Румъния поема управлението на Северна Добруджа, пленяването корпуса на Явер паша, отстраняването на Радой Ралин като редактор на в. „Стършел”. Това са част от събитията, с които се свързва датата 14 ноември в българската история. На тази дата в 1968 г. след излизането на сборника с епиграми "Люти чушки" на Радой Ралин с илюстрации на Борис Димовски, критикуващ негативни страни от българската действителност, Бюрото на Управителния съвет на СБП решава да препоръча на издателство "Български писател" да освободи Радой Ралин от длъжността редактор "за допуснати политически грешки и лекомислие" и да не възлага повече хонорувана работа на Константин Павлов "поради нецелесъобразност". В далечната 1878 г. на тази дата с послание от румънския крал Карол І към добруджанското население Румъния поема управлението на Северна Добруджа. 34 години по-късно през 1912 г.

Кърджалийският отряд със Сборната конна бригада пленяват корпуса на Явер паша. Кърджалийският отряд е специализиран военен отряд, действащ по време на Балканската война. Сформиран е на 14 октомври 1912 г. Има за задача да съдейства за изтласкването на турските войски от Кърджалийския район и да осъществи настъпление към Александруполис (на турски Дедеагач). С настъплението си в района на Родопите и Западна Тракия кърджалийския отряд допринася за прекъсване на връзката между турските войски от Източна Тракия и Македония и осигурява фланга на българската армия в Източна Тракия.
На 14 ноември се навършват 158 години от рождението на генерал-лейтенант Михаил Савов - помощник-главнокомандващ българската войска през Балканската война. Като военен министър ген. Михаил Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните закони от 1891 и 1903 г., които превръщат българската армия в една от най-боеспособните в Европа. 



2006 г.
Президентът Георги Първанов присъжда Орден „Св. св. Кирил и Методий” на:
Чън Дзиуин професор, научен работник във Факултета за изследване на чуждестранна литература при Китайската академия за обществени науки – втора степен „ за нейния значим принос за укрепване на двустранните културни и научни връзки между Република България и Китайската народна република“
Джан Ин, научен работник в Китайската академия за обществени науки – втора степен „ за нейния значим принос за укрепване на двустранните културни и научни връзки между Република България и Китайската народна република“
Президентът Георги Първанов присъжда Орден „Стара планина” на:
Ген. Джеймс Джоунс, върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа – първа степен с мечове „ за изключително големите му заслуги за утвърждаване на въоръжените сили на Република България като част от Обединените въоръжени сили на Северноатлантическия договор и за постигнатата оперативна съвместимост, както и във връзка с освобождаването му от длъжност“
Славомир Даброва, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България – втора степен „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-полските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“


2001 г.
Премиерът Симеон Сакскобургготски е на посещение в САЩ за 56-тата сесия на ООН, където произнася реч и провежда много срещи с политици и представители на финансови кръгове. 



1994 г.
Във Ватикана делегация на Атлантическия клуб, водена от Соломон Паси, се среща с папа Йоан Павел II. В българската делегация участват още писателят Йордан Радичков, художникът Светлин Русев, литературоведът Тончо Жечев, космонавтът Георги Иванов, футболистът Христо Стоичков, външният министър Станислав Даскалов, представител на БПЦ, еврейски равин.


1978 г.
Открит е фериботният комплекс "Варна-Иличовск". На 23 април 1975 г. е подписана спогодба със СССР за организирането на фериботната връзка Варна-Иличовск. Строителството на комплекса започва през 1976 година.


1977 г.
В Анкара е подписан българо-турски допълнителен протокол към споразумението за изселване между двете страни от 1968 г.. Турция се съгласява да увеличи квотата на емигрантите и до края на ноември 1978 г. да приема по 1300 души седмично, а не както дотогава - по 300. По протокола се изселват още 62 000 души. С него завършва проточилото се десет години "събиране на семейства". Между 1969 г. и 1978 г. в Турция се установяват близо 130 000 души.


1968 г.
След излизането на сборника с епиграми "Люти чушки" на Радой Ралин с илюстрации на Борис Димовски, критикуващ негативни страни от българската действителност, Бюрото на Управителния съвет на СБП решава да препоръча на издателство "Български писател" да освободи Радой Ралин от длъжността редактор "за допуснати политически грешки и лекомислие" и да не възлага повече хонорувана работа на Константин Павлов "поради нецелесъобразност". От работа във в. "Стършел" е уволнен Б. Димовски. През декември с.г. той и Р. Ралин са наказани със "строго мъмрене с предупреждение" от Бюрото на Градския комитет на БКП - София.


1943 г.
В хода на Втората световна война са бомбардирани София, Враца, Видин, Скопие, след като щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа сформира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки над България, към която е предадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.


1938 г.
Сформиран е трети кабинет на Георги Кьосеиванов - държавен деец и дипломат, роден в Пещера на 19 януари 1884 г. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Той е в българските легации в Рим през 1912 г., в Цариград в периода 1913 - 1915 г., в Берн в периода 1918 - 1920 г., в Берлин през 1920 г., в Париж в периода 1923 - 1924 г. Управлява българската легация в Букурещ в периода 1924 – 1925 г. От 1925 г. до 1929 г. е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема отговорни длъжности. През 1929 – 1931 г. е български пълномощен министър в Белград, след което за кратко време оглавява българската легация в Атина и от 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на Андрей Тошев през април 1935 г. става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министърпредседателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн, Швейцария, на която длъжност остава до 1 октомври 1944 г. Тъй като не признава установената след 9 септември 1944 г. отечественофронтовска власт, отказва да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 г.


1933 г.
Подписан е гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври е подписан подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември - между Турция и Югославия.


1915 г.
Отбита е англо-френската атака при Криволак и р. Черна. Антантата дава 6000 жертви. На 14 ноември е освободено Крушово. На 21 ноември 5-и конен полк влиза в Битоля, а Конната дивизия завзема Ресен. На 24 ноември (в деня преди празника на Св. Климент) 2-ра Тунджанска бригада и 4-ти конен полк освобождават Охрид, а след ден - Поградец и Струга. На 29 ноември са завзети Гевгели и Дойран, като българските войски разбиват 10-а Британска дивизия.


1912 г.
Кърджалийският отряд със Сборната конна бригада пленяват корпуса на Явер паша (по нов стил на 26 ноември 1912 г.). 
Кърджалийският отряд е специализиран военен отряд, действащ по време на Балканската война. Сформиран е на 14 октомври 1912 г. Има за задача да съдейства за изтласкването на турските войски от Кърджалийския район и да осъществи настъпление към Александруполис (на турски Дедеагач). В неговия състав е включена и 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение, командвано от ген.-майор Н. К. Генев. Кърджалийският отряд превзема Мъстанли (днес Момчилград) и се насочва към Гюмюрджина и Александруполис. В съвместни бойни действия със Сборната конна бригада пленяват корпуса на Явер паша. С настъплението си в района на Родопите и Западна Тракия кърджалийския отряд допринася за прекъсване на връзката между турските войски от Източна Тракия и Македония и осигурява фланга на българската армия в Източна Тракия.


1889 г.
Подписан е първият временен търговски договор с Великобритания, влязъл в сила от 1 януари 1890 г.


1878 г.
Румъния поема управлението на Северна Добруджа.
На 14 ноември (26 ноември по нов стил) румънският крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език:
„ С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...”
Добруджанският въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор, който ревизира до неузнаваемост Санстефанския договор, оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население. Заета с други въпроси от вътрешно- и външнополитическо естество, България не реагира срещу тази политика на северната си съседка.


1877 г.
Генерал Едуард Тотлебен поема командването на всички части, включени в обсадата на Плевен (на 26 ноември 1877 г. по нов стил). Обсадата на Плевенския гарнизон е една от най-мащабните операции по време на Руско-турската войната, която според мнозина изследователи предопределя и крайната победа на Русия. В обсадата участват и румънски отряди.
Западният отряд превзема Никопол, но не успява да превземе Плевен, където от Видин идва 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказват неуспешни. Третият щурм отново завършва с неуспех. Руското командване пристъпва към блокада на града, която завършва на 28 ноември (10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) пада в плен.


1837 г.
На 14 ноември 1837 г. (26 ноември по нов стил) в Митириза и Чипровския манастир се събрали 2000 души селяни., които под ръководството на Върбан Панов, Кръстьо Нешин и Илчо Андреев обявяват въстание. Поредният бунт на християнското население от Северозападна България отново е предизвикан от тежките данъци и от произволите на местните аги и бейове. 
Берковско-пиротските въстания (1834-1837 г.) са бунтове на българското население от Северозападна България за освобождение от османско иго. През 1832 г. Високата порта ликвидирала разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия, заедно с това тя прокламирала и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга. Това поражда остро недоволство сред местното население.
Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това вдъхва надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.
Първи се надигнат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко. В края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстанали 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено.
Обстановката в този край обаче продължавала да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига до няколко хиляди души. От тях обаче въоръжена е само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престанала.

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество.
Макар и безуспешни, Берковско-пиротските въстания изиграват голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. Те показали, че той трябва да разчита на своите собствени сили.
 

Източник: Агенция "Фокус"