Европейския съюз. Заключителен документ не е подписан заради противоречия по аграрната политика.


1982 г.

В София се провежда учредително събрание на Международната фондация "Людмила Живкова".


1981 г.

В единадесетия юбилеен ден от програмата "1300 години България", който протича под надслов "Ден на българската държава", в София се открива паметникът "1300 години България".


1955 г.

Създава се професионално-творческа организация на журналисти – Съюз на българските журналисти (СБЖ). Има 5 600 членове и 161 дружества. Съюзът на българските журналисти е най-старата и най-многобройна журналистическа организация в България. 


1946 г.

Създава се Клуб на културните дейци в София.


1944 г.

Министерският съвет приема "Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в Университета и висшите училища и академии". Наказуеми са проповядването на фашистки идеи и преследванията на ученици, студенти, учители, преподаватели и др.

1931 г.

В периода 20 – 25 октомври в Цариград се провежда Втора Балканска конференция за сътрудничество. Българската делегация е начело с Янко Сакъзов, социалдемократ.


1920 г.

В периода 17 – 20 октомври се провежда Втори велик македонски събор в София с участие на 200 делегати от 68 братства. 63 делегати напускат събора и създават Временна комисия, която е за автономия и самостоятелност на Македония от останалите балкански държави и с орган в. "Автономна Македония" (от 1 декември). 

1915 г.

В Божурище е открито първото Аеропланно училище в България. Обявено е за паметник на културата, отразяващ фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на 20-ти век. Това е първостепенното българско летище фактически от възникването на авиацията в страната до появата на реактивните самолети. През 2005 г. Николай Свинаров като министър на отбраната ликвидира летището и подготвя терена и сградите му да бъдат дадени на чуждата компания "Индустриален парк София", чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка "Финанциария Интернационале". Сделката довършва следващият военен министър Веселин Близнаков. Летището в Божурище е вероятно най-старото национално летище, запазено в ЕС. С Указ № 2 от 2 януари 1897 г., подписан от княз Фердинанд I, там е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. В 1906г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през 1912 г., заедно с железопътната гара към него, от българската войска под ръководството на германски инженери. След войната гарата е още по-полезна, когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът Борис и принц Кирил правят полети от него и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време. Там е произведен и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от Асен Йорданов. По-късно се произвеждат в Държавната аеропланна работилница, Божурище българските самолети „ДАР“: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6, ДАР-7, ДАР-8, ДАР-9 и ДАР-10. През същата 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище, Божурище. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан. Авиопарк Божурище е устроен най-модерно и става първокласна въздушна база на България под командването на капитан Симеон Петров, тогава на 24 юни 1917 г. под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев е положен основният камък на модерните изградените железобетонни постройки на аеропланната работилница, 4 големи хангара, електрическа централа, складове, административни и жилищни сгради, офицерско казино, а за ремонта и изработването на самолетните крила е поставено и началото на създаване на аеродинамична лаборатория. За обезпечаване на летателната дейност има метеорологическа и радионавигационна служби. Там започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици Каролев, Платников, Гевренов. За началник на ДАР, Божурище е назначен капитан Марко Първанов, боен пилот, герой от войната, постигнал на 30 септември 1916 г. първата въздушна победа за българската авиация. Първите редовни граждански полети започват пак от летище Божурище на 25 октомври 1927 г. в присъствието на министъра на железниците, пощите и въздухоплаването Кимон Георгиев. На 27 юни 1937 г., на летище Божурище цар Борис III, без да чака отпадането на ограниченията от Ньойския диктат, приковава със златни гроздеи нови бойни знамена към дръжките, те са тържествено осветени и Царя ги връчва на новосформираните въздушни полкове на строените за тази цел представителни части на 1-ви орляк (базиран на летище Божурище), 2-ри орляк (базиран на летище Пловдив), 3-ти орляк (базиран на летище Ямбол), Учебния орляк (базиран на летище Казанлък) и 5-ти орляк (базиран на летище Пловдив). Майор Ив. Ножаров, пръв от петимата командири на въздушни части, приема знамето и го предава на първия му знаменосец фелдфебел Ал. Чирпанлиев. От този ден българската военна авиация е възродена, а Божурище отново е не само гражданско софийско, но и главно българско военно летище. По време на правителството на НДСВ и ДПС на последното си заседание, преди да подаде оставка, то решава да замени 1 045 532 кв.м държавен терен и сгради на летище Божурище, които са публична собственост, срещу 106 апартамента в София и Пловдив. Летището е дадено на италианския концерн "Индустриален парк", сделката е спряна временно поради разследване на прокуратурата и е приключена в 2007 г. от следващото правителство на БСП, ДПС и НДСВ. През 2008 г. Министерството на културата включва със свое решение летището в списъка на културните паметници на България под името Исторически летищен комплекс "Божурище", землището на с. Гурмазово, община Божурище, с предварителна класификация "Групова урбанистична и историческа културна ценност - комплекс" и предварителна категория "национално значение". 

1912 г.
Втора армия с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов завършва обкръжаването на Одринската крепост.

Празник на Сандански
На този ден по време на Балканската война градът е освободен от османско владичество.

 

За събитията на този ден в българската история припомня агенция "Фокус".