През 1912 г. умира един от основоположниците на българската военна авиация - поручик Христо Андреев Топракчиев, съобщава "Фокус". Христо Топракчиев е роден в Бургас на 16 декември 1885 г. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков. Заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Христо Топракчиев е първата жертва на българската и световната военна авиация. Самолетът му се разбива близо до летище и той загива.

1971 г.

В "Държавен вестник" е публикувано разпореждане на Министерския съвет за изнасяне на някои промишлени дейности от големите градове с цел ускоряване развитието на малките градове и изостаналите райони.

1960 г.

България признава независимостта на Република Сенегал.

1949 г.

Подписана е първата спогодба за стокообмен и плащания между България и ГДР.
Дипломатическите отношения между България и Германия са установени на 8 юли 1879 г., прекъснати са в края на Втората световна война - на 5 септември 1944 г.
Народна Република България установява дипломатически отношения с Германската Демократична Република на 17 октомври 1949 г. (на ниво посолства от 11 юли 1954 г.), а с Федерална Република Германия - на 21 декември 1973 г.

1944 г.
Българското правителство съобщава, че признава де факто представителството на Франция в София като представителство на "нова Франция на Де Гол" и така подновява дипломатическите отношения с Франция.

1925 г.

Завършва петата конференция на градските кметове, която прераства в учредителен конгрес на Съюза на българските градове, член на Международния съюз на градовете със седалище в Брюксел и с орган сп. "Самоуправление".
Според своя устав Съюзът на българските градове е доброволно обединение на градските общини на федеративен принцип. Обединението се създава с цел да подпомага общините при ежедневната им практическа работа. Тенденцията е Съюзът да се превърне в координиращ център, който да съдейства за изграждане на единна общинска политика за цялата страна и да изпълнява консултативни функции по отношение на държавните мерки и общинското законодателство. Организационното устройство на Съюза се състои от общо събрание (конгрес), Централен комитет и бюро. В средата на ноември 1925 г. Съюзът на българските градове е официално регистриран, а уставът му е утвърден от Централното управление на Вътрешното министерство.

1915 г.

С постановление на правителството, одобрено от 17-то ОНС, храм-паметникът "Свети Александър Невски" в София е преименуван на "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Наименованието е отменено през декември 1921 г.

По време на Първата световна война Трета българска армия подновява Кубадинската операция в Добруджа. Планът на генерал Стефан Тошев за провеждане на Кубадинската операция предвижда да се разсече центърът на Кубадинската позиция. Фелдмаршал Макензен не приема българския план. След като поема ръководство на войските в Добруджа, той ги разделя на две групи - Източна и Западна. Източната група с командващ генерал Тодор Кантарджиев трябва да извърши пробив на левия фланг на отбраната. Западната група под командването на генерал Стефан Тошев трябва да сковава противника на определения й участък. Планът на фелдмаршала не води до решителни резултати, което се потвърждава и в хода на операцията.

1912 г.
Българските войски освобождават Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
Между 5 и 19 октомври III-та бригада разгромява турските войски по долината на р. Места и освобождава районите на Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

1907 г.
В София е проведен първият конгрес на Младолибералната партия, на който се приема устав и програма.
Младолиберална партия (тончевисти) е политическа формация, която се обособява през 1904 г. след отцепването на Д. Тончев и група негови сподвижници от Либералната партия на д-р В. Радославов. Печатният й орган е в. "Свободно слово" (1904-1912 г.). Поради обстоятелството, че програмата й не се отличава съществено от програмните разбирания на радославистите, Младолибералната партия не успява да се изгради като значителна политическа сила в страната. Взема участие в коалиционния кабинет на д-р В. Радославов (1913-1918 г.) и по този начин е отговорна за въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. и последвалата след нея Втора национална катастрофа. През 1920 г. се обединява с Националлибералната партия, с което престава да съществува като самостоятелна политическа групировка.

1903 г.

Произвеждат се избори за 13-то ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия (132 от общо 189 места). На изборите гласуват 41% от избирателите.
Народнолиберална партия (стамболовисти) е политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от Каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взима участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.).

1195 г.

След завладяването на Средец (София) от цар Иван Асен I, мощите на свети Иван Рилски от София са пренесени в новата българска столица Търново. По времето на цар Петър те са пренесени от Рилския манастир в Средец.

Професор Иван Дуйчев пише: “Шествията съставяли не само ярка проява на средновековната набожност, но и изобщо рядко събитие в еднообразието на тогавашния живот. В тези шествия взимали участие с еднакво усърдие и смирение всички, без разлика на възраст и обществено положение. ”