Освобождението на Неврокоп в хода на Балканската война, откриването на Античния теаътър в Пловдив, Денят на парашутиста,подписването на Ангорският договор между България и Турция. Това са част от събитията, с които се свързва датата 18 октомври в българската история. 

Българските войски освобождават Неврокоп (дн. Гоце Делчев) като между 5 и 18 1912 г. октомври III-та бригада разгромява турските войски по долината на р. Места и освобождава районите на Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
III-та бригада е част от Родопския отряд , който е създаден в края на септември 1912 г.(по време на Балканската война) със задача да разгроми турските сили в Тъмръшко и по долината на р. Места и да осъществи връзка между българските войски в Източна Тракия и 7-ма пехотна Рилска дивизия, действаща в състава на II-ра съюзна армия по долината на р. Струма. III-та бригада е съсредоточена в района на Ракитово и Лъджене (дн. квартал на Велинград).

На 18 октомври през 1981 г. е открит Античният театър в Пловдив. Той е датиран към началото на II в. от н.е., по времето на император Траян /98-117 г./. Разкрит е при археологически разкопки, проведени в периода 1968-79 г. от Археологически музей – Пловдив и в последствие е включен в границите на архитектурния резерват "Старинен Пловдив”.

В 6 часа сутринта на 18 октомври 1944 година, след артилерийска и авиационна подготовка, частите на 2-ра пехотна дивизия и Парашутната дружина атакуват Стражинската позиция. На 18 октомври се отбелязва денят на парашутиста, който е свързан с боевете за Стражинската укрепена позиция.
Между 10 – 17 октомври частите на Първа българска армия, под командването на генерал-майор Владимир Стойчев, се реорганизират за решително настъпление срещу отбраняващите се на линията с. Петралица – вис. Стражин немски части.
На 18 октомври 1925 г. е подписан Ангорският договор между България и Турция за уреждане на дипломатическите отношения между тях, прекъснати след края на Първата световна война (1914–1918 г.) под натиска на съглашенските сили. Заедно с това договорът урежда редица спорни въпроси между двете съседни страни, натрупали се в периода на Балканските войни (1912 – 1913 г.).
Световен ден за мониторинг на водата.


2010 г.

Президентът на Р България връчва орден „Стара планина” - втора степен на проф. Михаил Петров „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на финансово-контролната система и по повод 75 години от рождението му.“


2002 г. 

Този ден се обявява за Световен ден за мониторинг на водата.

Във Варна започва юбилейният XXV-ти фестивал "Златната роза", на който голямата награда получава филмът "Емигранти" на Ивайло Христов и Людмил Тодоров, а наградата за цялостно творчество е връчена на режисьора Зако Хеския.

Вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев обявява пред парламента специални мерки за оздравяване на икономиката, които включват: създаване на инвестиционен фонд с държавно участие от 100 милиона лева, определяне на индустриални зони, ускоряване на процедурите по ликвидация, създаване на индекс на пазара на недвижими имоти, опростяване на лицензионните режими и др.


2001 г.

За откриването на новата сграда на британското посолство в България на посещение пристига вторият син на английската кралица - принц Андрю.


1981 г.

Открит е Античният театър в Пловдив.
Той е датиран към началото на II в. от н.е., по времето на император Траян /98-117 г./. Разкрит е при археологически разкопки, проведени в периода 1968-79 г. от Археологически музей – Пловдив и в последствие е включен Фв границите на архитектурния резерват "Старинен Пловдив”.


1974 г.

В пристанище Варна, на вода е пуснат първият от серията 13 500-тонни моторни кораби за универсални товари „Капитан Петко - войвода”. Корабът е построен в Херсон за нуждите на Параходство БМФ.


1968 г.

Публикуван е Закон за изобретенията и рационализациите.


1944 г.

В 6 часа сутринта, след артилерийска и авиационна подготовка, частите на 2-ра пехотна дивизия и Парашутната дружина атакуват Стражинската позиция.
Боевете за Стражинската укрепена позиция започват още на 6 октомври 1944 г. Между 10 – 17 октомври частите на Първа българска армия, под командването на генерал-майор Владимир Стойчев, се реорганизират за решително настъпление срещу отбраняващите се на линията с. Петралица – вис. Стражин немски части.
Въпреки усилията и многото жертви атаката е отблъсната. След неуспеха на сутрешната офанзива срещу Стражинската укрепена позиция, командването на дивизията взема решение настъплението да се поднови в 15,00 ч на същия ден. След ожесточени сражения позицията е окончателно превзета на следващия ден, като по този начин е разчистен пътят за настъпление към Куманово и Скопие.


1934 г.

Българска земеделска банка и Българска централна кооперативна банка се сливат в Българска земеделска и кооперативна банка.


1928 г.

Революционните окръзи в състава на ВМРО-обединена избират първото си общо ръководство.


1925 г.

Подписан е Ангорският договор между България и Турция за уреждане на дипломатическите отношения между тях, прекъснати след края на Първата световна война (1914–1918 г.) под натиска на съглашенските сили. Заедно с това договорът урежда редица спорни въпроси между двете съседни страни, натрупали се в периода на Балканските войни (1912 – 1913 г.). Настояването на България да се позволи завръщането на многобройната бежанска маса от Източна Тракия остава обаче без резултат. Поради това договорът се посреща с остра реакция от тракийските бежанци в страната и правителството на Александър Цанков не се решава да го внесе за ратификация в Народното събрание. Това прави следващото правителство, оглавено от Андрей Ляпчев.


1912 г.

Българските войски освобождават Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
Между 5 и 18 октомври III-та бригада разгромява турските войски по долината на р. Места и освобождава районите на Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
III-та бригада е част от Родопския отряд , който е създаден в края на септември 1912 г.(по време на Балканската война) със задача да разгроми турските сили в Тъмръшко и по долината на р. Места и да осъществи връзка между българските войски в Източна Тракия и 7-ма пехотна Рилска дивизия, действаща в състава на II-ра съюзна армия по долината на р. Струма. III-та бригада е съсредоточена в района на Ракитово и Лъджене (дн. квартал на Велинград).

В боя при р. Карагачдере, по време на Балканската война, ефрейтор Иван Арабаджиев и редник Кольо Тенев от 24-и пехотен черноморски полк пленяват турско бойно знаме.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на държавите от Балканския съюз 1912-1913 г., в който влизат България, Сърбия, Гърция и Черна гора, срещу Османската империя. Тя е предизвикана от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзницки разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.



1908 г.

Българският оперен професионален театър “Българска оперна дружба” изнася първото си представление в Народния театър в София с откъси от оперите “Фауст” от Гуно и “Трубадур” от Верди. Театърът е основан в София през 1908 г. от група оперни артисти начело с Константин Михайлов – Стоян, роден в село Голям Боялък, Бесарабия, и Драгомир Казаков, роден в Тулча. През 1921 г. “Българска оперна дружба” прераства в държавен оперен театър под името Народна опера – София.


На тази дата са родени:

1966 г.
Роден е Слави Трифонов - български шоумен и певец. Първите му изяви са в студентското предаване “Ку-ку” (началото на 90-те години); водещ е на телевизионното шоу “Каналето”. След разделянето на екипа на предаването, става продуцент и водещ на тв шоу “Хъшове”. Шоуто е свалено от екрана на БНТ след първото предаване през 1998 г., но продължава да се излъчва по различни кабелни телевизии. През 2000 г. по bTV стартира “Шоуто на Слави”. Слави Трифонов се изявява и като певец.
Дискография: “Ръгай чушки в боба” (1993 г.), “Шат на патката главата” (1994 г.), “Жълта книжка” (1995 г.), “Хъшове” (1996 г.), “Каналето” (1997 г.), “Едно ферари с цвят червен” (1997 г.), “Вавилон” (1998 г.), “Няма не искам” (1999 г.), “Часът на бенда” (2000 г.), “Vox populi” (2002 г.) и други.

1946 г.

Роден е Кънчо Атанасов – български белетрист и сценарист. Сред най-известните му произведения са “Покрив” (1978 г.), “Живите хора” (1980 г.), както и телевизионната пиеса “Хартиеният човек” (1986 г.)

1937 г.

Роден е Людмил Стайков - български театрален, телевизионен и филмов режисьор. Завършва режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стайков е професор по кинорежисура; зам.-ректор на института от 1983 г. Секретар и председател е на СБФД до 1991 г. Първоначално Стайков се утвърждава като театрален и оперен постановчик - “Я колко макове!” (1964 г.), “Спасителят в ръжта” (1966 г.), “Хъкълбери Фин” (1970 г.), “Човешки глас” (1975 г.). В края на 60-те и началото на 70-те години работи интензивно в телевизията - “Любовта на трите портокала” (1969 г.), “Трета присъда” (1970 г.), “Да излъжеш дявола” (1970 г.), “Голямата награда” (1970 г.), “Софийски камерен оркестър” (1970 г.), “Кармен” (1970 г.), “Пирински напеви” (1971 г.), “Асоциации” (1971 г.), “Надя Афеян” (1971 г.), “Братя по дух” (1973 г.), “Време разделно” (1988 г.)
Людмил Стайков получава 3 пъти наградата за режисура на СБФД. Носител е на “Златна роза”, Варна за “Хан Аспарух” (1982 г.); Печели златен медал за “Обич”, Москва (1973 г.), и др.


1892 г.

Роден е Ангел Сладкаров, един от основателите на българската оперета. През 1917 г. образува първата професионална оперетна трупа, която играе в театър "Одеон". В трупата участват артистите Надя Хадживанова, Цветана Зографова, Цветана Руменова, Донка Палазова, Генчо Марков, Иван Радев.
Ангел Сладкаров и неговата трупа взимат участия и в спектаклите на основания през 1919 г. оперетен театър с ръководители Кръстьо Сарафов и Петко Атанасов. Той е и сред основателите на "Кооперативен оперетен театър" през 1922 г.

1884 г.

Във Варна се ражда Георги Купов. Купов завършва морския кадетски корпус в Петербург и офицерска специализация в Кронщадт. Служи в дунавската флотилия и военноморския флот. Командва миноносеца „Дръзки” при успешната му атака срещу турския крайцер „Хамидие” по време на балканската война.


1876 г.

В Букурещ е свикан народен събор от Българското централно благотворително общество, който приема програма за възтановяване на българската държава в пределите на Мизия, Тракия и Македония.
 

За събитията от този ден в българската история припомня агенция "Фокус"