Подписването на примирие в Бахчекьой при Чаталджа, основаването на женското дружество “Възрождение”, първи етап на Лозанската конференция за Тракия и режима на проливите. Това са част от събитията, с които се свързва датата 20 ноември в българската история. На тази дата 
В разгара на Балканската война 1912 г. България и Сърбия и Черна гора подписват в Бахчекьой при Чаталджа примирие с Османската империя. Две години по-късно на същата дата България обявява, че ще пази неутралитет в Първата световна война. 

През 1872 г. Неделя Петкова основава женското дружество “Възрождение” в Солун. Тя е родоначалник на девическото образование в България. Дълги години учителства из различни краища на българските земи, като основава женски училища в София, Велес, Солун и др. Участва в борбата за църковна национална независимост. По молба на Васил Левски извезва знамето на Българския революционен централен комитет. След Освобождението разгръща просветна дейност сред българомохамеданите в Родопите. На тази дата в 1922 г. се поставя началото на първия етап на Лозанската конференция за Тракия и режима на Проливите. Целта на конференцията е уреждане на близкоизточната криза след провала на гръцката интервенция срещу Турция (1919–1922 г.). Ръководителят на българската делегация Александър Стамболийски се опитва да привлече вниманието на конференцията и към най-важните за страната ни въпроси: покровителството на българските малцинства, останали след края на Първата световна война в пределите на съседните балкански държави, излазът на България на Егейско море в духа на постановката на чл. 48. от Ньойския договор, съдбата на Западна Тракия.

2008 г. 

Президентът присъжда Орден „Св. св. Кирил и Методий” – огърлие на Любомир Иванов „за оказаната съществена подкрепа и значим принос за развитието на здравните системи у нас и в други страни през последните десетилетия, за високите му научни постижения в областта на социалната медицина и общественото здраве и по повод 65 години от рождението му“.

„България Ер” става пълноправен член на Международна асоциация за въздушен транспорт – IATA (англ.: International Air Transport Association, IATA).

140 представители на младежки организации и ученически парламенти от цялата страна биват приветствани в пленарната зала на Народното събрание. Делегатите на провеждащата се в София Десета националната сесия на „Български детски и младежки парламент” са гости на Народното събрание. Те наблюдават заседанието на парламента. Техният форум, който се провежда от 19 до 22 ноември 2008 г. в София, е под надслов: «Реализация на младите в България».
Председателят на Народното събрание Георги Пирински отбелязва от парламентарната трибуна, че тези млади хора са приятели на парламента, следят с голям интерес неговата работа и днешното им посещение е поредният пряк контакт със законодателната институция.
Георги Пирински подчертава активното и ползотворно взаимодействие на Народното събрание с Асоциация „Български детски и младежки парламент”. От 2001 г. насам в рамките на своите национални форуми младежите са гости на парламентарната институция и участват като партньори в редица съвместни проекти с Народното събрание по теми, свързани с парламентаризма и демокрацията, посочва той.


2006 г.

Кметът на Видин д-р Иван Ценов заявява, че от следващата година ще започне строителството на Дунав мост-2. 
Иван Ценов допълва, че проектът за изграждането на моста между Видин и Калафат в момента е на фаза избор на изпълнител и до края на годината той трябва да бъде избран. След това в началото на 2007 година трябва да бъде изготвен техническия проект и лятото и есента да започне реалното строителство като мостът трябва да е готов през 2010 година. Проектът за изграждането на Дунав мост-2 е на стойност 163 милиона евро, а целият проект включително и прилежащата инфраструктура на моста е на стойност 226 милиона евро.


2002 г.

Президентът присъжда Орден „Стара планина” първа степен на проф. д-р Симеон Батов.


1996 г.

На среща в Народното събрание 11 партии от СДС се обявяват против предложението на Иван Костов за превръщане на партийната коалиция СДС в единна партия.


1970 г.

Министерският съвет приема постановление за реорганизиране на промишлеността. То утвърждава нормативните документи за прилагането на новия икономически механизъм: правилници за държавните стопански организации и за работната заплата и наредби за планирането, за договорите между социалистическите организации, за образуването и разпределението на работната заплата, за отношенията на банките с ДСО и др. Целта е да се изостави прекаленото регламентиране и централизиране и да се премине към по-активно използване на икономическите лостове, като печалбата, кредита, лихвите и др.


1969 г.

Открит е Заводът за асансьори на Гара Искър.


1929 г.

Започва съдебен процес срещу 52-ма дейци на нелегалната БКП.
Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) се прокламира като нова политическа сила в страната, възприела изцяло основните принципи на Лениновото учение. Тя заема отрицателна позиция към управлението на БЗНС (1919-1923 г.), счита самия БЗНС за партия на селската буржоазия. От тези позиции тя не взема участие в подкрепа на земеделското правителство по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. В периода 1939-1940 г. БКП се слива заедно с Работническата партия в Българска работническа партия. Под това име тя действа в годините на Втората световна война. След нападението над СССР от хитлеристка Германия (22 юни 1941 г.) тя застава начело на въоръжената съпротива в страната. По нейна инициатива започва организирането на партизански чети и отряди, формирането на бойни групи в градовете и по-големите села, създаването на нелегалната радиостанция "Хр. Ботев" и пр. Съществен успех в усилията и за по-нататъшното организиране на съпротивителните сили в страната е създаването на Отечествения фронт (юли 1942 г.). Под нейно непосредствено ръководство се организира подготовката и провеждането на политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г.


1922 г.

Поставя се началото на първия етап на Лозанската конференция за Тракия и режима на Проливите. Целта на конференцията е уреждане на близкоизточната криза след провала на гръцката интервенция срещу Турция (1919–1922 г.). В работата й участват делегации на Англия, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Турция. САЩ изпращат свой наблюдател. На конференцията са поканени Съветска Русия и България, при дебатирането на въпроси, отнасящи се до бъдещето на Проливите. Ръководителят на българската делегация Александър Стамболийски се опитва да привлече вниманието на конференцията и към най-важните за страната ни въпроси: покровителството на българските малцинства, останали след края на Първата световна война в пределите на съседните балкански държави, излазът на България на Егейско море в духа на постановката на чл. 48. от Ньойския договор, съдбата на Западна Тракия и т.н. Конференцията завършва работата си към края на юли 1923 г. с подписването на договор между бившите съглашенски държави и техните съюзници и Турция, с който се денонсира Севърският мирен договор от 1920 г. Отправените от България искания остават неразгледани на конференцията.
.

1914 г.

България обявява своя неутралитет в Първата световна война (1914-1918 г.), който не трае дълго.


1912 г.

В хода на Балканската война (1912–1913 г.) в Бахчекьой при Чаталджа се подписва примирие между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна гора, от една страна, и тези на Османската империя, от друга. Войските остават на заеманите позиции, като смесена комисия определя неутралната зона или „ничията земя”. Високата Порта се съгласява да вдигне блокадата на българските черноморски пристанища и да допусне снабдяването на българските войски по море и по железницата през гара Одрин. Гърция не приема примирието и самостоятелно продължава окупацията на Югозападна Македония и Северен Епир.


1885 г.

Турските пратеници Лебиб ефенди и Габдан ефенди започват в Пловдив дипломатически опит за възстановяване на административния статут на Източна Румелия от преди Съединението. 
Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена по силата на Берлинския договор (1878 г.). Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес с цел да се заличи българският й облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с териториална площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител. По религиозна принадлежност той трябва да е християнин, и се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия. Предвидено е международните актове – договори, конвенции и др., които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, да бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.


1872 г.

Неделя Петкова основава женското дружество “Възрождение” в Солун. Тя е родоначалник на девическото образование в България.
Неделя Петкова, известна като баба Неделя, е родена в Сопот на 13 август 1826 г. Учи в продължение на 3 г. в местния женски манастир. Дълги години учителства из различни краища на българските земи, като основава женски училища в София, Велес, Солун и др. Участва в борбата за църковна национална независимост. По молба на Васил Левски извезва знамето на Българския революционен централен комитет. Ушива знамето на въстаниците от Пиянечко по време на Априлското въстание 1876 г. След Освобождението разгръща просветна дейност сред българомохамеданите в Родопите. Умира в София на 1 януари 1894 г.


Източник: ИА "Фокус".