Полагането основите на българското опълчение, отговорите на папа Николай I към княз Борис I, настъплението на българските войски към Пирот в хода на Сръбско-българската война. Това са част от събитията, с които се свързва датата 13 ноември в българската история. На тази дата папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-е въпроса на княз Борис І на българските пратеници (13 ноември 866 г.). В обстановката на непрекъснато нарастващо напрежение между Цариград и Рим, папата вижда в “допитванията на българите” възможност да измести византийското духовенство и да присъедини България към католическата църква.

На тази дата през 1876 година в Кишинев, Молдова, са положени основите на българското опълчение. Това става на съвещание, на което участват военният министър Дмитрий Милютин, великият княз Николай Николаевич и руският император Александър II. За автор на идеята се смята генерал Ростислав Фадеев (1824 - ¬1883). Опълчението участва в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
В разгара на Сръбско-българската война (1885) на тази дата българските войски започват настъпление към Пирот.
1912 г. - българските войски овладяват Дедеагач на беломорския бряг (днес Александруполис).
На 13 ноември са родени: българската царица Йоана, съпруга на цар Борис ІІІ.
На 13 ноември умират: българският възрожденец Сава Филаретов, поетът Димитър Подвързвачов и др.

2010 г.
Руският премиер Владимир Путин е на официално посещение в София. По време на визитата му българският премиер – Бойко Борисов, му подарява куче, което е от породата „Българско овчарско куче”, родено е през август 2010 г. в личния развъдник на Бойко Борисов, което при раждането си е кръстено Йорго. Путин го занася в Русия и с цел публична реклама на личността си като общественик и политик провежда конкурс за даване на име на кучето. В крайна сметка е кръстено Бъфи.

2009 г. 
На 65-годишнината от създаването на „Съюза на учените в България” президентът Георги Първанов се застъпва за по-високо финансиране на науката като антикризисна мярка, която ще издърпва България по-напред след кризата. В отговор министърът на финансите Симеон Дянков заявява, че не дава повече пари за учените в БАН, които нарича „феодални старци“ (вероятно искайки да каже „синодални старци“), визирайки възрастта им и нереформираните структури на БАН. Това дава силен тласък на дебатите за необходимите реформи в БАН. Академията отговаря още същия ден на критичните изказвания на Дянков с протестна декларация.
Според някои анализи, крайно недостатъчният бюджет на БАН, както и на другите организации от сферата на висшето образование и науката, е главната причина за "изтичане на мозъци" от страната.

2007 г.
Министерството на културата присъжда отличието „Златен век” на:
1. Д-р Бернхард Бьолер, директор на Катедралния музей във Виена
2. Никола Хаджиев – директор на Националния църковен историко-археологически музей в София

1997 г.
На сбирка на левите сили в курортното селище Лесидрен, провела се в периода 13 - 14 ноември и организирана от германската фондация "Фридрих Еберт", се срещат представители на БСП, Българската евро левица, БСДП и Обединеният блок на труда (ОБТ) на проф. Кръстьо Петков.

1989 г.
Като представител на новото ръководство на БКП Андрей Луканов се среща с представители на опозицията.
Андрей Луканов е член на е БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е на 2 октомври 1996 г. в София пред дома си.

1989 г.
Норвегия, Австрия, Швеция и Дания едностранно прекратяват действието на спогодбите за безвизов режим с България.

1952 г.
Произнася се присъда срещу известния банкер и бивш лидер на Народната партия Атанас Буров. Той е осъден на 20 години затвор лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористични действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров умира на 15 май 1954 г. в затвора. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.
Атанас Димитров Буров е политически и държавен деец, банкер. Роден е на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица. Завършва икономически и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV-то Обикновено народно събрание, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г. – май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията се принуждава да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Буров е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). Отново участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2 – 8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Буров, симпатизирайки на Франция, взема участие в буржоазната опозиция. Като противник на отечественофронтовската власт е репресиран и загива трагично.

1923 г.
В Прага започва процес срещу Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО, който на 26 август същата година в чешката столица застрелва Райко Даскалов. Цицонков е оправдан на процеса. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.

1920 г.
Приема се Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им. С него се осигуряват парични помощи, земя до 50 дка в полята и до 120 дка в планините, безплатен дървен материал и нисколихвени заеми. Този закон е приет с цел подпомагане на бежанците, пристигнали в България след жестоко потушеното Илинденско-преображенско въстание (1903 г.).

1912 г.
На 13 ноември (по нов стил на 25 ноември 1912 г.) по време на Балканската война основните български сили - Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев, влизат в град Дедеагач (днес Александруполис) на беломорския бряг овладяват.

1895 г.
В отговор на изказаното от Осмото обикновено Народно събрание желание престолонаследникът княз Борис Търновски да премине в лоното на православието, княз Фердинанд заявява на 13 ноември 1896 г. (по нов стил на 25 ноември), че въпреки големите трудности ще се вслуша в гласа на народното представителство. Княз Фердинанд и правителството с министър-председател Константин Стоилов решават да направят тази стъпка, изискана от Петербург, за да се постигне помирение между двете страни: отношенията са прекъснати през ноември 1886 г. поради опитите на Александър III да превърне България в една Заддунавска руска губерния. Екзарх Йосиф, глава на Българската православна църква, извършва необходимия обред при кръстник император Александър Втори, представен на церемонията от граф Кутузов. С този акт започва подобряването на отношенията между България и Русия.

1880 г.
България е поканена да участва в заседанията на Дунавската комисия (на 25 ноевмри по нов стил) въпреки съпротивата на Високата порта. Българският представител Кириак Цанков подкрепя румънския проект вместо австрийския, като игнорира официалните инструкции на княз Александър I и изпълнява устните разпореждания на неговия чичо – премиера Драган Цанков.

1876 г.
Положени са основите на Българското опълчение в Кишинев (Молдова). Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа войска, която взела участие на страната на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Инициатор за създаването на Българското опълчение е руският генерал Р. А. Фадеев. Неговото предложение намира гореща подкрепа от страна на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия, които закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на българските опълченци.

866 г.
Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І на българските пратеници. В обстановката на непрекъснато нарастващо напрежение между Цариград и Рим папата вижда в “допитванията на българите” прекрасна възможност да измести византийското духовенство и да присъедини България към католическата църква.
След стъпването си на престола хан Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. За целта той сключва съюз с крал Людовик Немски, в който фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия остро реагира и незабавно обявява война на България (863 г.). Византия успява да привлече на своя страна Великоморавия, Хърватско и Сърбия и организира коалиция против България. В избухналата през 863 г. война българските войски са разгромени и Борис I се принуждава да поиска мир. Византия се съгласява, при условие че той приеме християнството от Цариград. Поставен в безизходно положение, през 864 г. българският владетел и неговият двор се покръстват в Плиска. Борис I приема християнското име Михаил и титлата княз. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. През 865 г. против него избухва бунт, който обхваща 10-те комитата в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I жестоко потушава бунта и наказва със смърт 52 боили с техните семейства.
След това Борис I предприема действия за отстояване на църковната независимост на страната. За тази цел той започва умела дипломатическа игра с двата християнски центъра. Първоначално преговаря с Византия. След категоричния отказ на цариградския патриарх Фотий да удовлетвори желанието му Борис I се обръща към Рим. Папа Николай I се оказва по-благосклонен и отговоря по принцип положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса. Това довежда до задълбочаване на конфликта между двата християнски центъра. Отказите и на папа Николай I, и на папа Адриан II да ръкоположат за български архиепископ избрания от княз Борис I Формоза Портуенски довеждат до преориентация на българската политика и поставят началото на двегодишни преговори на българския владетел с Константинополската патриаршия. На 28 февруври 870 г. в Константинопол се провежда заключителното заседание на поместния църковен събор. Пристигат и пратениците на княз Борис I ичиргу-боилът Стасис, кан-багатурът Сондоке, кан-тарканът Илия, сампсисите Персиан и Алексий Хунол. На 4 март 870 г. император Василий I закрива събора на официален прием в двореца. Поканен е току-що завърналият се от Рим кавхан Петър, който поставя въпроса под чия юрисдикция се намира българската църква. Въпреки протестите на римските духовници българската църква е поставена под юрисдикцията на Константинополската патриаршия и е обявена за архиепископия. До този момент няма подобен прецедент в историята на християнската църква. По правило независими катедри са само тези, създадени от апостоли или от техни ученици. На 24 декември 879 г. патриарх Фотий и свиканият от него събор в Константинопол вземат решение в бъдеще ръкополагането на българския архиепископ да се извършва от българския епископат, а не от константинополския патриарх, т.е. българската църква получава статут на автокефална.

След като България получава исканата църковна независимост християнството у нас продължава да се проповядва от византийски свещеници и на гръцки език. Това създава реална опасност за независимостта на българската църква. За нейното отстраняване Борис I предприема нови мерки - изпраща в Цариград млади българчета, между които и своя син Симеон, които да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници.
С приемането на християнството се създават по-благоприятни условия за укрепване на съществуващите феодални порядки в страната. Освен това на нея вече не се гледа от съседите й и най-вече от Византия като на "варварска" държава. Не на последно място покръстването допринася и за окончателното спояване на българската народност - процес, започнал още от образуването на българската държава през VII в.

Източник: ИА "Фокус".