17 ноември 1993 година е незабравимата нощ на стадион “Парк де пренс” в Париж, когато България побеждава Франция с 2:1 и се класира за финала на Световното първенство по футбол в САЩ следващата година.

През 1989 у нас, ден преди “първия демократичен митинг” на площад “Народно събрание”, несменяемият лидер на БКП Тодор Живков е сменен и от поста председател на Държавния съвет. Близо век по-рано Народната партия на Константин Стоилов печели изборите за 9-то Обикновено народно събрание. Генерал Рачо Петров и генерал Васил Кутинчев застават начело на Македонската и Моравската военно-инспекционни области, формирани през Първата световна война в българските земи; днес - пак в Сърбия и Македония. 
През 1940 година Цар Борис ІІІ е в Берлин, където отхвърля предложението на Хитлер да се присъедини към Тристранния пакт. До 1 март 1941-а. 
На 17 ноември (29 ноември по нов стил) са родени: Петко Рачов Славейков; генерал-майор Стефан Тасев - началник на Военното училище по време на Първата световна война.
На 17 ноември умират: княз Александър Батенберг (1893 г.), родоначалникът на българската опера Маестро Георги Атанасов, Петър Панчевски - единственият българин, генерал в Съветската армия.
 
2011 г.
42-то Народно събрание приема:
1. Закон за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
2. Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009–2014 между Република България и Кралство Норвегия

„Газпром” чрез дъщерното си дружество „НИС Петрол” ЕООД, регистрирано в края на август, започва навлизане на българския пазар на горива на дребно, като започва да изкупува масово бензиностанции. В България има общо 3122 бензиностанции, от които 1300 принадлежат на членовете на Българската петролна и газова асоциация.

2008 г.
Георги Пирински в качеството му на председател на 40-то Народно събрание участва на международна конференция, посветена на правата на човека и казва: „Основно предизвикателство за всички, ангажирани в обществения живот, е предизвикателството за справедливостта”.


1989 г. 
По предложение на двете парламентарни групи - на БКП и на БЗНС, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На мястото на Живков е избран Петър Младенов, който от 17 декември 1971 г. (тогава е назначен на мястото на загиналия при съмнителни обстоятелства Иван Башев) до този момент е заемал поста министър на външните работи. Създава се комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията начело с Петър Младенов. Член 273 от Наказателния кодекс се декриминализира и така се признава свободата на мнения и се амнистират осъдените по този член. Извършват се промени в съставите на Държавния и Министерския съвет.


1956 г.
Стреснато от събитията в Унгария, Политбюро на ЦК на БКП решава да се въведат в "трудововъзпитателните общежития", т. е. в лагера в Белене, "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи". В същото решение се предвижда да се отнеме софийското жителство на "ония капиталистически и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, за които има данни, че работят против народната власт". Лагерът официално е открит със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 22 декември 1956 г. Там още в края на ноември обаче има 580 души, като част от тях са освободени и в края на годината остават 394 души. До 1962 г. през Белене минават над 1200 души, от които 150 умират в лагера в резултат на издевателствата на надзирателите и непосилния труд.


1940 г.
Състои се посещение на цар Борис III в Берлин. Българският цар отхвърля предложението на А. Хитлер и Й. Рибентроп за присъединяване на България към Тристранния пакт.
Тристранният пакт (Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Й. Рибентроп, на Италия - Г. Чано, и на Япония - С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол се набелязва създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г. Слага се край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус-Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).


1915 г.
По време на Първата световна война се формират Македонска и Моравска (за земите в сръбските граници до 1912 г.) военно-инспекционни области с центрове Скопие и Ниш (на 29 ноември по нов стил). Началници са ген. Рачо Петров и ген. Васил Кутинчев. На 30 декември там са въведени българските закони.


1897 г.
Започва работата на Ефорията (Настоятелството) на Университета в състав: министър Иван Вазов (председател), Иван Ев. Гешов, Георги Янкулов, Стефан С. Бобчев, Константин Стоилов и Е. Н. Пулиев. До края на 1904 г. сумата от 6 000 000 лв. е прехвърлена в БНБ.


1896 г.
Провеждат се избори за ІХ-то Обикновено народно събрание (на 29 ноември по нов стил). Спечелени са от управляващата Народна партия. Гласуват 30 % от избирателите.
Народната партия (Народняшка партия) е политическа партия, създадена през лятото на 1894 г. след падането на първия стамболовистки режим като политическа опора на заместилия го кабинет на д-р К. Стоилов ( на снимката). Нейното основно ядро образуват привържениците на бившата Консервативна партия в Княжество България и Народната партия (Съединистка) в Източна Румелия. За лидер на партията е определен д-р К. Стоилов, а след неговата смърт ( 1901 г.) е заместен от Ив. Ев. Гешов. Народната партия изразява интересите на едрия банков и търговско-промишлен капитал. По времето на своето самостоятелно управление (1894-1899 г.) тя прокарва редица закони за стимулиране на икономическото развитие на страната. Във външната си политика Народната партия е за сближаване с Русия, без да се нарушават приятелските връзки на България с останалите велики сили. Спрямо балканските страни провеждала курс на добросъседски отношения.
Народната партия е начело на управлението на страната няколко пъти. Като самостоятелна политическа формация Народната партия просъществува до 1920 г., когато се обединява с Прогресивнолибералната партия и образува Обединената народнопрогресивна партия. Печатен орган на Народната партия е вестник "Мир".


1881 г.
Светият синод на Българската екзархия започва обсъждането на проекти за екзархийски устав под председателството на екзарх Йосиф I, продължаващо около месец (29 ноември по нов стил). Обсъждат се и 13 правилника за църковно управление.
Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието й в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати (султански укази) за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война (1912-1913 г.) Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г (03 юли по нов стил).

Източник: Агенция "Фокус"