Навършват се 126 години от рождението на Димитър Шишманов – български писател и драматург. 


2013 г.
Присъжда се Орден „Св. св. Кирил и Методий” втора степен на Михаил Вълов „за неговата активна дейност в областта на просветата и културата и по повод навършването на 60-годишна възраст“.


2009 г.
Йорданка Фандъкова е избрана за кмет на Столичната община. Освободена е от поста министър на образованието, младежта и науката. Постът е зает от Сергей Игнатов, дотогава зам.-министър в Министерството на образованието, младежта и науката.


2008 г. 
Присъжда се Орден „Стара планина” първа степен на Дражен Вуков-Цолич „за изключително големите му заслуги за развитие на българо-хърватските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“


2001 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Иван Дренков – първа степен
2. Георги Янакиев – втора степен
3. Люзант Касабян – втора степен

1961 г.
Започва Третата асамблея на Световния съвет на църквите, който продължава до 6 декември. Форумът се провежда в Индия, а Българската православна църква е приета за член на съвета.
Световният съвет е създаден в Амстердам през 1948 г. по време на Първата асамблея на икуменическото движение и е негов главен орган. Целта е обединение на всички християнски църкви. По своята същност икуменизма произхожда от римокатолическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, негови форми се срещат и по линия на различни протестантски обединения, откъдето се разпространява и придобива организационни и идейни форми. Българската православна църква напуска Световния съвет през 1998 г.


1944 г.
В хода на Втората световна война българските 12-а пехотна и 2-ра конна дивизия освобождават Прищина.
България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., като участието на страната във войната срещу Хитлеристка Германия преминава в две фази.
Първата обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибър, в чиито състав влизат 10 дивизии, 8 бригади и други войскови подразделения. Срещу тях България мобилизира 455 хиляди души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7-ма СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април военните действия се водят главно в района на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя от края на април до началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хиляди души убити и ранени войници и офицери.


1935 г.
Правителството на Андрей Тошев приема наредба-закон за създаване на Земеделски стопански задруги - казионни селски профсъюзи. Според наредбата всички мъже над 21 години, които се занимават със земеделие, трябва да плащат членски внос на Земеделските задруги. От лятото на 1937 г. в задругите членуват и жени. През същата година всички местни, околийски и областни задруги се обединяват в Общ съюз на земеделските стопански задруги (ОСЗСЗ). Към тях се създава взаимоспомагателен и пенсионен фонд. От 1942 г. се отпускат минимални пенсии за членовете им, които са навършили 65 години. Земеделските задруги съществуват до декември 1944 г.


1922 г.
Провежда се референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Целта е да се проведе всенародно допитване за наказване на виновниците, довели България до Първата национална катастрофа (1913 г.) и Втората национална катастрофа (1918 г.) На 14 октомври 1922 г. ХIХ-тото ОНС приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Ив. Евстр. Гешов (на снимката)-(16 март 1911 г. – 1 юни 1913 г. ), д-р Ст. Данев (1 юни 1913 г.– 4 юли 1913 г. ) и Ал. Малинов (21 юни 1918 г. – 18 октомври 1918 г. ) за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават "невинен", и бели - за "виновен". Предвидено е ако резултатите от допитването докажат вината на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване, с черна бюлетина - 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок), а 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите).

1915 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българските войски принуждават съглашенската армия да отстъпи на гръцка територия (07-08 ноември по стар стил).
Първата световна война се води между т. нар. - Троен съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласкало на преден план въпроса за преразпределение на колониалните владения в света. Формален повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.
България се включва във войната през 1915 г., след като на 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България.
Страната ни капитулира в края на септември 1918 г., с което става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението.


1908 г.
В Цариград е свикан Светият синод на Българската екзархия от митрополитите Авксентий Велешки, Козма Дебърски, Иларион Неврокопски и Герасим Струмишки.
Споразумението за създаване на паралелен Цариградски Свети синод е постигнато през септември 1908 г. Решението е взето от делегация на Светия синод и българските архиереи от Македония.
Първият Свети синод след Освобождението е създаден през 1881 г. За негови членове са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски. Съставянето на Свети синод в Княжеството е регламентирано с Екзархийския устав от 26 февруари 1883 г. Възстановени са и църковните настоятелства в Княжеството. На 28 юни 1902 г. екзарх Йосиф I обнародва такрир за съставяне на Свети синод и на Смесен съвет в Цариград на основата на четирите епархии във вилаетите.


1885 г.
В хода на Сръбско-българската война в битката при Гургулят на 19 ноември 1885 г. (по стар стил 07 ноември) е разгромена сръбската Моравска дивизия. Тя разполага с 2 полка, 13 батальона, 2 планински батареи и 1 ескадрон - всичко 12 000 пехотинци, 120 конници и 24 оръдия. Срещу нея се изправя отрядът на капитан Хр. Попов в състав: 2 дружини от 1-ви пехотен Софийски полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея от 1 батарея и 3 ескадрон от 2 конен полк. С ловко маневриране и плътен пушечен артилерийски огън българските войски спират сърбите и минават в контраатака, при която отблъскват противника и го преследват до Брезник. Така отрядът осигурява близкия рубеж (участък от местност, чиито естествени особености благоприятстват воденето на военни действия) на Сливнишката позиция.


Източник: ИА "Фокус".