Откриването на Първа Софийска девическа гимназия, първият опозиционен митинг на площада при храм-паметника "Свети Александър Невски", затварянето на глава „Енергетика“ в преговорите на България за присъединяване към ЕС. Това са част от събитията, с които се свързва датата 18 ноември в българската история. 

На тази дата в 1885 г. (06.11 по стар стил) в Сръбско-българската война, Радомирският отряд на капитан Стефан Кисов задържа сръбската Моравска дивизия при Брезник. По същото време нашите части отблъскват сърбите при Белоградчик. През 1915 г. по време на Първата световна война българските войски завземат град Тетово. Същия ден на фронта при село Криволак, дн. Македония, е убит Христо Чернопеев.
През 1879 г. с указ на министър-председателя Марин Дринов е открита Първа Софийска девическа гимназия (30 ноември по нов стил). В класните стаи влизат 30 момичета. Класическият курс на обучение включва френски, немски, английски, руски, латински и гръцки. Задължителни са курсовете по „Възпитание” и „Ръкоделие”.
Дисциплината е строга, униформата представлява семпла рокля, черна престилка с презрамки, тъмносиня или бяла сламена шапка, украсена с една панделка в цвета на роклята. Забранено е носенето на бижута.
Възпитанички на гимназията са Елисавета Багряна, Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева и др. През 1989 г. опозицията прави първия си митинг на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски", осем дни след като “несменяемият” Тодор Живков е свален от лидерския пост в БКП. 
Затворена е глава “Енергетика” в преговорите с Европейската комисия в Брюксел, която решава съдбата на Трети и Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”: да бъдат затворени до края на 2006 година.
На 18 ноември умират: молдовският митрополит от български произход Теоктист (1478), журналистът Райко Алексиев.


2011 г.
Президентът присъжда Орден „Св. св. Кирил и Методий” на Михалис Гарудис - огърлие „за значимия му принос за развитието на културата и изкуството в Република България“.


2002 г.
В преговорите в Брюксел за присъединяване на България към ЕС е закрита главата за енергетиката, което означава, че III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъдат закрити до края на 2006 г. Външният министър Соломон Паси заявява, че след обещаната "партньорска проверка" на двата реактора от страна на ЕС главата може временно да се открие, за да се удължи срокът за действие на реакторите.



2001 г.
Провежда се втори тур на президентските избори. Изборите са спечелени от кандидата на "Коалиция за България" и лидер на БСП Георги Първанов с вицепрезидент о.з. ген. Ангел Марин. Те получават 54,13 % от гласовете, докато за действащия президент Петър Стоянов и Нели Куцкова гласуват 45,87 %.
Първият тур на изборите за президент се провежда на 11 ноември 2001 г. Общия брой на избирателите по избирателни списъци възлиза на 6 847 422 души, от тях гласуват 2 850 297 души, което представлява 41.62 % избирателна активност. Издигнатите кандидати за президентския и вицепрезидентския пост са:
- Петър Стефанов Стоянов и Нели Петрова Куцкова (Инициативен комитет)
- Петър Кирилов Берон и Стоян Вълчев Андреев (Партия “Съюз България”)
- Богомил Ангелов Бонев и Атанас Иванов Железчев(Партия “Гражданска партия на България)
- Жорж Ганчев Ганчев и Веселин Стоянов Бончев(Партия “Блокът на Жорж Ганчев”)
- Георги Първанов и Ангел Марин(Коалиция “Коалиция за България”)
- Ренета Иванова Инджова Кръстю Николов Илов (Партия “Демократичен алианс”).
След обявяване на официалните резултати става ясно, че кандидатите Петър Стоянов и Георги Първанов ще трябва да се явят на втори тур. На първия тур Петър Стоянов получава 34.95% от гласовете или 991680 души, а Георги Първанов 36.39% или 1032665 души.
Другите кандидатите получават съответно:
- Петър Берон - 31394 души или 1.11% от гласовете
- Богомил Бонев - 546801 души или 19.27% от гласовете
- Жорж Ганчев - 95481 души или 3.36% от гласовете
- Ренета Инджова - 139680 души или 4.92% от гласовете
Завършва визитата на премиера Симеон Сакскобургготски в САЩ. Той е на четиридневно посещение по повод LXI сесия на ООН. По време на посещението си той провежда редица срещи с политици и представители на финансови кръгове.


1996 г.
Президентът Желю Желев провежда последователни консултации с парламентарните сили по въвеждане на валутен борд. На 7 ноември 1996 г. на закрито заседание правителството обсъжда условията за въвеждане на борд в България. Валутният борд в България е въведен на 14 юни 1997 г. Тогава 134 депутата от XXXVIII НС гласуват в подкрепа на въвеждането му. Основните характеристики на валутния борд са: валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута срещу местна валута по определения в закона курс; валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение; валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити на правителството.
Резултат от въвеждането на валутния борд е намаляването на инфлацията.
В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19 % годишно. Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно.


1995 г.
Учреден е Земеделски демократичен съюз от бивши членове на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков" в СДС. Регистриран е през януари 1996 г. Председател на партията е Владислав Костов.
Владислав Борисов Костов е агроикономист, политически и държавен деец. Роден е в София на 11 ноември 1934 г. Завършва агрономство. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. Член на БЗНС. Заместник-министър на земеделието, депутат в ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание.



1993 г.
СДС отново предлага вот на недоверие на правителството, който е отхвърлен.
Съюзът на демократичните сили внася шест вота на недоверие към кабинета на Любен Беров ( три през 1993 г. и още три през 1994 г.). Всичките гласувания са отхвърлени. Основанията за всеки един от тях са съответно - побой над председателя на Народното събрание Стефан Савов, преговорите по външния дълг, правителствено постановление за местните такси, антисоциална политика, престъпност и неспособност на премиера да организира и ръководи правителството.


1992 г.
Програмата на ООН за развитие (ПРООН) открива своя служба в София.
ПРООН e глобалната мрежа на ООН за развитие, която се застъпва за промяна и осъществява контакти между държавите и източниците на знания, опит и ресурси, с цел да помага на хората да градят по-добър живот. Представители на ПРООН има в над 166 държави, където се работи съвместно за разрешаване на глобалните и националните проблеми.
Мрежата на ПРООН обединява и координира усилията в глобален и национален мащаб за постигане на поставените цели. Основните задачи на развитието, които си поставя ПРООН в България, са: Намаляване на бедността, Демократично управление, ИТ и комуникации, Енергия и околна среда, ХИВ/СПИН .


1989 г.
Опозицията провежда първия си масов митинг на площада пред Храм-паметника "Св. Александър Невски". Той е организиран от независимите клубове и дружества. Осем дни по-рано на 10 ноември 1989 година, Тодор Живков е свален от лидерския пост в Българската комунистическа партия /БКП/.
Съгласно чл.1 на Конституцията от онова време БКП е управляващата партия в Народна Република България. Живков е свален на пленум на Централния комитет на БКП от поста генерален секретар на партията.


1987 г.
В 272 аудитория на Софийския университет се провежда отчетно-изборна конференция на университетската организация на БКП. В изказванията си професорите Никола Попов и Недялко Белев правят сериозна критика на икономическата политика на БКП, а философът доц. Николай Василев обвинява партията, че ограничава свободата на мисълта и словото на интелигенцията. Изказванията им са посрещнати с аплодисменти. На 20 ноември тримата и проф. Васил Иванов, който на събранието критикува "преустройството" в страната, са изключени от БКП. Членството им в БКП е възстановено през ноември 1989 г., като решението за това им съобщава новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов на 12 ноември 1989 г.


1970 г.
От 18 до 21 ноември се състои официално посещение в България на Николае Чаушеску. На 19 ноември е подписан вторият договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между България и Румъния.
Николае Чаушеску е роден в с. Скорничешще на 8 януари 1918 г. Той е румънски държавник, общественик и политик. От 1969 г. Чаушеско е Генерален секретар на РКП., председател е на Държавния съвет на СРР от 1967 г., върховен главнокомандващ. на въоръжените сили от 1968 г., президент на СРР от март 1974 г. до декември 1989 г. Заедно със съпругата си е екзекутиран на 25 декември 1989 г.


1948 г.
Политбюро на ЦК на БРП (к) решава "със съдействието на съответните административни органи" да бъде изпълнено правителственото разпореждане за интерниране на екзарх Стефан І в с. Баня, Карловско, поради противопоставянето му на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод на Българската православна църква. В с. Баня, Карловско той остава до смъртта си през 14 май 1957 г.
Екзарх Стефан I е висш духовник. Светското му име е Стоян Попгеоргиев Шоков. Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си става учител в Пловдив, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. В периода 1915-1919 г. е на специализация в Швейцария, като същевременно изпълнява и някои дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получава назначение за софийски митрополит. На този пост остава до 1945 г., когато е избран за български екзарх. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 г. На екзархския пост Стефан І не се задържа дълго. Поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт през 1948 г. е отстранен от него, а скоро след това и изпратен в с. Баня, Карловско, където живее до края на живота си.


1945 г.
Проведени са избори за XXVI ОНС. Изборите са бойкотирани от опозицията. От общо 4 501 035 имащи право на глас гласуват 3 853 097 или 85,60 %. От тях 3 397 672 или 88,18 % са гласували за ОФ. Недействителните бюлетини са 455 425.


1935 г.
В периода 6 – 18 ноември се провеждат съвещания на водачите на забранените партии в дома на Александър Малинов за съгласуване на тяхната дейност за сваляне на правителството и възстановяване на конституционното управление.
Александър Малинов е юрист, политически и държавен деец. Роден е през 1867 г. в Пандъкли (Бесарабия) (днес в Украйна) в семейството на български преселници. Завършва гимназия в Болград и право в Киев. Установява се в България през 1891 г. и работи като съдия и прокурор, а от 1896 г. се отдава на адвокатска практика. Той е един от видните дейци на Демократическата партия, а след смъртта на основателя и П. Каравелов (1903 г.) и неин лидер.
Александър Малинов заема постовете: председател на ХХIII ОНС (1931-1934 г.), министър-председател (16 януари 1908-16 март 1911 г.; 21 юни-28 ноември 1918 г.; 29 юни-12 октомври 1931г.), в същото време министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908-5 септември 1910 г.), министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910-16 март 1911 г.;21 юни-17 октомври 1918 г. ;29 юни-12 октомври 1931 г. ), министър на правосъдието (17 октомври-28 ноември 1918 г.).


1923 г.
Провеждат се избори за XXI Обикновено народно събрание. Спечелени са от управляващата коалиция на Демократическия сговор (173 депутати, от които 56 демократи, 43 народнопрогресисти, 42 сговористи и 32 радикали) и социалистите (29 депутати). Депутатските места за опозицията са разпределени по следния начин: БЗНС - 30, Националлибералната партия - 7 и БКП - 9. Повечето депутати на БКП са регистрирани в земеделски листи или като независими.
Политическата партия Демократически сговор е образувана на 10 август 1923 г. чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Фактически лидер на партията през управлението на първия сговористки режим (юни 1923 г. - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател.


1912 г.
Македоно–одринското опълчение настъпва към Димотика (31 ноември по нов стил). Опълчението е доброволческата част, включена в състава на Българската армия по време на Балканската война 1912–1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. Формирано е в София по инициатива на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства. Включва българи от Македония и Одринско, които не се числят в запаса на Българската армия. Създадените дружини са поставени под командването на българските офицери ген. Н. Генев, подполк. Ал. Протогеров и майор П. Дървингов. При започването на Балканската война 1912–1913 г. численият му състав достига 14 670 войници и офицери. Македоно–одринското опълчение действа в района на Мъстанли (днес Момчилград), Гюмюрджина и Дедеагач. Отличава се в сраженията с турските войски при Шаркьой. До края на Балканската война численият му състав нараства с още 3 дружини. След подписването на Лондонския мирен договор 1913 г. е прехвърлено в Македония. По време на Междусъюзническата война 1913 г. участва в сражения със сръбски и черногорски войски при Злетово, Маркова стъпка и др. В двете войни дава убити 720 души и над 3500 ранени и изчезнали по бойните полета. След края на Междусъюзническата война напуска Македония и на 7 август 1913 г. (20 август по нов стил) е разформировано в София.


1910 г.
На 18 ноември (31 ноември по нов стил) се състои акция на българския депутат в отоманския парламент Панчо Дорев пред вселенския патриарх Йоаким III за сваляне на схизмата от Екзархията и признаване върховенството на патриарха. Акцията остава без резултат.
Панчо Василев Дорев е историк, един от първите османисти. Роден е на 25 февруари 1878 г. в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битолско, след което следва право в Цариград и специализира във Виена. Работи като адвокат. След Младотурската революция (1908 г.) е народен представител от Битоля в турския парламент. От 1909 г. до 1911 г. е мирски съветник към Българската екзархия. От 1912 г. осъществява редица дипломатически дейности – легационен съветник в Цариград (1912–1914 г.), генерален консул в Будапеща (1914–1916 г.), легационен съветник в Лондон (1921 г.), генерален консул в Александрия (1922–1923 г.), пълномощен министър в Прага (1932–1934 г.). Издава 2 тома на "Документи из турските държавни архиви. 1564–1909". Автор е на "Външна политика и причини за нашите катастрофи". Умира на 28 декември 1938 г.


1899 г.
На 18 ноември 1899 г. (30 ноември по нов стил) в София приключва първият конгрес на Народнолибералната партия, започнал на 16 ноември (28 ноември по нов стил).
Народнолибералната партия (стамболовисти) е политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Стефан Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г.


1893 г.
Открита е 34-километровата ЖП линията София-Перник (30 ноември по нов стил).


1879 г.
С указ на министър-председателя Марин Дринов е открита Първа Софийска девическа гимназия (30 ноември по нов стил). В класните стаи влизат 30 момичета. Класическият курс на обучение включва френски, немски, английски, руски, латински и гръцки. Задължителни са курсовете по „Възпитание” и „Ръкоделие”.
Дисциплината е строга, униформата представлява семпла рокля, черна престилка с презрамки, тъмносиня или бяла сламена шапка, украсена с една панделка в цвета на роклята. Забранено е носенето на бижута.
Възпитанички на гимназията са Елисавета Багряна, Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева и др.


1876 г.
От 18 до 22 ноември (6-10 ноември по стар стил) в Букурещ се провежда Народен събор, свикан от БЦБО. В събора участват представители на централното ръководство и на регионалните структури на БЦБО във Влашко. Приета е програма за окончателно решаване на българския политически въпрос чрез военна окупация на Турция. Програмата е подписана от 15 души, сред които са и Владимир Йонин, Кириак Цанков, Иван Вазов, Петър Енчев, Стефан Стамболов, Олимпи Панов, Георги Стойчев, Иван Кавалджиев.
Българско централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма заслуга има Владимир Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Владимир Йонин е избран и за негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени също К. Цанков, О. Панов, Ив. Вазов, Ст. Стамболов и др. Първоначално в неговите редове влизат представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес взимат представителите на второто течение, което се отразява и на духа на изработената програма на БЦБО. В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление. Независимо от това БЦБО развива дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след потушаването на Априлското въстание 1876 г. Организацията не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война 1876 г. Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия БЦБО поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО използва в. "Нова България", издаван от Христо Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. организацията се обръща с призив към българския народ да подкрепи действията на руската армия. В същия призив БЦБО обявява и прекратяването на своята дейност.

Източник: ИА "Фокус".