Превземането на Пирот, избирането на Григорий Цамблак за митрополит на Киев и Литва, Седмото Велико народно събрание променя името на страната от Народна република България на Република България. Това са част от събитията, с които се свързва датата 15 ноември в българската история, предаде агенция "Фокус".

След победите при Драгоман и Цариброд и Пирот е превзет от Българската армия по време на Сръбско-Българската война (на 27 ноември 1885 г. по но стил). Сръбската Тимошка армия се изтегля от завзетите райони в Северна България, а българската войска продължава блестящата защита на акта на Съединението между Източна Румелия и Княжество България. 
30 години по-късно през Първата световна война български войски превземат Крушово и преминават река Черна.

23 години след падането на столицата Търново под османска власт, в 1416 година Съборът на западноруските и литовските епископи избира за митрополит на Киев и Литва ученикът на Патриарх Евтимий - Григорий Цамблак, виден представител на Търновската книжовна школа. 
В Москва България подписва спогодбата за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки "Интерспутник", в която днес участват 24 държави. 
 

Седмото Велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България (1990). 
На 15 ноември са родени: българският учен и книжовник Никола Пиколо, участникът във войните за национално освобождение генерал-лейтенант Петър Тантилов, генерал-майор Иван Русев.
На 15 ноември умират: д-р Петър Дертлиев, историкът Петър Ников...

2010 г.
С указ на президента се връчва орден "Стара планина" първа степен на Кръстю Станилов - за изключително големите му заслуги за развитието на българската икономика и по повод 75 години от рождението му, и на проф. Богдан Богданов за значимия му принос към развитието на науката, образованието и гражданското общество и по повод 70 години от рождението му.


2000 г.
Опозицията иска оставката на председателя на XXXVIII Народно събрание Йордан Соколов, но не получава достатъчна подкрепа при гласуването.
Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София. Завършва специалност "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1956 г. Специалист е по гражданско и търговско право. Секретар е в Държавния арбитраж от 1956 до 1958 г. Соколов е адвокат в София от 1958 г. до 1980 г. Член е на адвокатския съвет. Членува в Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България. Член е на Централната избирателна комисия за парламентарните избори през юни 1990 г. Юридически съветник е на президента Желев в периода 1990-1991 г. През 1990 г. става член на Националния клуб за демокрация в СДС. Член е на Националния координационен съвет на СДС. Соколов е член на Националния изпълнителен съвет на СДС от април 1995 г. до март 2002 г Заместник-председател е на СДС от февруари 1997 г. до март 2002 г. Депутат е в XXXVI Народно събрание. Министър на вътрешните работи през 1991-1992 г. Депутат от Плевен е в XXXVII Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател e на ПГ на СДС в XXXVII Народно събрание. Участва в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на 4 февруари 1997 г. Депутат от Плевен е в XXXVIII Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател е на XXXVIII Народно събрание. Йордан Соколов е ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Председател e на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията и на Съвета по европейските въпроси. Депутат e от Стара Загора в ХХХIХ Народно събрание от парламентарна група на Обединените демократични сили. Член е на Комисията по правни въпроси и е заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в ХХХIХ Народно събрание. Йордан Соколов владее руски и френски език.

2000 г.
Създадено е ново гражданско-политическо движение, наречено "Път за България". В основата му са вижданията на депутата от СДС Светослав Лучников, който критикува президента Петър Стоянов, затова че се опитва да се дистанцира от СДС. В него влизат формации като - Българският демократичен форум, Съюз "Истина", Съюзът на офицерите от военните на Н. В. училища.


1990 г.
Великото народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.

Министърът на външните работи Любен Гоцев е приет от генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер.
Организацията на Северноатлантическия договор е доброволна система за сигурност на независими държави. Северноатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон от външните министри на 12 държави (Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, САЩ, Франция, Холандия); Гърция и Турция се присъединяват през 1952 г., ФРГ - през 1955 г., Испания - през 1982 г., Унгария, Полша и Чехия - през 1999 г., България – през 2004 г. Договорът създава съюз за колективна отбрана по смисъла на чл. 51 от Хартата на ООН ("…неотменното право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията…"). Основни органи за формиране на политиката и вземане на решения са Северноатлантически съвет, Комитет по планиране на отбраната, Група за ядрено планиране, Военен комитет (с особен статут) и Генерален секретар. Дейността на НАТО се допълва от независими парламентарни и неправителствени организации: Северноатлантическата асамблея (от 1999 Парламентарна асамблея), Асоциация на Атлантическия договор (ATA), Междусъюзническа конфедерация на запасните офицери (CIOR). След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации - ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. е създадена коалиция срещу световния тероризъм. България получава покана за членство на 21 ноември 2002 г. на срещата в Прага, и става пълноправен член на 30 март 2004 г.

1971 г.
В София започва първият конгрес на Съюза на научните работници.
Съюзът на научните работници в България е творческо обществено-професионално сдружение, основано на 30 октомври 1944 г. с пръв председател академик Асен Хаджиолов. В периода 1958 - 1990 г. Сдружението издава собствен бюлетин - “Научен живот”, а от 1990 г. - сп. “Наука”. От 1948 г., Съюзът е член на Световната федерация на научните работници.

1971 г.
В Москва България подписва спогодба за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки "Интерспутник", която влиза в сила от 15 юли 1972 г. В “Интерспутник” днес участват 24 държави. Организацията предоставя директен достъп до глобални и регионални системи за сателитни комуникации, за телекомуникационни оператори и корпоративни клиенти. Услугите на “Интерспутник” се осъществяват посредством три руски сателита - Express-6A, Express-3A, Express-A1R, както и сателитите LMI-1 и Yamal-200.


1948 г.
Произнесени са присъдите срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП, с което се слага край на легалната опозиция. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница и отвличане на самолет на българските авиолинии.
Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е в Оряхово на 9 март 1882 година.. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните й дейци, Лулчев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 до 1931 г. е избиран последователно за народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е неин представител в Националния комитет на Отечествения фронт. През юни 1945 г. Лулчев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Народен представител е в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г.. Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 година.


1947 г.
В Москва се подписва спогодба за обучение на български граждани в съветски висши учебни заведения.


1943 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) британските кралски ВВС извършват въздушно нападение над София. Основна цел на нападението е ЖП - гарата, която остава незасегната за сметка на намиращите се в близост до нея жилищни сгради. В следствие на бомбандировките загиват 56 души.


1927 г.
Българският съюз за мир подава петиция пред Общото събрание на ОН срещу жестокостите на румънската администрация над българското население в Южна Добруджа.



1924 г.
В София е проведена конференция на комунистическите дейци в добруджанското движение, която взима решение за оформяне на комфракции начело с Централна добруджанска комфракция (Върбан Петров, Дочо Михайлов и Ради Ганчев).


1917 г.
Генерал Михаил Алексеев пристъпва към организиране на военно формирование от бежанци - офицери, юнкери, студенти, кадети и други, което в последствие става основа на т. нар. Доброволческата армия.
Михаил Алексеев e роден на 3 ноември 1857 г. На 28 май 1904 г. е произведен в чин Генерал-майор, а от 7 октомври 1908 г.- Генерал-лейтенант. От 24 септември е генерал от пехотата. Завършва гимназия в Твер, а през 1876 г. Московското пехотно юнкерско училище. През 1890 г. завършва Николаевската академия към Генералния щаб.
Участва в Руско-японската война (1904 – 1905 г.) В периода на Първата световна война е началник на щаба на Югозападния фронт (от август 1914 г. до март 1915 г. ). Командва Северозападния фронт от 22 март 1915 г. до 18 август 1915 г. 
След свалянето на Николай II във временното правителство заема поста Върховен главнокомандващ ( от март до август 1917 г.). Поради критики към управлението е понижен в длъжност началник щаб на Върховния главнокомандващ. След неуспешен опит за свалянето на генерал Корнилов е за кратко попада в затвора. На 20 октомври в Петроград създава Александроевска организация в Бялото движение. На 15 ноември (2 ноември по стар стил) създава Бяла армия. През декември 1917 г. създава и оглавява Доброволческата армия. Умира на 29 септември 1918 г. в Белград.



1885 г.
По време на Сръбско-българската война българските части влизат в Пирот (na 27 ноември по нов стил). 
В започналото контранастъпление българската армия разгромява сръбските войски при Драгоман, Цариброд и достига Пирот. Противникът в състав три пехотни дивизии и конна бригада е подготвил отбраната на Пирот с цел да спре настъплението на българския Западен корпус до подкреплението на нови резерви или до намесата на Великите сили. Настъплението на Западния корпус започва рано сутринта на 14 ноември. Противникът открива силен огън. През деня особено тежки боеве се водят на левия фланг. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Успехът на левия фланг позволява да развият настъпление и войските от центъра. До вечерта те приближават Пирот, но поради откритите си флангове остават извън града. На следващия ден (15 ноември) настъплението продължава, като дясно-фланговата колона атакува противника и овладява командните височини. Левият фланг постига същия успех, което позволява на войските в центъра да овладеят града. Противникът напълно разстроен бързо се оттегля, а българските войски преминават в решително настъпление.


1877 г.
Турските войски предприемат опит за контраатака при Зелените хълмове край град Плевен (на 27 ноември по нов стил). Частите, командвани от генерал Скобелев обаче успяват да отблъснат атаката.
Михаил Дмитриевич Скобелев е руски военачалник. Роден е на 17 септември 1843 г. По време на Руско-турската освободителна война, ген. Скобелев командва казашка дивизия. Той изиграва решаваща роля при блокадата на Плевен, в зимния преход на Балкана и в сраженията при Шипка - Шейново. През февруари 1878 г .участва в завземането на Сан Стефано. През 1882 г. в Париж излиза в защита на балканските народи от политиката на Германия и Австро-Унгария, което предизвиква дипломатически усложнения, поради които е отзован от руския император Александър III. Михаил Дмитриевич Скобелев умира на 25 юни 1882 г.


1416 г.
Съборът на западноруските и литовските епископи избира за митрополит на Киев и Литва българина Григорий Цамблак, виден представител на Търновската книжовна школа. 
Григорий Цамблак е роден в Търново. Ученик е на патриарх Евтимий. Цамблак напуска българската столица и продължава образованието си в Света гора и Константинопол. Става игумен на Дечанския манастир в Сърбия и на манастира Нямцу в Молдова.
Григорий Цамблак пише “Похвално слово за Евтимий”, което е ценен извор за падането на Търново под османска власт и за живота и делата на последния патриарх на средновековна България. Други негови трудове са “Разказ за пренасяне мощите на св. Петка от Видин в Сърбия”, “Житието на Стефан Дечански”, “Надгробно слово за Киприан”.

Източник: ИА "Фокус".